Майката на двете убити деца: Един ден ще си осиновим момченце и момиченце, тази вяра ни крепи

Все още не сме си осиновили детенце. Чакаме. С нестихваща надежда чакаме, но в момента от никъде няма известие, нямаме обаждане от никъде. Аз съм имала деца и знам какво е, а без деца е много трудно. Страшно е. Просто животът ти изглежда безсмислен. Живееш ден за ден. Докато с деца е съвсем различно. Искаме да има смисъл животът ни в момента. Това е изповедта на една почернена от пиян шофьор майка, която преди 2 години загуби и двете си деца в зверската катастрофа край бургаското с. Крушевец, пише Флагман.бг.

Назифе Илязова и съпругът й Феим не спират да се надяват един ден две малки дечица да запълнят огромната пропаст в сърцата и душите им след жестоката трагедия. Това ни крепи – надеждата и вярата, че един ден ще се случи. Трябва да се случи, без деца животът ни няма смисъл, сподели Назифе.

„Болката ни е голяма. Много е трудно. В началото човек нищо не усеща, но с времето липсата на децата много тежи. Чувстваш се като едно дърво, което е израснало и след това съхне. Постепенно, бавно, бавно към корена и така става все по-сухо. Чакам с надежда, дано нещо се появи, за да може това дърво да живне, защото от ден на ден надеждата изсъхва“, продължи съкрушената жена.

Много трудно става с осиновяването, защото има много хора, които чакат, обясни тя. „Има много млади, както и такива като нас – които са претърпели някакъв инцидент. Има си ред, не могат да дават предимство на някои хора. Не може да се направи компромис с някои семейства“, добави Назифе. „Подали сме документи до агенциите за осиновяване във всички 28 области в страната. Вдигнахме възрастта на детето до 6 годинки, защото с по-малки деца е много по-трудно. А и ние вече не сме първа младост.

Имаме надежда, все някой ден ще се случи. Така мисля аз. Ако не се случи, просто ей така със съпруга ми ще си отидем с една мечта и това е. Много ни е трудно без децата“, каза още Назифе.

„В България процедурите са много сложни и бавни. И никой не ти дава отговор за нищо. Просто казват: „Ще чакате, трябва да имате търпение“, продължи тя. Отговаряме на всички изисквания и не разбирам каква е причината все още никой да не ни е потърсил, минаха 2 години, добави съкрушената майка. „Може би имат предвид това, че сме пострадали. Мислят си, че няма да можем да отгледаме децата ли, не знам, нямам представа. Социалните си знаят каква е причината“, каза още тя. „Чакаме отнякъде да дойде вест, мисля, че все ще изникне нещо, да видим откъде. Продължавам да имам надежда, но е много трудно, с времето и тя става все по-малка“, продължи през сълзи Назифе Илязова.

„Предложиха ми да бъда приемна майка, но просто не искам. Приемната майка за мен нищо не значи, аз искам да си го гледам като мое дете. Като се привържа към едно дете, как те после ще ми го вземат от ръцете? Това не мога да го възприема и затова сме кандидатствали за осиновяване“, каза още почернената майка. Предложиха ни да станем приемно семейство, защото имаше две деца от град Омуртаг, които бяха за приемни родители, обясни тя. „Чакам да се впишат в регистрите за осиновяване, за да мога да кандидатствам за две деца – момче и момиче, но социалните в Търговище все още бавят тази процедура. Има доста неща, които пречат. Човек, докато не попадне в тази ситуация, не знае колко сложно е...“