Мистерии: Един българин минава през Варна с теория, за която мечтаел Айнщайн
„Той е един българин, дръзнал да създаде теория, обобщаваща всички открития и обосноваваща съществуването на единството във Всичко, Което Е!
Една завладяваща приказка, зад която застават научните открития!
Един резултат, за който е мечтал не кой и да е, а самият Алберт Айнщайн!“
Така го представят из цяла България тези, които вече го познават. Той се казва Ивомир Димчев. Нарича откритието си „Теория на познанието“.
През почивните дни на семинар в хотел „Черно море“ той ще разкаже и на варненци за нея.
Ето какво разкри гостът специално за "Петел" в деня на пристигането си.
Когато си позволиш да бъдеш себе си, се отварят безброй възможности за успех
-Кой е Ивомир, както Ви познават из цяла България?
- Аз съм обикновен човек. Завършил съм физика в СУ „Св. Кл. Охридски” – София, специалност квантова електроника и лазерна техника. Не съм работил по специалността си. Бил съм какво ли не – таксиметров шофьор, асфалтаджия, рекламист, управител на борса за хранителни стоки, докер, строителен работник, търговец… Сега определям себе си като когиталист, автор и лектор в семинарите Теория от Когиталността. Когиталист е човек, който предизвиква другите да мислят за да творят новата си реалност. Компилацията между когиталист и комбинатор наричам когитатор.
Това е идея за трансформация, която отчита различни състояния на проявление, съществуване и развитие. Тя може да бъде представена с помощта на проста аналогия – агрегатните състояния на водата - лед, вода и пара. При тази съпоставка, нека ледът да е ученика, водата - учителя, а парата – когитатора. Състоянията на един и същи материал са всъщност различни енергийни честоти на неговото съществуване. Различието идва от формата, от това как всяко от състоянията си взаимодейства с околната среда, но по същество те си останат един и същи материал. По същия начин човек преминава и житейската пътека – ученик, учител и ако си позволи - приема вибрацията на когитатор. И тук не става дума за бягство от реалността, а за приемане и сливане с това, което всеки етап, всяко състояние може да предложи. За едно пълноценното изследване и оползотворяване на всички възможности и вероятности. Защото във физическата реалност няма абсолютно нищо, което да не е енергия и вибрация. И всичко зависи от това как се отнасяте към него, как го прилагате, как го използвате.
Да разгледаме тези три състояния на материята. Ледът и ученика може да изглеждат твърди, застинали, бавни, движещи се с мудно темпо. Всяко нещо, което е проявено, притежава в себе си дуалният модел. Тогава можете да си позволите да оценявате и качествата на леда. В това състояние да използвате максимума на възможностите и наистина да ги оползотворите. В позицията на ученик, имате шанса да сте винаги жизнени и вдъхновени от това, че изучавате нещо ново. Притежавате красотата на децата, които са готови да приемат и копират, без да се усещат като важни и знаещи. И въпреки, че нещата се движат бавно, подобно на леда, който привидно е застинал, все пак има тръпка, емоция, вдъхновение. Един глетчер е мощен и нищо не може да застане на неговия път. Той пълзи мудно, но оформя планини, издълбава речни корита и преобразява пейзажа, поставяйки основите на нова бъдеща реалност. Така погледнете и силата на чирака, който има мощта да извая една нова реалност, един нов за вас свят. Това са основите следващото състояние.
Когато увеличите силното желание в себе си и осигурите топлината, с която да задвижите неговите двигатели, леда започва да се стопява и да се превръща във вода. Усвоявайки уменията на учителя, излизате от статичното положение и тръгвате в изваяните от ученика долини и речни корита, в новообразувани езера, а водата, в която се е превърнал ледът, запълва тези реки и езера. Това са места за възникване на нови форми на живот. Така сте превърнали и леда и водата в поддръжник на живота, създали сте условия за нови системи, които от своя страна да създадат богатство и разнообразие във вашия живот и да прелеят в следващо състояние, което да осигури подкрепа за всички форми на живот.
