На този ден: През 1584 г. була на папа Инокентий VІІІ полага начало на лова на вещици
На 5 декември 1484 г. римският папа Инокентий VІІІ издава була Summis desiderantes affectibus (С всички сили на душата) насочена против вещиците, която полага началото на лова на вещици и на много съдебни процеси на инквизицията, залели Европа през ХVІ и ХVІІ век. За издаването на булата папата отстъпва на продължителните и настоятелни увещания на Хенрих Инститорис Крамер, автор на труда „Чукът на вещиците”, пише блиц.
Трактатът на инквизиторите
„Чукът на вещиците” (нем. Hexenhammer, лат. Malleus Maleficarum) е трактат по демонология и за съответните методи за преследване на вещиците. Написан е през 1486 г. основно от Хенрих Крамер – доминикански инквизитор и католически приор – и е издаден в град Шпайере през следващата 1487 г. За негов съавтор се счита деканът на Кьолнския университет инквизиторът Якоб Шпренгер, обаче мнозина съвременни изследователи предполагат, че името е добавено заради желанието на Крамер трактатът да получи по-голям авторитет.
Основна задача на „Чукът на вещиците” е системно опровержение на доводите, че на света няма вещерство, дискредитиране на невярващите в неговото съществуване, да се докаже, че преди всичко жените омагьосват мъжете, а също така обучение на магистратите как да откриват вещиците и процедурите по доказване на тяхната виновност.
Пълното латинско име се превежда като „Чукът на вещиците, унищожаващ вещиците, и техните ереси, подобно на най-силен меч”. Думата „малефика”, преведена тук като вещица, е широко разпространен средновековен термин, означаващ именно зловредно магьосничество – вредящо на хората по внушение на Сатаната.
Родственият термин „малефиций” означава престъпление, злодеяние и то свързано с магьосничество. Заглавието подчертава женската същност на чародейството, тъй като думата „малефик” е от женски род.
В първата част на трактата се обсъжда необходимостта от дълбоко осъзнаване от длъжностните лицана на гнусността на магьосничеството, подразбиращо отричане от католическата вяра, преданост и подчиняване на дявола, принасяне в негова жертва на некръстени деца и плътски сношения с нечестивите сили.
Във втората част се установяват три типа злодейства, извършвани от вещиците и магьосниците, и противодействията спрямо тях.
Третата част на трактата съдържа формални правила за възбуждане на съдебен иск против вещиците, осигуряване на осъждането им и произнасяне на присъдата.
Специалното място на „Чукът на вещиците” сред подобните книги е обусловено от няколко причини: схоластичният авторитет на авторите, особено на Шпренгер; детайлното разработване на съдебната процедура, снабдила „както духовните, така и на гражданските съдии с готови прийоми за изтезания, водене на съдебния процес и произнасяне на присъдата”; от изключително важно значение е папската була Summis desiderantes affectibus на Иннокентий VIII, напълно одобряваща действията на инквизицията по изкореняване на вещерството и лично на Шпренгер и на Крамер. Тази була е включена в „Чукът на вещиците” в качеството на предисловие.
Големият лов на вещици
Наказателното преследване на хора заради вещерство и магьосничество е известно от древността, но то достига особен размах в Западна Европа през ХVІ и ХVІІ век, продължаващо над 200 г. В Източна Европа (в частност в Русия) това явление почти не е познато.
През този период са водени около 100 000 съдебни процеса и са осъдени 50 000 души. Най-много жертви са дадени в Германия, Швейцария, Франция и Шотландия, в по-малка степен засяга Англия, Италия и Испания. Няколко отделни процеса са водени в Америка през ХVІІ век – напр. Салемските събития.
В католическите страни делата за магьосничество като правило са разглеждани от църковен съд – инквизиция и това е разбираемо. В Германия с „лова” се прочуват Трир, Бамберг, Майнц и Вюрцбург. В Кьолн през 1627-1639 г. са екзекутирани около 1000 души.
Свещеник от Алфтер в писмо до граф Вернер фон Салма описва ситуацията в Бон в началото на ХVІІ век по следния начин: „Струва ми се, че е въвлечен половината град: професори, студенти, пастори, каноници, викарии и монаси вече са арестувани и изгорени... Канцлерът със съпругата си и жената на неговия личен секретар вече са арестувани и екзекутирани. На Рождество на Пресветата Богородица екзекутираха възпитаницата на княза-епископ, 19-годишна девойка, известна със своята набожност и благочестие... Три-четиригодишни деца са обявявани за любовници на Дявола. Изгаряха студенти и момчета от благороден произход на 9-14 г. В заключение ще кажа, че работите се намират в такова ужасно положение, че никой не знае с кого може да разговаря.”
По-малко известно е, че особено масови дела са водени на територии, засегнати от Реформацията. В лютерански и калвинистки държави се появяват по-сурови закони от католическите за магьосничество, като напр. е отменена възможността за преразглеждане на делата и присъдите. Например в саксонския град Кведлинбург с население от 12 000 души за един ден през 1589 г. са изгорени 133 „вещици”. В Силезия един от палачите направил печка, в която през 1651 г. изгорил живи 42 души, вкл. двегодишни деца.
Преследването на вещици в Германия достига своия апогей по време на Тридесетгодишната война (1618-1648 г.), когато воюващите страни се обвиняват взаимно в магьосничество.
Според историци в края на ХVІ век броят нае процесите над вещиците рязко нараства заради икономическата криза, глада и социалното напрежение, предизвикано от увеличаване на населението и продължителното влошаване на климата. Неурожаите, епидемиите от чума и сифилис пораждат отчаяние и паника, усилват склонността на хората да търсят тайна причина за нещастията им.
Причина процесите над вещиците да станат масови е и предаването на делата за магьосничество от църковни съдилища в светски, коието ги прави зависими от настроенията на местните управители. Епицентър на масови вещерски процеси понякога стават отдалечени провинции на големи държави, където влиянието на централната власт е слабо. В централизираните държави с развита административна структура, например във Франция, ловът на вещици не е така интензивен, както е в слаби и раздробени държави.
Първата страна, в която е отменено съдебното наказание за магьосничество, е в Англия през 1736 г.
Последната вещица, екзекутирана в Германия с изричната формулировка "за магьосничество", става прислужницата Анна Мария Швегел, обезглавена на 30 март 1775 г. в Кемптен.
Като последна екзекутирана за магьосничество в Европа се счита Ана Гелди, екзекутирана в Швейцария през 1782 г.
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
