Милян Пупович: Винаги съм готов да се върна в Черно море
Висок, усмихнат и винаги готов за победа. Такъв е Милян Пупович – сръбският баскетболист, който остави трайна следа в Черно море-Порт Варна. През последните два сезона той игра за „моряците“ и бе в основата на един от най-успешните им периоди – златните и сребърните медали за купата и бронза в Националната баскетболна лига. 32-годишният баскетболист започна сезона в Ямбол, но след петия кръг премина в иранското първенство, където облече екипа на Нефт Абадам. Сърбинът даде първото си интервю след трансфера пред „Народно дело Седмицата“.
Александър Дечев
– Милян, как се стигна до трансфера ти в иранския Нефт Абадам?
– Не беше лесно от началото. Две години играх в България, имах добри показатели и това ми помогна да подпиша този договор. А той е с много добри условия. Най-важното, което хората гледат, е автобиографията – къде си играл, как си играл, какъв си като човек. Едно от най-важните неща за тях беше това, че навремето съм ходил две години на драфта в НБА, че съм спечелил два пъти Адриатическата лига, купата на Сърбия, купата на България и много медали за националния отбор на Сърбия до 20 години, който е със страхотен състав, много големи имена.
– Разкажи нещо за отбора – в коя лига играе, на кое място е и дали е сред големите отбори в Иран?
– Отборът е добър, имат трима мъжки национали и други младежки. Играем при най-силните – в Суперлигата на Иран. В момента сме на първо място в първенството, което е много голяма изненада за всички. Последните ни мачове ги дават по националната телевизия, защото играем най-добрия баскетбол в Иран. Като цяло тимът ни не е сред най-големите тук. Млад е, само от пет години има баскетбол в град Абадан. Най-големите тимове в страната са Петрошими, Машад, Арак. Те са най-постоянни и редовно печелят медалите през последните 20 години.
_x.jpg)
– Какви играчи играят в твоя отбор и въобще в Иран? Има ли други сърби и още чужденци?
– Аз съм силно впечатлен от всички. Имат много сериозни ирански баскетболисти, които са национали и са работили със сръбски треньори като Тома Матич, Владо Джурович, Меми Бесирович от Словения. Сега наставник на националния им отбор е Дирк Бауман. Правилото в страната е за двама чужденци в отбор, като само единият е на терена. При мен е сърбинът Златко Йованович, а в другите отбори има от Черна гора, Хърватска и само един американец, тъй като тук не ги харесват. По принцип взимат чужденци за плейофите, като плащат примерно около 80-100 хиляди долара на месец. Плейофите са два месеца.
– Колко отбора са в първенството, колко мача е сезона?
– Има десет отбора и системата е като в България. Играят се 27 мача и след това стартират плейофите. Двубоите са всеки понеделник и четвъртък. До края на януари всичко е изиграно. Започват плейофите, като четвъртфиналите се играят до март. Тогава има две седмици пауза заради празниците – Ислямска Нова година и още някои ислямски празници. Тогава нищо не работи, няма жив човек на улицата. Аз ще се прибера в Сърбия по това време. Ако сме прескочили 1/4-финалите, отивам пак в Иран и ще играя на полуфиналите и после в мачовете за златните или бронзовите медали. Третият в класирането играе квалификации за азиатските игри. Това е нещо като Евролигата в Европа, само че с най-добрите отбори от Катар, Обединените арабски емирства, Саудитска арабия и т.н.
– В кой град си и как е устроен? Голям ли е, има ли забавления, или всичко е строго религиозно?
– Абадан е малък град с 250 000 души население. Тук е най-голямата рафинерия за нефт на Средния изток и именно от там идват нашите заплати. Не съм търсил много места, където да се разхождам. Намерих един хубав италиански ресторант и кафене. Тук хората са много религиозни и нямат забавления като дискотеки и нощни клубове.
– Има ли там някакви притеснения от война, защото все пак районът е малко или много размирен?
– Не, тук всичко е спокойно. Иран има ядрена технология и, честно казано, никой не ги пипа. Много са силни. Като народ са много спокойни и честни. Всеки си върши работата и всичко е наред. Аз съм на границата с Ирак и нищо не мирише на война или някакъв конфликт. Спокойно е.
– Следиш ли българското първенство и бившите ти отбори Черно море, Левски и Ямбол?
– Да, естествено. Гледам мачове и чета всичко. Все пак прекарах две години от живота си и част от душата и сърцето ми е в България. Няма как да не гледам баскетбола и случващото се там. Надявам се Ямбол и Левски да си подобрят играта. Познавам Тити Папазов, той е голям човек и прави всичко възможно да излязат от кризата. Мисля и за Иван Чолаков, който е страхотен човек и треньор. Раздава се максимално за отбора и с новия треньор със сигурност ще има резултати. Ямбол има много талантливи деца и тяхното време идва. Трябва само малко търпение и много работа. Отборът ще играе сериозен баскетбол след Нова година, защото е нов, с нови играчи, които за първи път са в НБЛ.
– Какво мислиш за това, което става в Черно море този сезон – местни момчета и само един чужденец? Какво е мнението ти за Спас Натов? Мислиш ли, че могат да вземат медал?
– За тези решения не мога да говоря, тъй като не съм част от ръководството. Но селекцията е добра и момчетата се познават много добре. Могат да играят много силно. Всеки един от тях натрупа опит и в „А“ група, и в НБЛ. От началото хората говориха, че отборът е слаб, но аз не мисля така. Може да е сред най-сериозните кандидати за медали като предните две години. Вижда се, че Никола Маравич е баскетболист, който може да играе и да помага на отбора. Той е добро момче, което се старае и раздава максимално на терена. За Спас Натов мога да кажа само хубави неща. Един голям човек и треньор. Познава баскетбола. Може много повече като треньор, сигурен съм, че има потенциал да води сериозни отбори в чужбина. Стига да го иска. Спас е легенда и величина. Познава играчите и психологията им, тъй като и той е бил баскетболист. Ако всичко е наред, ще изведе Черно море до медали тази година. Дано да няма контузии в тима.
– Пазиш ли хубави спомени от Варна?
– Варна е градът, който много обичам. Имам само хубави спомени от там. Честно казано, няма нито една ситуация, в която нещо да не ми е харесвало по време на престоя ми там. Като почнем от ръководството – Варчев, Ташев, Папазов, и стигнем до всички сервитьори по ресторантите в града, си спомням само хубави неща, усмивки и позитивни емоции.
- Би ли се завърнал в Черно море?
- Аз винаги съм готов да играя за Черно море. Чакам само да ме извикат и съм там на 100 процента. Въпросът вече дори не е за пари. Вече само емоцията играе.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