От силната емоция на сътворяването, от светлината на истината и вдъхновението, с което осветявате тази реалност, вие (лед и вода, учител и ученик) изпарявате сами себе си и се превръщате в пара. Вибрацията на люботворенето създава атмосферата на целия свят, на цялата реалност, която сте сътворили, като поддържа и всички форми на живот. Така когитаторът придобива способността да обхваща и поддържа всички форми на живот, всички гледни точки, всички реалности, всички преживявания в своята атмосфера и среда, в собствената си паралелна реалност. Това е нова действителност, ново проявление, ново ниво на съществуване, което трепти с висока честота и обменя вещества и семена от една област в друга - позволява новото да се саморазвива и прояви навсякъде отново и отново. И независимо от това къде се намира, навсякъде съществува възможност да се изследват и оползотворяват всяко от тези нива. Парата, издигната като облак, при среща с определена среда може да изпита всяко състояние – да се трансформира в сняг, дъжд или градушка, да е наблюдател или гръмовержец, да е приятна прохлада или непрогледна мъгла… Обменят честоти и вибрации, които създават нови и нови саморазвиващи се структури, за да се осъществява кръговрата на съществуването…
- Какво значение носи терминът когиталност и защо е толкова широко разпространен сред новите езотерични учения?
- В семинарите си говорите за електричество в Египет, Хигс бозон, фотони от вакуума, изтритият елемент от Менделеевата таблица, ще издадете ли някои от тези тайни за хората, които не могат да ви чуят на живо…
Енергията, на което и да е електромагнитно излъчване, е информация. Промяната на честотите води до „отваряне“ или „затваряне“ на информационния поток на същата тази енергия. Енергията присъства винаги, но при определени условия тя „преминава“ в информация и обратното. Ниските честотни вибрации на гняв, страх, агресия, ревност и т.н. „затварят“ потока, а съответно честотите на любов, състрадание, прошка, честност и т.н. го „отварят“. Чрез опознаването на природата на вълните, полетата и енергията, всеки от нас може да открие собствената си същност (енергия), която няма да е вече нещо непознато и плашещо. Тогава човек дори би използвал същата тази енергия, за да промени в себе си нещата, които не желае или не харесва... За да усети свободата да бъде себе си...
Доказателства относно причините за появата на светлина, телепортирането на фотоните и обяснението за мигновеното предаване на информация между тях (т.нар. парадокс на Айнщайн-Розен-Подолски), „необяснимите“ събития на „прераждането” и наличието на мисловна библиотека - Акашови хроники - намират логически и обоснован смисъл в Теория на Когиталността. Тази логика продължава до революционната връзка между мисловност и материя като се „преоткрива“ че едното прелива в другото, тоест едното е другото. Самата материя е „фантомна“ мисловна дифракционна решетка, която е холограма от светлина, поместена в „защитно поле“.
Това е известно като знание още от времето на Хермес, Египет и Нютон. Менделеев поставя нищото, ефира като първи елемент в Менделеевата таблица, Тесла придобива енергия от там, а днес физиците „преоткриват” това информационно-енергийно състояние отново. Тоест това не са тайни, а знание, което всеки носи в себе си. Цялото знание вътре в нас е…
- Вие самият от къде и как получихте тези познания и може ли всеки да се докосне до тях?
