Който чупи - купи: 7 уникални неща, съсипани по абсурдни начини

20.08.2014 / 08:42 0

Най-големите шедьоври на световното изкуство и паметници на културата от глобално значение често се оказват най-крехки и чупливи. Тяхната прелест понякога става жертва на превратностите на времето и природата, а талантът на създателите им - уви, безвъзвратно изгубен и несътворим повторно, пише "Труд". 

В редки случаи обаче подобни безценни обекти биват съсипани по най-нелеп начин. Представяме седем от най-фрапантните разкази за поругаване на културни богатства по причини, вариращи от откровена непохватност и тромавост, през чиста проява на глупост и инат, до абсолютно непредвидими обстоятелства и фатални исторически грешки.

Кехлибарената стая, плячкосана от нацистите

Между 1933 и 1945 г. немските войски разграбват цели 20% от европейските шедьоври на изкуството. Прословутата Кехлибарена стая в Екатерининския дворец в Царское село край Санкт Петербург, Русия, е само един от многобройните примери за безочливото плячкосване, извършено от нацистите.

Построена в началото на ХVIII в. като подарък от пруския крал Фридрих Вилхелм I за тогавашния му руски съюзник Петър I, стаята била изцяло облицована с панели от първокачествен кехлибар и декорации от злато, диаманти, изумруди, оникс и нефрит. Неслучайно понякога е наричана “осмото чудо на света”.

По време на Втората световна война Кехлибарената стая е буквално разглобена и пренесена в Кьонигсберг от немските войски. Въздушно нападение от британска страна през януари 1945 г. обаче принуждава нацистите отново да преместят панелите на сигурно място. Местонахождението на това скривалище все още е загадка, а съдбата на стаята е обект на множество спекулации.

Макар че оригиналните елементи се считат за безвъзвратно загубени, през 2003 г. Кехлибарената стая отново отваря врати за посетители след 24-годишна реконструкция.

Пробитият с лакът Пикасо

Един от най-богатите хора на света - собственикът на кажи-речи половината хотели в Лас Вегас, Стив Уин, е и един от най-прочутите арт колекционери. Сред творбите в сбирката му попадат шедьоври на майстори като Рембранд, Моне, Уилям Търнър.

Най-ярко обаче блести личният фаворит на Уин - платното Le Reve (“Сънят”), нарисувано от Пабло Пикасо през 1932 г. По това време майсторът на четката е на 50 години и е влюбен в 22-годишната Мария-Тереза Уолтър, която позира за портрета.

Уин купува Le Reve от колекционер през 2001 г., а 5 години по-късно се готви да я продаде за $139 млн. Но... случва се немислимото.

Докато се хвали пред приятелките си - писателката Нора Ефрон и журналистката Барбара Уотърс, Уин, който страда от рядко заболяване, засягащо периферното зрение, пробива с лакът платното.

Възстановяването на щетите му струва $ 90 хил. Макар че след инцидента картината е оценена “едва” на $ 85 млн., Уин успява да я продаде през 2013 г. за впечатляващите $ 155 млн. 

Грешна атака  над манастир на 1425 г.

Едно от най-значимите християнски средища - абатството Монте Касино в Италия, построено през 529 г., бива унищожено погрешка в разгара на Втората световна война.

Основател на светата обител, която е един от най-важните духовни центрове в Европа през Средновековието, е св. Бенедикт Нурсийски, кръстник на бенедиктинското католическо братство. На 15 февруари 1944 г. абатството е почти изцяло разрушено по време на въздушно нападение от американските военновъздушни сили, тъй като погрешно се считало че германски военни части са намерили укритие в него.

За щастие, съхраняваните в абатството безценни ръкописи били предварително евакуирани във Ватикана. Днес манастирът е възстановен и действащ.

Потрошеният порцелан на  Цин

През 2006 г. музеят “Фицуилям” в Кембридж, Великобритания, приел експозиция, включваща три китайски вази от династията Цин.

Макар да оценил фините порцеланови изделия на 500 хил. паунда, директорът на институцията се отнесъл с тях доста нехайно. Датиращите от ХVII век безценни придобивки били изложени абсолютно необезопасени и неоградени до основата на стълбището, свързващо различните нива на музея.

Както може да се предположи, на ценния порцелан не му се разминало. Нищо неподозиращият 42-годишен посетител Ник Флин се спънал в развързаната връзка на обувката си на слизане от горния етаж. Последвало ефектно падане точно върху вазите, които били раздробени на стотици парчета. По-късно Флин бил арестуван за умишлено нанесени щети.

Унищожените статуи на Буда

Няколко месеца преди атаките от 11 септември 2001 г. върховният талибански лидер в Афганистан - Мула Мохамед Омар - издава едикт за унищожаването на всички не-ислямски паметници. Сред тях са двете най-високи статуи на Буда в света, разположени в подножието на планината Хиндукуш. За взривяването на издигнатите преди 1700 години паметници е използван цял камион с динамит, поставен в дупки в основата на двете фигури.

Счита се, че талибанският акт е в отговор на отказвана в продължение на година хуманитарна помощ от международната общност след унищоженията от земетресения и войни.

Да скъсаш стола на Наполеон Бонапарт

В началото на 2014 г. в Музея за изящни изкуства на о. Корсика един служител не издържал на изкушението да поседне там, където преди повече от 200 години седяла задницата на самия Наполеон Бонапарт - на сгъваемо столче експонат.

Използваният от императора по време на няколко военни кампании стол обаче поддал под тежестта на любопитния господин. Също като в сцена от комедиен филм, изящната червена кожа се разпорила, а дървените крачета се изкривили.

За щастие, ценният експонат бил поправен и отново е изложен в музея. По думите на куратора Филипе Костаманя “крайният резултат от реставрацията е оставил столчето в по-добро състояние, отколкото преди инцидента”. Нахалният служител пък се отървал само с “дисциплинарно изслушване”.

Фреската, станала известна след “реставрацията” 

122-годишната фреска Ecce Homo (“Вижте човека”), красяща църквата в испанския град Борха, вероятно и до днес щеше да е слабо известна извън пределите му, ако не беше нейната “реставрация”, извършена от случайна възрастна мирянка.

Забелязвайки, че фреската се лющи в резултат от влагата в храма, 80-годишната по това време Сесилия Хименес решила на собствена глава да я “реставрира”. Без да иска разрешение от някого от църковните служители, женицата започнала да рисува върху изображението с едри и груби щрихи, изпълнени по особено аматьорски начин. В резултат портретът на Исус заприличал на човекоподобна маймуна, заради което днес е наричан Ecce Mono (“Вижте маймуната”).

Оттогава насетне църквата в Борха се превърнала в туристическа атракция, а когато посещенията се увеличили рязко, била поставена входна такса. Веднъж само за четири дни се събрали приходи от 2000 евро, които били дарени за местна благотворителна кауза.


Коментари
Коментирай чрез Facebook

Последни новини

 
Всички права запазени © 2011 - 2024 Petel.bg Изработка и техническа поддръжка Дот Медиа
затвори X
реклама