Майката на заклания Кристин: Ужасно е, след година убиецът на сина ми ще е на свобода

“Ужасени сме! Какво да кажа? Само след година убиецът на сина ни Кристин ще излезе на свобода. Преди дни получих писмо, адресирано до мен от съкилийник на убиеца Кристиян Петров, който споделя, че той го бие и тормози и му е разказал какво е извършил с моя син.

В писмото пише, че на прокурор са платени 5000 лв. да бъде преместен в общежитието. Дали е истина това?”, с болка в гласа и насълзени очи споделя Емилия Иванова, майка на убития по особено жесток начин Кристин Иванов от Перник, която сега работи в служба ГРАО.

Кървавата драма потресе не само Перник, но и България на 10 октомври 2004 г.
Кристиян и Кристин са съученици в професионалната гимназия “Юрий Гагарин” в пернишкия кв. “Иван Пашов”. Те никога не са седели на един чин и дори не били приятели.

17-годишният тогава Кристиян кани Кристин да играят карти в апартамента на баба му Росица Русимова, която е на гурбет в Гърция. “Апартаментът е празен. В последно време обаче Кристиян започна да идва тук с приятели. Не съм чул нищо, нямаше скандали или пиянски свади.

Знам, че играеха карти, но винаги пазеха тишина. Не съм виждал да водят момичета”, разказа едни от съседите в блока, извикан от полицията за поемно лице. Жилището на ул. “Благой Гебрев” №64 е празно. Вероятно заради тийнейджърски скандал се стига до най-жестоката кървава драма, която криминалистите в Перник помнят.

И до днес никой не може да каже какво е предизвикало такава агресия у Кристиян, че да убие и разфасова съученика си. “Такова нещо не бях виждал. Гледката ме вцепени. В апартамента открихме части от тялото на Кристин.

Във фризера бяха подредени найлонови пликове с вътрешните органи на момчето и месо от бедрата му. Прилоша ми. Не можех да хапна месо месеци след този случай”, припомня си един от криминалистите, посетили адреса.

Убитият Кристин е починал в страшни мъки от кръвозагуба, се твърди в експертното становище на патолога. Извършителят е нанесъл два удара по главата на жертвата си с брадва, но не те са били смъртоносни, а прерязването на гърлото и сънната артерия, които предизвикали белодробна емболия.

След това Кристиян хладнокръвно нарязал тялото на съученика си и заровил частите в гората над стадион “Металург” в града. Краката на Кристин били отсечени до коленете, а бедрата му са обезкостени, отсечени са и главата и ръцете.

Уморен от зловещото деяние, Кристиян подредил вътрешните органи във фризера, а след това се прибрал вкъщи, легнал си и заспал. Умората попречила на пернишкия Чикатило да почисти всички улики от извършеното убийство.

“Не може да е направил това сам. Как е почистил и как е завлякъл тялото на Кристин до гората над стадиона за толкова кратко време? Синът ми беше много по-едър от Кристиян”, пита от деня на страшната трагедия до днес почерненото семейство.

Дни след трагедията съучениците на жертвата направиха бдение със запалени свещи.

Кристиян бе осъден на 11 г. лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване. Присъдата бе произнесена, докато той бе още непълнолетен. Съдът присъди и 200 000 лв. неимуществени вреди на родителите на Кристин от родителите на убиеца и 200 000 от Кристиян.

Нито стотинка до момента не е получило семейството на жертвата, въпреки че има издаден изпълнителен лист за сумата от 200 000 лв. срещу майката на Кристиян Соня Славчева и бащата Костадин Петров.

Направен е опис на апартамента на семейството на ул. “Благой Гебрев” в кв. “Изток”, както и на част от къща. Стойността на тристайното жилище е 36 000 лв., но до момента никой не е проявил интерес към него.

Емилия е притеснена, че догодина убиецът на сина ще е на свобода

В жилището в момента живеел само бащата на Кристиян. Костадин и Соня се разделили малко след убийството, извършено от сина им. В момента майката има втори брак и дъщеря от него, която носи библейското има Мария-Магдалена.

“Потресени сме. Оказва се, че убиецът на моя син е преместен за добро поведение и за писани стихове и есета в затворническото общежитие в Самораново. Там работел в
кухнята и имал право на домашен отпуск по два дни в месеца.

Живеем с баща му в един жилищен блок в два съседни входа. Знаете ли какво ни е да го срещаме почти всеки ден и да ни се подсмихва?! А какво ще стане, ако срещнем и Кристиян?”, плаче Емилия. Тя недоумява какви стихове и есета може да напише един толкова коравосърдечен убиец, който според нея ще излезе от затвора още по-жесток и в разцвета на силите си.

Години наред Емилия се бори и внесе подписка в Народното събрание от десетки хиляди подписи с настояване непълнолетните убийци да бъдат съдени като възрастни, но такъв закон не бе приет. Перничанката обедини в инициативата си майки на убити деца от цялата страна, но гласът им не бе чут.

Сега Емилия и съпругът  Емил са със съсипано здраве. Двамата имат високо кръвно и множество болежки, които обаче не могат да се сравнят с болката от загубата на сина им.