- Когато сте си позволили приключението да сте Себе си, започвате да търсите и така чрез преживяване, през изживяване на преживяването, да стигнете до откриване и съзидание. Това се повтаря отново, отново и отново, преминавате през тръпките на ученика, учителя и когитатора, но по нов, индивидуален и уникално единствен начин. Всичко това спира дъха... Онемяваш от възхита при едновремието на възбудата, вдъхновението, отговорността и преживяването за първи път на Всичко, което вече Е! Всичко съществува едновременно и способността да забравяш това, е грандиозен смисъл, защото преживяваш Творението всеки път за първи път и си позволяваш винаги да живееш в настоящето, като че ли не се е случвало никога. Тази уникална интерпретация ви прелива през всички състояния - от леда, през водата към парата – и всяко едно от тези преживявания допринася за съществуването и величието на когиталността – на Всичко, което Е - за преживяването на себе си в самите себе си. Ученик или учител, посрещайте с радост новото и непознатото. Изненадата добива смисъл чрез свободата за избор. Когитаторът е въплъщение на трансформацията, на изборът да е ученик и учител, които се развиват и отдават на мисълта за нов цикъл. Защото така продължава кръговрата на преживяването, на новите вероятности на съ-творяването - завинаги и без край. Един лист на Мьобиус, претворяващ дуалността в преливаща безкрайност - без начало и край. Бутилка на Клайн, преминаваща от себе си към самата себе си във вечното Сега. Различно съ-творените перспективи на Сега, в едно и също Сега, от различни гледни точки, от самоподобни уникални безкрайни вероятностни проекции създават целостта на цялото. Когиталността е цялото и притежава способността да се самовъзражда и самосъздава по индивидуален и уникален начин. И като самоподобна повторяемост на когитални принципи, като фрактал, притежавате същата дарба. Това сте вие – отдайте си се с благодарност и Любов…
- Каква е ролята на пространствено-времевият континуум и когиталността в човешкия живот?
-Теория от Когиталността доказва, че в абстрактността на съществуването, всички трептим и вибрираме в нулева точка, а там пространство и време липсват. Всичко е в едновремието Тук и Сега… Природата на „Бог“ е съвременната теория за нулевата точка. Това спомага за разбирането на истинската структура на Всичко Което Е. Представете си, че наблюдавате една абсолютна черна празнота, в която няма нищо. Няма материя, няма обусловен свят, идеи и респективно – няма никакви физически закони на които „нещата“ да се „подчиняват“. В тази черна празнота е първичната нула, информацията-енергия, от която са съставени всички материални неща по начина по който ги разбираме ние в нашия свят. „Цялото е Ум. Светът е ментален.”казва Хермес. Тази нулева частица е на практика само информация - не е материя. Тя цялото знание, събрано в нулева точка. И тъй като е нулева, когато е в пълен покой, времето за нея тече с безкрайна скорост. Това идва като следствие от парадокса на Близнаците на Айнщайн: „Колкото по-бързо се движим, толкова по-бавно тече времето”. При покой, скоростта на времето клони към безкрайност. Тогава всички нулеви частици в тъмното пространство ще „получават” информацията едновременно, в един миг – Тук и Сега. Когато тези частици се задвижат, завибрират - всяка с индивидуална скорост, времето започва да тече различно и те се проявяват като вариативност на всякакви модели холограми – образи от светлинна енергия, отделена при движението.
В този план, времето, пространството и съществуването се явяват само илюзия – проекция на вероятна възможност на мисловността, наречена когиталност.
- А какво е мястото на холограмите във вашата теория?
- Много често разбираме тази концепция за Единението единствено на енергийно равнище – че всичко е единно на нива отвъд физическата реалност. Материалният свят от своя страна някак си наместваме в схемата като придатък към всичко това. Теория от Когиталността обаче ни илюстрира, че дори на физическо ниво, всичко е изградено от същата малка единица, която имайки цялата енергия, е градивния материал на всяко нещо. Съществувайки в нулевото пространство и време, всички ние споделяме едно и също „време“ – момента Тук и Сега. Различните скорости на движение на всяка индивидуална частица формира различни холограмни форми и проявления на материята, изграждайки Всичко, Което Е.
