На 78 години чичо Митко прави вълшебни закуски всяка нощ (снимки и видео)

Редактор: Александър Дечев

e-mail: alexander_dechev_petel.bg@abv.bg

Рецептите му са  запазена марка, работи от любов към занаята

За работата възраст няма, стига да я вършиш с любов. Безспорно доказателство за този факт е 78-годишният Митко Митев, който всяка нощ прави стотици закуски със същото желание, хъс и финес, както преди повече от половин век. Голяма част от варненци няма как да не са чували за закуските на чичо Митко - малка пекарна, намираща се срещу входа на завод “Дружба”. Който пък е ял от тях няма как да не се върне и да ги повтори и потрети. Банички, милинки, кифли, сиренки и други закуски с уникален вкус, замесени от ръцете на дребничкия майстор, който е също толкова любезен и добронамерен към всички клиенти, колкото хубави са и изделията му.

Любопитното е, че той работи само през нощта. Отваря около 19 ч. и прави вълшебните си на вкус закуски до сутринта. “Работил съм и през деня, но няма смисъл. Само дето стоиш, особено пък през зимата. Я минат хора, я не минат. Преди време завод “Дружба” беше добре, но си имаха стол, където се хранят хората. През нощта е друга работа. Винаги има хора. Дето има една дума - цяла Варна ме знае”, споделя 78-годишният майстор.

Основната работа чичо Митко върши сам, но му помагат и 49-годишният му син и 30-годишният му племенник. “Аз идвам първи, по някое време продължава синът или племенникът ми, после отивам да си почина малко, пак се връщам, те си отиват и така”, пояснява Митев. От помощниците си е изключително доволен, тъй като са много съвестни. От 21 декември до 13 януари тримата ще излязат в заслужен годишен отпуск.

Който е пробвал закуските му няма как да не установи, че са по-различни на вкус от другите. Рецептите са авторски на чичо Митко. “Изпробвал съм най-различни, за да стигна до тези. По принцип ми сече пипето за тези неща. Направил съм рецептите и не ги давам на никого. Много пъти са ги искали, но те са моя запазена марка. Други хора пък са искали стока, но пак не се съгласявам. Ще вземат да сложат някаква надценка, а аз го правя от любов към занаята, а не толкова откъм печалба. Искам аз да си го направя, аз да го опека, аз да го продам или който го продава под мое око да бъде”, казва 78-годишният специалист.

Освен от Варна, той има клиенти от цяла България, както и такива, които са излезли преди време от страната и при завръщането си идват първо при него, за да си купят банички. Не му трябва да се рекламира, тъй като хората го знаят от години.

Който е купувал от закуските на чичо Митко няма как да не забележи също, че е изключително любезен с клиентите.

При работата нощем винаги има опасност подпийнали младежи, връщайки се от дискотеки, да създават проблеми. “При мен подобни неща не е имало. Ако някой вика или се кара го моля да напусне, тъй като такива клиенти не ми трябват. Заповядайте, закусете си, но не викайте. Винаги са ме уважавали, не създават проблеми. Имам само добри впечатления от младите хора”, споделя 78-годишният готвач.

Захваща занаята още на 14 години

Митко Митев е роден на 12 септември 1935 г. в село Градини, което се намира близо до Генерал Тошево. Идва във Варна на 6 януари 1950 г., когато е само на 14 години, а настоящата морска столица на България носи името Сталин.

“Взех си основното образование и излязох от родното ми място, заканвайки се че няма да се върна. Тогава баща ми, Бог да го прости, ме попита дали ще работя или ще уча. Аз му отвърнах, че искам да науча занаят и се захванах със ситничарство, та до днес.

Започнах в ситничарския отдел на кооперация “Сладкар”, която се намира там, където днес е Фестивалния комплекс. Бях на 14 години и половина, нямах лична карта. Тогава нямаше какво да се яде, бяха много тежки години. След 9 септември беше така. Помагах на хората, които правят баници, кифли, милинки и се учех покрай тях. Те ми даваха по едно парченце тесто да се уча. Естествено, чистих и тавите, помагах за всичко, чиракувах. Даваха ми по една баничка”, спомня си Митев.

В казармата влиза в ротата за готвачи, след което го прехвърлят в Шумен. И на двете места приготвя храната на огромен брой войници, прекарвайки в кухнята по 17 часа на денонощие. Уволнява се три месеца по-рано от предвиденото, като служещ в спортна рота.

