Морските кончета изчезнаха

Морското конче - уникалното и мистериозно създание, което бе символ на Черно море, вече не може да бъде видяно по плажовете. Изчезването му бе внезапно и бързо, но според зоолози не е изненада. То е следствие от залповете цъфтежи на планктона през последните години.

Първият документиран цъфтеж е бил през 1938 г., а напоследък вече има всяка година.

Морското конче не беше рядък вид за Черно море, но намаляването на морските кончета е факт, казва зоологът Николай Коджабашев от ЛТУ. Преди бракониери ги събираха с хиляди, сега няма препарирани и по битаците. Изчезването е само една брънка от големите проблеми на Черно море, които произтичат от ниската му соленост.

За нас това е било добре, когато то е било чисто, защото биологичното разнообразие е било по-голямо. Високосолената вода е по-бедна на живот, но е по-устойчива екосистема.

По-ниската соленост на Черно море обаче предполага и по-бърза ферментация заради бързото размножаване на нисши растения и животни, които знаем като цъфтежи на морската вода, обяснява Коджабашев. Сега при сравнително високо органично замърсяване, ниската соленост води до намаляване на видовете.

Според различни писания морските кончета се използват и за стръв от рибарите. Във Варна обаче никой никога не е слагал на куката такова животно. То е толкова безобидно, как ще го закачиш на острието, казва продавачът на такъми Илко Станчев. 
От яхтклуба във Варна свидетелстват, че между лодките е пълно и сега с кончета.

Те често се хващат от ловците на скариди с кепове покрай бетонния кей. “Хвърлям ги обратно - те за нищо не стават, не знам дали и някоя риба, с изключение на лефера, който има зъби, може да ги яде”, казва ветеранът рибар Ончо Ованезов. Но той твърди, че кончетата изчезват, защото нашето море става все по-мъртво.

“Кончетата често се закачат на въжетата на мрежите. Но на година да съм срещал не повече от 5-10 бройки. Чистим ги и ги хвърляме обратно в морето, защото няма какво да ги правим. Преди години циганите идваха и ги изкупуваха за сушени сувенири, но сега никой не се интересува от тях”, казва Стефан Дачев от рибарска кооперация.

Ихтиологът Константин Михайлов от Института по рибни ресурси във Варна признава, че никой досега не е следил за популацията на морските кончета.

“На 15 юли завършихме последната научна експедиция. Установихме, че водата в морето на дълбочина след 10 м е доста студена, въпреки че на повърхността е 27 градуса. Тези температурни аномалии са вероятната причина топлолюбивите морски кончета да мигрират и да не се забелязват по плажовете, пише 24chasa.bg.

Заради студената вода на дъното рапаните са се заровили и дори се забелязаха малки калканчета, които лятото по принцип се оттеглят по-навътре. Около Балчик е пълно с медузата резистена, която по принцип се появява чак през септември, когато морето изстине.

Има и пасажи от студенолюбивия меджид, а барбуната също изчезна, защото обича топли води”, обясни Виолин Райков от Института по океанология.

В Средиземно море има два вида морски кончета - те са обявени за застрашен вид. А продължаващото тралене на морското дъно за рапани със сигурност разрушава местообитанията най-вече на видове като морското конче.

Мъжкото носи децата и се грижи за тях

Морското конче спада към рибите морски игли. То е от крайбрежните семейства, главата му е източена като тръбичка, засмуква вода и филтрира планктона. Филтратори на вода, грубо казано. Те са лоши плувци. Човек може да ги хване с ръка, по-лоши плувци са от братовчедите си - морските игли.

То се движи много бавно, като човек, който кара велосипед по въже, движи се направо.
 Хваща се с опашката си за морски растения. Затова обикновено е в крайбрежните части, обрасли с морски треви, по-рядко се закача за водорасли, обясняват зоолози. Интересното е размножаването му - таткото има отпред 2 кожни гънки, които са сраснали и образуват торба с една цепка при гърдите.

Женските слагат хайвера си в торбата на мъжкия и той ги опложда. Инкубацията е между 30 и 40 дни. Броят на излюпените морски кончета зависи от възрастта на таткото и в този смисъл - от големината на торбата. При младите могат да са 10 до 20, а един възрастен татко може да излюпи 50-60.

Мъжкият се грижи за малките. Когато водата е спокойна, отваря цепката на торбичката, а като се появи заплаха, те влизат обратно в торбата. Те са териториални животни, мъжкарите охраняват територията си, която е не повече от 4-5 кв. м, и дори се бият за нея. 

Морските кончета имат приложение в китайската медицина. Наскоро в Хонконг са били заловени 311 килограма изсушени кончета, които се оценяват на огромни суми.

Цъфтежът на планктона унищожава морските животни

Той се причинява от нисшо едноклетъчно - екзувиола. Това едноклетъчно е установено като феномен в Черно море от проф. Александър Вълканов през 50-те и 60-те години, когато цъфтежите не са били проблематични.

Тогава те са били през 8-10 г., тези периоди на появата им зачестяват през 5, през 3, през 1 година, в момента има участъци в морето, когато са по два пъти в годината. 
Цъфтежът има три негативни последици:

Първата е, че понижава прозрачността на морската вода, което води до измиране на фотосинтезиращите организми и най-вече на дълбоководните водорасли - червените и кафявите.

Вторият отрицателен ефект е хипоксията. В резултат на размножаването си тези едноклетъчни поглъщат всичкия свободен кислород и започва масов мор на придънни организми.

Третият ефект е токсичната тапа. При масовото си размножаването те отделят токсични вещества, които са смъртоносни за всички организми, особено за гръбначните. Това, което е много страшно, е, че силно засегната морска екосистема изисква период от 15 г. за възстановяване, а периодиката на цъфтежите вече е между половин и една година.

Черно море стана клоаката на Европа и на половин Азия. То е силно затворено море с ниска соленост заради тясната си връзка с океана и заради това, че е било сладководна система. То трудно и бавно преработва постъпващите органични замърсители.

Това, което влиза като замърсяване чрез реките - битово, промишлено, при повишаване на температура на водата и при ниската соленост предизвиква през пролетта и есента залпови цъфтежи, които обхващат огромни територии. Вследствие на тях промените в Черно море са лесно забележими дори и за лаик.

Ако се вгледате в пясъка, ще си спомните изобилието от миди в него и разнообразието им, което вече почти го няма. А те са филтраторно звено. На борсите морските риби, които се продават, ги внасяме от Гърция. Даже черноморският сафрид е от Средиземно море.

Драмата е в замърсяването, в резултат на което са цъфтежите. Никой не се занимава с проблема Черно море, включително и Европейския съюз, защото то е далеч. Управление на Черно море изисква координация на много държави, а някои от тях не са в Европейския съюз и не могат да им бъдат налагани рестрикции.