И най-малкия нюанс от мисъл, минаваща през главата може да пренареди няколко слънчеви системи и галактики. Холограмите – като проявление, съдържат две полярности – движение и покой. Това е да имаме две неща в едно, което се проявява като безкрайно много нулеви точки, въртящи се с различни скорости около самите себе си…. Това е информационното поле, наречено Когиталност, безкрайно проявяващо Себе си в Себе си, създавайки холограмни форми, които ние наричаме „материя“. Така Всичко Което Е” е и нещо друго, и самото себе си… Всичко, Което Е е Всичко Което Е. Няма нищо извън него. Така че всичко, което съществува в мирозданието по същество е „направено“ от Всичко Което Е. Да, има различни версии на Всичко Което Е, негови аспекти, проявления – всеки възможен начин който е възможен да се прояви – съществува. То е Всичко Което Е с причина – защото е ВСИЧКО КОЕТО Е и НИЩО не прави изключение! Всеки един от нас, всяко същество, всеки индивид, всяко място, всеки обект, всяко различно „нещо“ в Творението, физическо или нефизическо, е просто един различен начин по който Всичко Което Е проявява само себе си. Така проявлението на дадена мисловност е единственото съществуващо и то е абсолютно самò в празнотата. Ето защо единственото, което можем да открием във все още „неизвестното“ ще бъде просто нещо от самите нас. И няма друго освен нас. Търсенето в неизвестното, погледнато от тази перспектива, може да носи единствено радост, защото води до по-добро осмисляне, опознаване и преживяване на Всичко Което Е, проявено чрез холограмите. Така всеки аспект и проявление на Всичко Което Е (когиталността) създава множество безкрайни нулеви точки с множество безкрайни паралелни вселени в самото себе си.
- Влияят ли думите ни на нашата ДНК?
- Защитното поле на холограмата при досега си до други холограми – среда, придобива редица нови честоти и вибрации от нея. По принцип светлинното ДНК като един постоянен вортекс, торнадо „засмуква” всички възможни честоти, които са в обхвата на полето ѝ. Ако една движеща се частица попадне в полето на друга такава, те ще обменят честоти. Тази обмяна става в зоната на гравитационно-защитните им полета, получени от движението. Зад решетките преминанат само и единствено честотите, се приемат в индивидуалната енергийна зона. Тост, доколко се приема или не тази среда, зависи от всяка индивидуалност. Още през петдесетте години на миналия век китайският учен Цзян Канчжен разработва апаратура, способна да извлича, запазва и предава на разстояние вълнова информация за генетичен сигнал от един организъм на друг.
При експерименти за проверка на това влияние попови лъжички се поставят в пермалоена среда. В нея след изолиране на земното поле се инициира честотна среда, различна от тази на Земята. Резултатите са повече от показателни - средата оказва влияние върху това как ще се роди (или по-точно – прояви) определена холограма. Каква форма ще има и… с колко крайника, например. Жабките при различните полета пресътворяват формата и поповите лъжички се превръщат в най-различни проявления – с пет предни крайника, с четири задни или само с два задни и без предни… Всичко е следствие от влиянието на честотите на средата. Това ни води до извод: всяка дума, вибрация, трептене или честота, влияят на формата и развитието й.
- Можем ли да променяме емоциите си сами или трябва някой да ни помогне?
- Промяната идва само по желание на свободната воля, което е единство по собствен избор. Да – възможно е, но се изисква много труд и работа. Редно е да преодолеем себе си със себе си. Какво правим, когато нещо не се случва както желаем? Отдадени на емоциите, това ви изкарва извън релсите…И човек започва да бяга от… А точно в това е идеята - да имаш изненади в живота си, за да не е скучен… Тогава приемаш с готовност и дори с радост неочакваните промени в посоката. Тогава не е изключение и няма да те извежда извън релси. Ще го разпознаеш като промяна в посоката, която е от полза. Не го поставяш под въпрос. Не го считаш за нещо различно от намерението. Емоциите помагат да установиш какви са точно убежденията (филтрите), които ги генерират. Тоест, първо е убеждението, филтъра. Не можеш да притежаваш емоция, без да си убедена, че нещо е вярно за теб. Ако чувстваш определена емоция, тя ти казва, че притежаваш убеждение, което я е породило. Ако не предпочиташ емоцията, открий какво е нужно да приемаш за истина и промени филтъра, като го търсиш и повтаряш всеки миг, докато не се затвърди като убеждение. Тук идва най-съществената част - колко дълго ще продължиш да работиш върху това (разбирай мислиш), вместо просто да го използваш, за усетиш и преживееш промяната…? При някои индивиди това трае цял живот… Фокусирани само върху случаите, в които не правиш дадено нещо. Изследването ни изисква да открием защо правим разлика между случаите, в които използваме филтъра, и случаите, в които не го използваме. Единствената причина да не се използва непрекъснато, е, че в изградената система от убеждения (комбинация от филтри) се прави разлика между едната и другата ситуация. А проявлението е умението да възприемеш, да преживееш нещо, което преди това е било немислимо за теб, но всъщност е присъствало винаги.
