На този ден: „Спартак“ играе два паметни евромача във Варна. На първия идват 30 000 с мотори, камиони и автобуси, във втория е взета първата победа!

27 септември е дата, която винаги ще е свързана с два паметни евромача на футболния Спартак във Варна. Първия е загубен, а във втория отборът печели първата си и единствена досега победа в Европа.

Преди 54 години „Спартак“ е получил право да представя България във втория по сила континентален турнир – за КНК, след като губи във финала за купата на страната от шампиона ЦСКА с 0:3. Любопитно е, че „Спартак“ се превръща в първия наш отбор, участвал в КНК, и втория след ЦСКА, играл в Европа.

В своя и на български клуб евродебют в КНК варненци правят престижно 0:0 срещу австрийския гранд „Рапид“ на 13 септември 1961 година във Виена.

Реваншът от 1/16-финалите между двата тима е на 27 септември 1961 година във Варна. Гостите печелят с 5:2 и се класират за следващата фаза.

Вижте как е отразена тази среща на другия ден в брой 5317 (233-ти за годината) от вестника на варненци „Народно дело“: 

„Всички пътища във вчерашния септемврийски следобед водеха към варненския стадион „Ю. Гагарин“. В автобусите от „Златни пясъци“ и „Дружба“ на всички езици думите „Спартак“, „Рапид“ звучаха еднакво... С мотоциклети, камиони и автобуси имаше любители на футбола от Плевен, Бургас, Толбухин, Коларовград, които заедно с варненци изпълниха около 30 000 места на стадиона, за да наблюдават втората среща-реванш между „Спартак“ и „Рапид“ (Виена) от европейския турнир на носителите на националните купи.

5:2 – този резултат дълго ще се коментира във Варна, защото така горчиво, неочаквано завърши една от най-интересните международни срещи в града през последните години. Наистина да загубиш не винаги е срамно, особено срещу един такъв противник, като рутинирания отбор на австрийския „Рапид“. Но вчера нашите футболисти позволиха на противник, който в много отношения не показа нещо изключително, освен спокойствие, пресметливост и тактическа дисциплина, да ги победи и то с чувствителен резултат – 5:2.

Много пъти са изтъквани слабости в играта на „Спартак“. А вчера, за съжаление в този решителен турнирен мач, особено през първото полувреме недостатъците бяха събрани като през силно увеличително стъкло – така ярко пролича психчическата неустойчивост (тя бе решаваща и в последните загуби в първенството срещу „Спартак“ (Пд) и „Берое“). Напълно се провали и вчера стремежът на варненските футболисти да направят едва ли най-първо оръжие за защита изкуствената засада. Примери от този нож с две остриета има много и като, че ли веднаж завинаги „Спартак“ трябва да го изхвърли от играта си. Кирчев нарушаваше задълженията си да бъде постоянен страж на центр. нападателя Шмидт, който се оказа най-добър реализатор за гостите. Филипов беше несигурен, прекалено твърд, което позволи на по-слабата страна на нападението на „Рапид“ да играе успешно в първото полувреме. Защитниците Димитров и Живков положиха много старание, но освен задачите си в защита в решителните начални моменти на мача не можаха пълноценно да се включат в атаките.

Боязливо, шаблонно, започнаха и атаките на домакините. Николов бе работлив, запълваше широк периметър, но не винаги бързо и точно играеше с партньорите си. Костов едва към края се оживи и показа реализаторските си възможности. Стефанов бе много смутен, а Калугеров и Янев не надминаха границата на посредствеността. Най-ярко изпъкна играта и онзи завладяващ жар, с който по цялото поле сновеше десният защитник Ненов. И ако останалите бяха заиграли отначало като него, резултатът можеше да бъде друг.

Австрийските футболисти постигнаха заслужена победа. Те показаха, че може би не разочарованието на варненци от вчерашната среща трябва да бъде толкова голямо, колкото

радостта, че срещу един такъв противник във Виена нашият отбор е показал много добра игра и е завършил с чест борбата. Макар и не така външно ефектна, играта на „Рапид“ бе много разумно и пресметливо построена, играчите точно изпълниха поставените им тактически задачи, а нападателите, макар и по-малобройни пред вратата на Вълчанов, дадоха много хубави и точни удари.

