Милян Пупович – роден победител на терена и в живота
Александър Дечев
Новото попълнение на “Черно море-Порт Варна” Милян Пупович направи фурор с изявите си в родното баскетболно първенство. Само за 3 месеца сръбският център се превърна в един от най-добрите играчи в шампионата, бе избран за №1 на ноември, два пъти стана MVP, а освен това попадна и няколко пъти в идеалната петица на кръга. Милян е висок 209 сантиметра и тежи 115 килограма, а на варненци е препоръчан лично от собственика на мениджърската агенция “Интерпърформансис” Лучано Капикьони.
Пупович е роден в Загреб през 1983 г. Детските му години са свързани и с войната в бивша Югославия. “Когато размириците в Босна започнаха, хърватите казаха: “Хайде, сърбите да си ходят в Сърбия”. Така през 1991 г. се преместихме в Белград”, спомня си Милян.
Той започва да се занимава с баскетбол, когато е на 10 години. В залата го води неговият баща. “Тогава в Сърбия беше криза – имаше санкции, ембарго, а улицата беше криминална. По онова време опциите са били две – да се занимаваш със спорт или да хванеш криминалния път. Радвам се, че съм започнал с баскетбола”, споделя Милян. Неговите родители не са били спортисти, но най-вероятно от тях е наследил ръста си, тъй като майка му е висока 185 см, а баща му - 196.
Само на 15 години Пупович подписва първия си професионален договор с “Беобанк”. Година по-късно той дебютира за мъжете в елитното първенство на страната си. “Първата дивизия на Сърбия и Черна гора тогава беше много силна. Но през 1999 г. започнаха бомбардировките на НАТО. Шампионатът бе спрян за половин година, а след подновяването му “Беобанк” свърши парите. Заминах за Вършац, където подписах с “Хемофарм” за цели 7 години”, разказва Пупович.
В началото рядко получава шансове и около две години стои предимно на пейката. Впоследствие е преотстъпен на белгийския “Лувен”. Там треньор му е бившият наставник на “ЛУКойл Академик” Йовица Арсич, с когото работи и в младежкия национален отбор. Пупович играе по 30 минути средно на мач и се представя на ниво. След два сезона в Белгия центърът заминава за драфта на НБА в САЩ. За 3 месеца в Ню Йорк 22-годишният тогава баскетболист участва в тренировки на 18 отбора в най-силното първенство в света. Той дори е много близо до трансфер в НБА, но “Хемофарм” иска голяма сума за него и преминаването му зад океана пропада.
След връщането си в Сърбия е пред трансфер в “Билбао”, но взима решение да се докаже в “Хемофарм”. Новият треньор обаче не му дава достатъчно шансове, което води до преминаването на Пупович в МФП “Железник”, с който през 2006 г. печели Адриатическата лига. В следващите години Милян сменя няколко отбора - “Игокея” (Босна), “Струмица” (Мак), МЗТ “Скопие” (Мак), “Черкас” (Укр), “Кривой рог” (Укр) и ЧСМ “Букурещ” (Рум), за да акостира това лято във Варна.
Сърбинът признава, че е победител както на игрището, така и в живота. Това обяснява и малко по-буйния му нрав в мачовете. “Аз съм победител. Искам да побеждавам дори когато играем на тренировка. И извън залата също съм така. Имал съм много тежък живот като малък. След като си заминахме от Загреб, съм отраснал буквално в жилище голямо 20 квадратни метра с майка ми, баща ми и сестра ми. От дете съм се борил, за да постигна нещо в живота. В баскетбола също винаги давам максимума от себе си, раздавам се на 100 процента. Дори да съм с контузия, искам да играя и да побеждавам”, споделя състезателят.
