Който чупи - купи: 7 уникални неща, съсипани по абсурдни начини
Най-големите шедьоври на световното изкуство и паметници на културата от глобално значение често се оказват най-крехки и чупливи. Тяхната прелест понякога става жертва на превратностите на времето и природата, а талантът на създателите им - уви, безвъзвратно изгубен и несътворим повторно, пише "Труд".
В редки случаи обаче подобни безценни обекти биват съсипани по най-нелеп начин. Представяме седем от най-фрапантните разкази за поругаване на културни богатства по причини, вариращи от откровена непохватност и тромавост, през чиста проява на глупост и инат, до абсолютно непредвидими обстоятелства и фатални исторически грешки.
Кехлибарената стая, плячкосана от нацистите
Между 1933 и 1945 г. немските войски разграбват цели 20% от европейските шедьоври на изкуството. Прословутата Кехлибарена стая в Екатерининския дворец в Царское село край Санкт Петербург, Русия, е само един от многобройните примери за безочливото плячкосване, извършено от нацистите.
Построена в началото на ХVIII в. като подарък от пруския крал Фридрих Вилхелм I за тогавашния му руски съюзник Петър I, стаята била изцяло облицована с панели от първокачествен кехлибар и декорации от злато, диаманти, изумруди, оникс и нефрит. Неслучайно понякога е наричана “осмото чудо на света”.
По време на Втората световна война Кехлибарената стая е буквално разглобена и пренесена в Кьонигсберг от немските войски. Въздушно нападение от британска страна през януари 1945 г. обаче принуждава нацистите отново да преместят панелите на сигурно място. Местонахождението на това скривалище все още е загадка, а съдбата на стаята е обект на множество спекулации.
Макар че оригиналните елементи се считат за безвъзвратно загубени, през 2003 г. Кехлибарената стая отново отваря врати за посетители след 24-годишна реконструкция.
Пробитият с лакът Пикасо
Един от най-богатите хора на света - собственикът на кажи-речи половината хотели в Лас Вегас, Стив Уин, е и един от най-прочутите арт колекционери. Сред творбите в сбирката му попадат шедьоври на майстори като Рембранд, Моне, Уилям Търнър.
Най-ярко обаче блести личният фаворит на Уин - платното Le Reve (“Сънят”), нарисувано от Пабло Пикасо през 1932 г. По това време майсторът на четката е на 50 години и е влюбен в 22-годишната Мария-Тереза Уолтър, която позира за портрета.
Уин купува Le Reve от колекционер през 2001 г., а 5 години по-късно се готви да я продаде за $139 млн. Но... случва се немислимото.
Докато се хвали пред приятелките си - писателката Нора Ефрон и журналистката Барбара Уотърс, Уин, който страда от рядко заболяване, засягащо периферното зрение, пробива с лакът платното.
Възстановяването на щетите му струва $ 90 хил. Макар че след инцидента картината е оценена “едва” на $ 85 млн., Уин успява да я продаде през 2013 г. за впечатляващите $ 155 млн.
Грешна атака над манастир на 1425 г.
Едно от най-значимите християнски средища - абатството Монте Касино в Италия, построено през 529 г., бива унищожено погрешка в разгара на Втората световна война.
Основател на светата обител, която е един от най-важните духовни центрове в Европа през Средновековието, е св. Бенедикт Нурсийски, кръстник на бенедиктинското католическо братство. На 15 февруари 1944 г. абатството е почти изцяло разрушено по време на въздушно нападение от американските военновъздушни сили, тъй като погрешно се считало че германски военни части са намерили укритие в него.
За щастие, съхраняваните в абатството безценни ръкописи били предварително евакуирани във Ватикана. Днес манастирът е възстановен и действащ.
Потрошеният порцелан на Цин
През 2006 г. музеят “Фицуилям” в Кембридж, Великобритания, приел експозиция, включваща три китайски вази от династията Цин.
Макар да оценил фините порцеланови изделия на 500 хил. паунда, директорът на институцията се отнесъл с тях доста нехайно. Датиращите от ХVII век безценни придобивки били изложени абсолютно необезопасени и неоградени до основата на стълбището, свързващо различните нива на музея.
Както може да се предположи, на ценния порцелан не му се разминало. Нищо неподозиращият 42-годишен посетител Ник Флин се спънал в развързаната връзка на обувката си на слизане от горния етаж. Последвало ефектно падане точно върху вазите, които били раздробени на стотици парчета. По-късно Флин бил арестуван за умишлено нанесени щети.
Унищожените статуи на Буда
Няколко месеца преди атаките от 11 септември 2001 г. върховният талибански лидер в Афганистан - Мула Мохамед Омар - издава едикт за унищожаването на всички не-ислямски паметници. Сред тях са двете най-високи статуи на Буда в света, разположени в подножието на планината Хиндукуш. За взривяването на издигнатите преди 1700 години паметници е използван цял камион с динамит, поставен в дупки в основата на двете фигури.
Счита се, че талибанският акт е в отговор на отказвана в продължение на година хуманитарна помощ от международната общност след унищоженията от земетресения и войни.
Да скъсаш стола на Наполеон Бонапарт
В началото на 2014 г. в Музея за изящни изкуства на о. Корсика един служител не издържал на изкушението да поседне там, където преди повече от 200 години седяла задницата на самия Наполеон Бонапарт - на сгъваемо столче експонат.
Използваният от императора по време на няколко военни кампании стол обаче поддал под тежестта на любопитния господин. Също като в сцена от комедиен филм, изящната червена кожа се разпорила, а дървените крачета се изкривили.
За щастие, ценният експонат бил поправен и отново е изложен в музея. По думите на куратора Филипе Костаманя “крайният резултат от реставрацията е оставил столчето в по-добро състояние, отколкото преди инцидента”. Нахалният служител пък се отървал само с “дисциплинарно изслушване”.
Фреската, станала известна след “реставрацията”
122-годишната фреска Ecce Homo (“Вижте човека”), красяща църквата в испанския град Борха, вероятно и до днес щеше да е слабо известна извън пределите му, ако не беше нейната “реставрация”, извършена от случайна възрастна мирянка.
Забелязвайки, че фреската се лющи в резултат от влагата в храма, 80-годишната по това време Сесилия Хименес решила на собствена глава да я “реставрира”. Без да иска разрешение от някого от църковните служители, женицата започнала да рисува върху изображението с едри и груби щрихи, изпълнени по особено аматьорски начин. В резултат портретът на Исус заприличал на човекоподобна маймуна, заради което днес е наричан Ecce Mono (“Вижте маймуната”).
Оттогава насетне църквата в Борха се превърнала в туристическа атракция, а когато посещенията се увеличили рязко, била поставена входна такса. Веднъж само за четири дни се събрали приходи от 2000 евро, които били дарени за местна благотворителна кауза.
