Министърката, която погреба най-големия проект на Варна, идва на гости

В Дома на моряка (ул. „Черноризец Храбър“ №9), министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Николина Ангелкова ще даде брифинг за журналисти утре в 12,30, съобщиха от правителствената пресслужба.

В рамките на визитата си във Варна тя ще проведе срещи с представители на браншовите организации във водния транспорт, с областния управител на Варна Стоян Пасев и ще посети пристанище Варна. 

Ангелакова спря в началото на септември най-важния проект на Варна за нов облик и преместване на пристанище Варна-Изток от централната градска част.

Проектът щеше да рестартира града и да осигури хиляди работни места. 

Правителството на "Орешарски" бе осигурило средствата.

Служебното правителство заби мощен шамар на Варна.

Морската столица не може да очаква никакво развитие от новите стари управляващи.

Както "Петел" писа, най-важният проект за града ни - за изграждане на интермодален терминал във Варна даваше сигурност, че градът ще върви напред, след като ГЕРБ вече веднъж го бяха спрели, когато дойдоха на власт през 2009 г.

Това отново проваля надеждата, че Варна ще има нов облик, за който от години градът мечтае.

Загубени са и хиляди работни места и перспектива за развитие за десетилетия напред.

Средствата за проектирането на съоръжението бяха от Публичната инвестиционна програма „Растеж и устойчиво развитие на регионите" на правителството на Орешарски.

Преди около два месеца един от основните двигатели на проекта Борислав Гуцанов предупреди за опасността ГЕРБ да спрат проекта, ако пак се върнат на власт. 

“Нека си спомним какво направи ГЕРБ преди 5 години. Тогава, при осигурено финансиране от японската държава, те спряха проекта само и само за да не се случи и поискаха концесия за да откраднат едни пари”, посочи  той.

Тогава Гуцанов отново изтъкна, че проектът за нов интермодален терминал във Варна не отстъпва по значение от енергийните проекти, като “Южен поток” например. Затова той призова терминалът да не бъде разглеждан през призмите на политическите сили и политическите различия, а от гледна точка на националния интерес.

“Ако проектът не бъде реализиран губи не само Варна, губи цялата страна”, коментира депутатът.

На 30 април правителството на Орешарски обяви конкурс за избор на изпълнител, който да изготви работен проект за новия модерен интермодален терминал. В рамките на три години след издаване на строителните разрешения проектът трябваше да бъде завършен, смятат експерти. Строителството щеше да се извършва на юг от жп линията Варна – София и няма да засяга урбанизираната територия, като всички пътни връзки трябва да изведат товарния трафик извън центъра на Варна. Предвиждаше се изграждане на кейова стена с дължина около 1100 метра на която ще могат едновременно да се обработват 5 или 6 съда, като корабните места ще са специализирани за обработка на контейнери и зърно по най-модерните технологии.

Като част от международния конкурс за избор на проектант бе включено и изискването за изработване на два идейни проекта за изграждането на съвременна рекреационна зона на мястото на сегашното пристанище Варна–Изток, която да се превърне в атракцията на Варна.

Приоритетно щяха да се изградят допълнителни пристанищни мощности (инфраструктура и съоръжения) за основните за региона товари – контейнери, зърнени товари и някои генерални товари, в т. ч. тежки и извънгабаритни товари. Проектирането на интермодален терминал „Варна” щеше да се извършва на територия, включваща имоти, предоставени за управление на ДП „Пристанищна инфраструктура” и НК „Железопътна инфраструктура”.

Основни параметри, на които трябва да отговарят съоръженията на пристанищната зона са: дълбочина на оперативната акватория – минимум 12.50 м.; разчетен кораб с дължина – до 250 м; две корабни места за обработка на контейнери – с общ обем не по-малко от 400 000 TEU/годишно; две корабни места за обработка на 3 млн. т. зърно/годишно износ; едно многофункционално корабно място с обем за около 200 хил.т/годишно; един кей/корабно място за служебни кораби, влекачи и др.

На територията на съществуващия стар терминал Варна – Изток (Зона 2) щеше да се развие нова инфраструктура, стимулираща появата и засилването на: пътническо и круизно плаване; яхтени и спортни дейности; научноизследователски и информационно-статистически дейности; културни дейности и др.

Нов Пасажерски терминал щеше да се обособи на 7-10 кейово място при стриктното спазване на изискванията на Международния кодекс за сигурност на корабите и пристанищата (ISPS). Така щяха да се осъществят очакванията на гражданите и туристите на Варна за бърз и директен достъп до морето.