Малките стопани искат промени в наредбата за директни доставки
Да се купи “истинска” храна от малък фермер, все още не е лесна работа. Организираните пазари, на които те могат легално да продават продукцията, която сами са произвели, са малко. А и изискванията на наредбата за т.нар. директни доставки са прекалено сложни, пише 24chasa.bg.
какви ще са
промените в
наредба №26
за директни доставки на малки количества храни, за да могат по-лесно да продават стоката си.
Сега се оказва, че директните доставки от фермите са почти невъзможни, ако стопаните отглеждат заедно различни видове животни - например крави и кокошки. Ако това става в едно стопанство, каквато е обичайната практика, излиза, че те не отговарят на определението за ферма в наредбата. То гласи, че това е “най-малката производствена единица за отглеждане на определен вид животни”. И на това основание Българската агенция за безопасност на храните често
отказва да
регистрира
различни видове
животни
в едно стопанство и на практика спира достъпа на такива фермери до пазара. Освен това на малките ферми се поставят тежки изисквания, някои дори неизпълними. Например мандрите трябва да имат отделни помещения за приемане на млякото, за преработката му, за съблекалня за персонал. А такива всъщност са изискванията за средно предприятие и те са непосилни за дребните стопани.
Парадокс е и че от дребните стопани се очаква да предлагат само сурово краве мляко, отговарящо на евроизискванията. От малките се изисква при директна доставка микроорганизмите в млякото да са до 100 000 на милилитър, а на соматичните (телесни) клетки - до 400 хил. на мл. А такива изисквания не се поставят дори на промишлените мандри и на тях им се разрешава да преработват неотговарящо на ЕС мляко, ако продават стоките само у нас.
Така уникални продукти като зеленото сирене от Черни Вит, радващо се на невероятен успех дори на международни изложения, в България е извън закона. И почти е невъзможно да се купи.
Разписано е и че може да се продават директно не повече от 60% от месечния млеконадой от ферми за производство на овче, козе или биволско мляко, ако имат до 50 броя животни. Когато животните са от 50 до 100, разрешеното количество за директна продажба пада на 50%, а ако са над 100, максимумът вече се снижава до 40% от производството.
Директната продажба на яйца от кокошки и пъдпъдъци пък не трябва да надвишава 1000 броя седмично, или 40% от дневното количество.
За директна продажба се допускат и до 600 пилета бройлери на месец, 100 водоплаващи и пуйки, 500 бр. други видове птици и 100 бр. зайци на месец.
Ловците имат право да продават директно до 10 бр. едър дивеч на авджия годишно и до 50 броя дребен дивеч.
Друго изискване в действащата наредба е фермерите да
могат да продават
продукцията си
само в своята и
една съседна
област
За региони до столицата това е добре, но например за Видин е ограничение, защото нямат достъп до софийския пазар.
Какви ще са промените от тези правила, които са одобрени и от Еврокомисията, ще разяснят подробно експертите на дискусията във вторник. Например отсега се знае, че отпада ограничението кокошите яйца да са до 40% от снесените. Както и че краве мляко ще може да се продава и в бутилка, дадена от клиента. Така че промените в наредбата се чакат с нетърпение от малките фермери с надежда, че след тях те ще стигат по-лесно директно до крайния потребител.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
