На „цигански“ плаж във Варна: слънце, дрямка и въдици (снимки)

Веселин Златков

Фото Румен Сяарандев

Циганското лято на варненския плаж продължава. Слънчевото и ясно време накара хората, които нямат какво друго да вършат, да излязат на припек на пясъка. Със сигурност усещането не е като през август, но когато е краят на октомври и термометрите показват +20 и повече, наистина само мързелът може да е пречка да прекараш няколко часа на открито. Пък и на плажа също можеш да си мързелуваш на воля, само че и с полезни йодни изпарения като бонус. Това си е истинска примамлива оферта за слънце, спане и спа в едно, при това напълно безплатно.

Пясъкът вече е хладен и ако някой реши да се излегне на него, по-добре да си носи по-плътна постелка. Сгъваемото столче също е вариант, особено ако часовете на плажа са съпроводени с риболов. Въдичарите по ивицата не са никак малко, а уловът зависи както винаги най-вече от уменията и търпението.

По варненския бряг стоят доста останки от летните барове и дискотеки. Дървените платформи могат да останат на плажа чак до следващото лято, освен ако някой не реши да ги открадне за огрев. Повечето затворени до следващия сезон заведения обаче си имат охрана, така че да се краде инвентарът им, не е никак добра идея.

Плажът си остава идеално място за спортуване тези дни. Единственото, което създава неудобство, е понижената температура в морската вода, която вече става единствено за това да си топнеш краката. Жалко наистина, защо в този сезон морето е доста по-бистро и по-примамливо, отколкото през лятото, когато нашествието на хиляди туристи го превръща в мътна супа в дъх на палмово масло. За някои смелчаци обаче то е още достатъчно топло, за да се гмурнат в него. Отделни ентусиасти поддържат плувните си умения при ниски температури през цялата есен, а дори и след това. Най-големите ентусиасти на това моржуване превръщат в кулминация на заниманията си скока в морето за кръста на Йордановден. Редовни участници и победители в ритуала твърдят, че ако всеки ден влизаш в морето, докато водата му бавно изстива, накрая свикваш и приемаш мразовитата вода като нещо естествено.