Впечатлен е от „Черно море“, иска да остане и догодина
Пупович е доволен от условията в “Черно море” и най-вече от хората в клуба. При “моряците” той идва, след като е почивал шест месеца. Предния сезон започва в Румъния, където обаче отношенията в клуба не са добри, а парите са малко. Милян има и контузии в гърба и колената, затова около Нова година решава да спре за няколко месеца, да се излекува напълно и на лято отново да опита късмета си. През юли мениджърът му се обажда за варианта “Черно море”, като единственото условие е сърбинът да изкара петдневни проби, за да преценят варненци играта и физическото му състояние. “Когато разбрах, че става за “Черно море”, си спомних, че когато преди години бях на лагер с украинския “Черкаси” в Боровец, се засякохме с варненци там. Освен това знам, че този клуб има богата история. Запалих колата и дойдох във Варна. Доволен съм, че подписах с този отбор. Впечатлен съм от всички в клуба – от шефа до физиотерапевта. Хубави хора са и се чувствам приятно, като у дома си. Организацията в клуба е перфектна. Имаме си две зали за тренировки, а ако сметнем и тази във ВИНС-а, стават три. Хората тук работят сериозно и разбират баскетбола, а това е много важно. Председателят е бил треньор, треньорът е бил играч. Съотборниците ми са млади и са страхотни като хора”, споделя сърбинът.
Договорът му е до края на сезона, но Пупович е категоричен в желанието, че иска да го удължи. “Ако има предложение, аз искам да остана тук. Варна и отборът ми харесват много. Но до края на сезона могат да се случат много неща, така че да не избързваме”, добавя той.
Във Варна се чувства като у дома си
Милян Пупович е изключително впечатлен от Варна и признава, че в морската столица на България се чувства като у дома си. Слага самият град дори пред Белград.
“Варна и хората тук ми харесват много. Чувствам се като у дома си. Имам си всичко, което ми трябва – два мола, хубав център, плажът е наблизо, има място за разходки. Има и много места, където може да се яде, дискотеки и клубове, в които като бием, можем да се позабавляваме. По-хубаво е от Белград”, споделя Пупович.
Признава, че харесва балканската музика, въпреки че като малък е слушал много R&B.
Първенството ни било с класи над сръбското
Милян Пупович определя българското първенство като добро. “Може и по-добре да е, но трябва да се прави по-голяма реклама за мачовете, за да се напълни залата. Да има шоу – талисмани, забивки, награди. Да стане като в Белгия и Германия, където не отиваш само за да гледаш два часа баскетбол, а се и забавляваш. Смятам също, че ако Лигата се увеличи с 2-3 отбора, ще стане по-оспорвана и по-силна”, казва баскетболистът.
Според него сръбският шампионат е с класи под българския. “Нивото на баскетбола в Сърбия е много ниско, няма школа. Първа дивизия е пет пъти по-слаба от българската. Няма пари, младите играчи, които имат талант, заминават към Европа. Който няма талант, играе в Сърбия, но там тренировките са от 3 до 5 пъти на седмица. Заплатите са от 300 евро, и то за тези, които са по-основни играчи”, споделя 30-годишният състезател.
След силния старт с “Черно море” Пупович стои здраво стъпил на земята относно целите на отбора. “Играем мач за мач и не мислим за медали или финали. Нашата цел е да бъдем в първите четири. Атмосферата в тима е страхотна, сезонът се развива добре за нас. Всеки мач е труден, независимо дали е срещу “ЛУКойл”, “Берое” или “Черноморец”. Подхождаме с еднакъв респект към всички”, уточнява центърът.
Бодирога, Баркли и Адмирала му били любимци
Като малък Пупович се е запалил по баскетбола и заради силния национален отбор на страната си. “За мен номер 1 в най-силния период на тима беше Деян Бодирога. Физически той не беше нещо особено, но имаше мозък. Беше много хитър играч и силен характер, лидер. Отборът беше на 50 процента Бодирога. От НБА харесвах много Чарлз Баркли. Мощен състезател, истинска звезда. Любимец ми беше и Дейвид Робинсън-Адмирала - много добър физически и технически. Можеше да прави всичко на игрището”, спомня си Милян.
Жената на сърцето му е в Босна
Сръбският баскетболист е сериозно обвързан. От шест години сърцето му е отдадено на босненка, с която се запознава, докато играе в местния “Игокеа”. Двамата все още нямат деца. “За съжаление не живее при мен тук, а си е в Босна. Работи там и няма време да дойде за по-дълъг период при мен във Варна”, разкрива Милян.