- Защо трябва да се активира третата спирала на ДНК?
- За да се научим да приемаме по-лесно – без очаквате, манипулиране и допускане на съмнения. Освобождаваш се от очакването, когато разбереш, че каквото и да е способен да очаква и да визуализира мозъка ти като краен резултат, то е много по-малко от това, което Когиталността може в действителност да ти донесе! Допускането е обвързано със съмнение, манипулирането е интерпретацията на физическия ум (самозалъгване), като допълнително всъщност се ограничава крайния резултат, очакването е стремеж за контрол как, какво и по какъв точно начин Когиталността да ти даде желаното.
Избирате да сте щастливи заради самото щастие. Щастието заради нещо или някого, е очакване на краен резултат. Тоест, поставяте условие за самото щастие, което го ограничава. Следователно, то нява да е пълно. Ти си щастлив, защото това е състоянието, към което се стремиш, и не ти пука какво, как и по какъв начин се случва. Важното е да се изпитваш самото състояние. Каквото и да се случи, е отговор, отражение на стремежа ти към. Затова и ще ти е от полза. Ако е нещо непознато – значи е прекрасна изненада, ако е познато – потвърждава правилната посока. Ако е нещо, което ми допада – великолепно, ако не ми допада – прекрасен урок, който ме учи какво още е нужно да променя… Така, че няма значение какво се случва. Истинското доказателство за промяна е, че РЕАГИРАШ различно, дори когато събитията се повтарят. Който търси промяната, я намира и когато я открие, околната среда и света се променя. Но ако се стремиш със старите си настройки, убеждения и филтри да видиш нещо различно, то това няма как да стане. Външното отражение е резултат от твоята промяна, а не обратното. И щом не създаваш никакви други причини и условия за твоето щастие, то се проявява. Но не защото се нуждаеш от проявлението, а защото отразява промяната в теб.
- Казвате, че старите нагласи вредят на новите условия на живот. Могат ли да бъдат променени и може ли човек да се справи сам с това?
- Решетките, които сами сме поставили, наричаме филтри. И всичко около нас, което сме създали, но само отразяваме, без да анализираме, осмисляме и осъзнаваме, обявяваме за априори съществуващи. От време навреме се вглеждаме в определен детайл. Докато задълбаваме в него и го анализираме от всички гледни точки, някак изпускаме глобалната картина, поставяме ограничения и условия.
Всичко, което говорим и мислим се записва в нашето светлинно ДНК, преминава през холограмното задържащо поле (протонно поле) и създава верижна последователност от информационни кодове.