Още в 8-ата минута след наказателен удар от дясно топката бе прехвърлена в центъра и Шмидт (9) с отличен удар от въздуха откри резултата – 1:0. В 30-а минута защитата на „Спартак“ не успя да спре с изкуствена засада един пробив от дълбочина на Скочик (8) и Вълчанов отново бе безпомощен – 2:0. Още в първата минута след почивката ново недоразумение в нашата крайна отбрана и този път Фльогел (10) покачи на 3:0, а 10 минути по-късно с ефектен фалцов удар Миланович (11) намери горния ъгъл на нашата врата – 4:0. Едва сега спартаковци свиха обръч около наказателното поле на „Рапид“. В 63-ата минута Стефанов бе съборен и италианският съдия Адами посочи единадесетметров наказателен удар. Костов стреля точно – 1:4, а 4 минути по-късно с отличен финт отново Костов се освободи от трима австрийски защитници и намали разликата на 2:4. Пред вратата на „Рапид“ се заредиха много критични моменти, но Калугеров, Янев, Николов и Стефанов пропуснаха много изгодни положения. Неочаквано 6 минути преди края на мача Шмидт при бърза контраатака постигна последния гол в мача – 5:2 за „Рапид“.

Ето мнението на треньорите:

КЬОРНЕР („Рапид“): „При 4:0 станахме лекомислени. Победихме, защото успяхме да осъществим тактическия си план – дефанзивна игра и внезапно контраатакуване. Този път ролите от Виена бяха разменени – там „Спартак“ игра по-спокойно, а ние бързахме и грешехме. Сега нашата по-голяма пресметливост ни донесе победа. Доволен съм от Скочик, Ханали, Фльогел и Миланович. От българите ми харесаха Николов и Кирчев.“

Т.ЗАХАРИЕВ: „Допуснахме много леки голове след излишни, ненужни и погрешни изкуствени засади. Просто не мога да си обясня смущението ни в началото на играта. Рутината на „Рапид“ си каза решаващата дума“.

Л. НЕДЕЛЧЕВ

За „Спартак в тази среща играят: Христо Вълчанов, Васил Ненов, Илия Кирчев, Спиридон Филипов, Бисер Димитров, Никола Живков, Благой Янев, Герасим Калугеров, Христо Николов-Чоко, Стефан Стефанов, Любен Костов.

Пред petel.bg десният бек Васил Ненов се върна към спомените си от двата мача: „Във Виена играхме защитно и на контри. Можехме и да ги победим, но пропуснахме две-три добри положения. Стефчо Стефанов нямаше късмет и когато излезе на чиста позиция, се спъна в топката. Във Варна нашият треньор Тома Захариев искаше да ги атакуваме още в началото, но след като получихме два бързи гола, всичко свърши.“

22 години по-късно спартаковци стигат до първата си до този момент победа в КНК. Тимът участва за втори път в турнира, след като губи във финалния двубой за купата от шампиона ЦСКА с 0:4.

На 27 септември 1983 година спартаклии бият  „Мерсин“ с 1:0 в реванша от 1/16-финалите и продължават напред, тъй като първата среща в Турция е завършила 0:0. Гола за успеха вкарва Пламен Казаков с майсторски удар от 20 метра в 62-рата минута, а на трибуните на „Юри Гагарин“ са 9000 зрители.

Треньорът на победителите Людмил Горанов разчита на следния състав: Красимир Зафиров, Ниазим Исмаилов, Сашо Борисов, Владимир Николчев, Асен Михайлов, Румен Димов, Красимир Венков (81-Стефан Стефанов), Борислав Гьорев, Емил Личев (76-Георги Алексиев), Живко Господинов, Пламен Казаков.

Ето какво си спомни за двубоя пред petel.bg стожерът в отбраната на домакините Асен Михайлов: „Знаехме, че 0:0 от първия мач е коварен резултат. Целта ни беше да сме внимателни отзад и да опазим вратата си „суха“, а напред задължително да вкараме. Всички момчета показаха желязна тактическа дисциплина и не позволихме на турците да ни създадат проблеми. В атака пък търпеливо изчаквахме да дойде нашия момент и когато настъпи, Пламен не сбърка. След това с колективни и зрели действия запазихме минималната си преднина, дори можехме и да я увеличим...“

В първия 1/8-финал на 19 октомври 1983 година „Спартак“ отстъпва с 1:2 на гранда „Манчестър юнайтед“ пред повече от 35 000 зрители на „Юри Гагарин“. Гостите откриват в 9-ата минута чрез Брайън Робсън, Румен Димов изравнява от фаул в 11-ата, но Артър Греъм носи успеха на британците в 47-ата. Две седмици по-късно варненци губят и на „Олд Трафорд“, този път с 0:2 (два гола на Франк Стейпълтън – 2,31), и отпадат.

Впоследствие това поколение на „Спартак“ (на първата снимка), водено от покойните вече големи футболисти Живко Господинов и Стефан Найденов (на третата и четвъртата снимка), става най-успешното в историята на клуба.

В периода 1982/1984 отборът играе финал за купата на България, стига до втория кръг в КНК, след като записва първата европобеда за „Спартак“, и завършва трети в „А“ група.