След казармата се завръща на старата си работа, където мястото му е запазено, а няколко години по-късно постъпва на работа в БМФ. Изкарва като корабен готвач точно четвърт век. “Обиколих половиния свят. Държах повече курсове в Западна Европа, а най-далеч съм стигал до Бразилия и Куба. Работих там до 3 януари 1991 г., когато ми дадоха възможност да се пенсионирам и аз приех веднага”, споделя майсторът.

Заради дългия си стаж на кораба “Никола Вапцаров” от БМФ го награждават, пращайки го в Кувейт. След това работи известно време за чужда фирма отново като корабен готвач. Връща се във Варна и е назначен в местна пекарна.

Идва обаче моментът, в който Митев решава, че трябва да работи за себе си. “Когато на 14 години започнах тази дейност, си казах, че някога трябва да работя за себе си. Аз обичам най-вече занаята си и след това всичко останало. Един ден синът ми дойде и ми каза, че до завод “Дружба” продават една барака. Купихме я на 3 януари 2000 г. Направихме й ремонт и на 17 февруари отворихме. Мястото беше 15 квадрата, след което поисках от общината разрешение за разширение с още 15. Получих го и така вече 13 години си го работя”, споделя собственикът на закуски “Чичо Митко”.

Направили са му фенска група във Фейсбук

Доказателство за популярността на баничките на чичо Митко е и група във фейсбук носеща същото име. Тя има почти 7500 фенове, като бройката непрекъснато се увеличава. Самият готвач научи за групата от нас. “Не съм знаел за това нещо, тъй като не съм наясно с компютрите и не съм влизал в интернет. Щастлив съм и пожелавам на тези хора да са живи и здрави. Работата ми е удоволствие. Ще видя този, онзи. Здравей, здрасти. Щастлив съм, че хората ме уважават”, коментира с усмивка чичо Митко.

 

Тренирал е футбол и бокс

Спортът е сериозна част от живота на чичо Митко. Като млад е тренирал футбол и бокс, след това практикува най-обичаната игра като любител, а днес е просто запалянко и не изпуска спортно събитие по телевизията.

Докато пътува по моретата има една интересна случка – печели футболен турнир между екипажите на 17 кораба в Ротердам. “Тогава беше практика на пристанищата да се организират игри между екипажите. На пет игрища от сутринта до вечерта направихме много силен турнир между корабите, който ние спечелихме. Срещу нас имаше германци, скандинавци, поляци, но бихме всичките само с един допуснат гол в нашата врата. За успеха ни връчиха купа, на която бе изписано името на кораба ни”, спомня си чичо Митко, който вкарва може би най-бързия гол в подобни турнири, наказвайки екипажа на германски кораб още в 20-ата секунда.

През годините се е възхищавал на много варненски футболисти, сред които Георги Димитров-Червения, Стефан Богомилов, Стефан Янев и Димитър Боснов от Черно море, както и Илия Кирчев и Христо Вълчанов от Спартак.

Доскоро пък редовни клиенти са му били юношите на “моряците” Даниел Димов, Тодор Колев и Румен Николов, които вече не играят на “Тича”. Последният дори му подарява своя снимка с автограф и специално послание, която чичо Митко ревностно пази до днес.

През целия си живот той е избягвал алкохола, като си е позволявал да пие по 50 грама мента по празници. Преди три години пък е отказал цигарите и кафето.

 

Затворници му откраднали чисто новата кола

Извън работата си чичо Митко констатира, че няма особен късмет. Със спестените от годините по корабите пари решил да си купи чисто нова кола известно време след пенсионирането си. “Взех си Лада “седмица” от Бяла. Бях изключително щастлив, тъй като си я купих чисто нова. За съжаление обаче по това време президентът Жельо Желев бе пуснал затворниците в гарнизонен отпуск. Нещо, което се прави само в казармата. Така стана, че ми откраднаха колата. Приех го доста тежко”, спомня си баничарят.

Много по-рано в годините пък спестени пари, държани под възглавницата, не ставали за нищо след наводнение в апартамента му. Освен това бил последният, който обезщетявали с две заплати при пенсионирането му. Веднага след това компенсацията била четири заплати, а малко по-късно - шест.

“Какво да се прави – такъв ми бил късметът. Важното е да сме живи и здрави и да правим това, което обичаме”, завършва философски 78-годишният чичо Митко.

Видео: Youtube.com