Мира Добрева: Защо ме обраха за трети път

"24 часа" публикува текст на Мира Добрева, в който тя споделя за трите грабежа, които преживя. Последният беше само преди няколко дни, като този път обирджиите издебнаха красивата водеща в жилището на майка й. 

Поместваме в "Петел" целия материал от "24 часа" с размишленията на Добрева по въпроса. 

Обраха дома ми за трети път през нощта. В три различни жилища. Обирите стресират и вадят с дни човек от релсите на всекидневието. Но вече не учудват. Поне мен, поне в България. Защото законите обслужват крадците, не спокойствието на мирните хора.

Не е трудно да се досетя, че ме следят, след като ме обират три пъти и все на различни места. Този път бе в дома на майка ми в кв. “Редута”. Пренощувах там, тъй като съпругът и малкият отидоха няколко дни преди мен на море. Майка живее на 4-ия етаж, на входната врата няма никакво изписано име, за да подсети крадците.

Не знам как са успели да изпразнят портмонето от нощното шкафче до главата ми, без да се събудя. Спя леко, но явно са пуснали някакъв газ, защото много рязко ми се доспа изведнъж и съм заспала дълбоко. Друго обяснение нямам.

Носех голяма сума служебни пари, имах и други, тъй като трябваше да се разплатя с майстори, а после да тръгна към морето, където ме чакаха съпругът и детето. Крадците са изпразнили до дъно портмонето, взели са и стотинките в него. Оставили са само една мидичка и първото паднало зъбче на сина ми, което трябваше да дадем на добрата фея.

Въпреки травмата искам чрез “24 часа” да изкажа благодарност на полицаите. Те бяха страхотни и действаха суперпрофесионално, но дотук. Защото полицаите са като отдушници и поемат цялата негативна енергия на хората. Те буквално гледат едни изплашени и съсипани хора, помагат им първо чисто човешки и след това професионално. Поклон на тези хора. Разбирам колко са им вързани ръцете. Разбирам, че докато не се промени законодателството, кошмарът от обирите няма да спре. Защото крадците са абсолютно безнаказани. Иначе полицаите добре знаят, че има групи, които действат в кв. “Изгрев”, други в “Редута” и т.н.. Но какво като ги знаят - нищо не може да се направи срещу тях.

За полицаите стана ясно, че обирът е целенасочен и точно срещу мен. Знаели са дори, че джиесемът ми е бял и са взели телефон, помислен за мой. Но в случая са задигнали апарата на майка ми. Като разбират “грешката си”, го връщат в пощенската кутия на майка ми, въпреки че на входната й врата няма никакво име. Значи те много добре знаят, че това е моята майка и че съм останала да пренощувам там. А в годината най-много два-три пъти да пренощувам при нея.

Съсипва ме фактът, че някой ме следи. Травмира и близките ми. Следващата нощ майка залости вратата с маса и столове.

И се питам какво става с тази държава? Какво трябва още да се случи, за да се промени законодателството. Затова реших да пиша във фейсбук.

Не можем да си мълчим. Дори този път не мислех да викам полиция, защото знам, че горките хора нищо не могат да направят. Но ако и аз, и всички си замълчим, какво ще се промени. Те това искат и крадците. И ни поставят на колене.

Ограбили са до шушка всички пари. Взели са тези от портмонето и други извън него. Изумява ме, че са отворили дори и ципа, за да приберат и стотинките. Разбирате ли целия абсурд - аз все още не мога. И все още не съм се възстановила.

Но въпросът е не да се оплаквам аз как се чувствам, а какво става наистина и как нищо не се променя, за да се осигури мирът и спокойствието на гражданите. Пропищели са много българи, но какво се прави за сигурността им?

Не съм съгласна, че за всичко несвършено от държавата народът трябва да излиза на протест на улицата. Но законът трябва да се промени и да защитава реално потърпевшите. Да не бъде “за крадците”, както сега, а “срещу крадците”. Да има съд по бързата процедура и обирджиите на чужда собственост, влезли с взлом в дома ти, да отнасят по 15-20 години затвор. Иначе няма да спре този терор.

Сутринта излязох навън, видях на “Плиска” гевреци, а се сетих, че нямах 1 лев. Опитах да изтегля от банкомата, но се оказа, че са повредили и банковата ми карта. И изведнъж се оказваш на средата на нищото абсолютно окраден, омерзен и без една стотинка.