По принцип ДНК е доста стабилна молекула в живата клетка. Изградена е от структурни единици, наречени нуклеотиди (аденин, гуанин, тимин и цитозин), които са подредени по специфичен начин. Съществува техника, която позволява да се определи специфичното подреждане на нуклеотидите по дължината на ДНК. Така се откриват и различията при отделните хора. Комбинациите на подреждане за един човек определят неговият ДНК профил. Той се изразява с буквено-цифров код, който е унифициран н световен мащаб. Нуклеотидите са строителните тухли, подредени по определено правило - винаги аденин се свързва с тимин, а цитозин с гуанин. От тези ”букви” се образува „текст” на цялата генетична информация, записана в ДНК. Този запис съдържа “сценария”, по който ДНК контролира функциите, поведението и структурата на клетките. Това е информация, комбинация от нули и единици, които представляват данни за клетките – какво как и кога да извършат нещо. Този запис се съхранява и като памет - например прекарани или текущи заболявания, предразположеност към болести, пристрастеност към алкохол или наркотици, психично характеризиране и редица други. Така излиза, че информацията от ДНК – това сме самите ние – като мислене, думи, действие, които използваме или сме използвали. Не само това – записват се и психологическите характеристики на чувствата, с които ги мислим, казваме и правим. Доказано е, че всички клетки имат рецептори памет и съзнание, а намерението, въображението, емоциите и звукът ги стимулират.
- Работи ли третото око вече у повечето хора?
При всички без изключение.
- Има ли паралелни реалности?
- Когиталността самоосъщесвява себе си и Всичко Което Е. То, Цялото е изградено от ВСИЧКИ възможни варианти, а не само от онези, които се харесват на ума. Във всеки един момент всичко е перфектна репрезентация на дадена идея в конкретния отрязък. Всички други версии на онова, което „може да е“ (от гледна точка линейно време) – също съществуват СЕГА. Затова положението, в което се намираме в даден момент е само вероятна паралелна реалност. Нужно е да правим избор за всеки миг. Всеки момент е единственият момент, който съществува. В „следващият момент“ е различно и никога няма да имаме „стария“ момент, затова е неблагоразумно да го пропиляваме. Следващият момент също е перфектен. Единствен и уникален! Изпитвате отчаянието до крайния му предел? Хубаво! Насладете се на това, оценете го! Това е част от Всичко, Което Е и щом съществува – от него има смисъл. Когиталността не създава излишни творения. Тя е Всичко, което Е! Затова бъдете себе си. Само филтрацията на несъвършеното Eго търси съвършенство. Свободното съзнание просто търси следващото преживяно проявление. Без значение какво е то.
И именно това е красотата на избора – да пуснеш контрола, като свободно търсиш следващото проявление за да го преживееш! Всяко желание, всеки избор води до различно направление – паралелна реалност, която сам си определил! Това са безкрайни вероятни реалности и всяко преживяване е нужно, уникално и неповноримо.
Преживяването на една паралелна реалност не е самата реалност, а е когиталността, от Всичко Което Е… Чрез всяко проявление, Източникът си причинява всичко – и любов и щастие, и безкрайна мъка и болка… Той играе сам със себе си всички възможни вероятности на изборите, които правим ние – теговите проявления. Затова концепцията за „добро“ и „лошо“ се размива в духа на фракталната природа на съществуването. Всяко проявление чрез избор „отново ражда себе си”. То си е и Източника във всички възможни начини, чрез разгръщането на всички възможни съдби, представени от безкрайните форми на Творението, които са само Един-Е-Ние на Всичко, което Е! – когиталност…
- Казвате, че всеки може да се върне в предишен живот и да разбере задачите на настоящето си. Нужна ли е медитация и хипноза или може и в будност да разберем днешните си терзания по пътя на логиката?
- Няма хипноза при регресия – поне на семинари ТК (теория от когиталността). Всеки е буден и знае къде се намира. При това и всеки го може - да се върне в минал живот и да го види като страничен наблюдател. Все едно че гледа филм със себе си – разбира, че той е и главният герой и наблюдателят.
Относно логиката – ситуацията е различна - логиката е филтрираната, изкривена спрямо средата истина. Например:
пия водка с кока-кола - напивам се
пия ракия с кока-кола - напивам се
пия уиски с кока-кола - напивам се
пия джин с кока-кола - напивам се
Кое е устойчивото?кока-кола
Извод – от кока-кола се напивам . Това е логика! Е нека тази шега да е и финал.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
За да продължите, трябва да се регистрирате в сайта