Наш дизайнер разкри: Гей съм! Не го крия в Англия, но в България ме спукваха от бой
Аз съм гей и в България са ме спуквали от бой. Това признава в интервю за в. „Вяра” благоевградчанинът Даниел Иванов, който в момента живее в Лондон. Той е учил в Професионална гимназия по текстил и облекло в Благоевград. През септември навършва 23 години. Преди да се засели на Острова, е изкарвал хляба си с изработка на облекло и моден дизайн. В Англия се препитава като модел, художник и писател. Не е словоохотлив по отношение на живота си Благоевград, но храни изключителна признателност към класната си в осми клас Теодора Георгиева, под чиито съвети е развивал заложбите си да рисува. Разговаряме с Даниел за отношението към гейовете в България и Англия, за любовните му радости и раазочарования, за чисто човешките му стремежи и мечти, пише viaranews.com.
- Дани, разкажи за семейството си и детските ти години в Благоевград.
- Имах страхотно детство. Никога не съм чувал родителите си да се карат и не съм бил свидетел на побоища. Не съм бил подстрекаван да ставам гей, което опровергава твърдението, че родителите правят децата гей.
- Тогава кой или какво те направи гей? На колко години беше, когато разбра, че по-силните те привличат?
- Гей се раждаш, поне аз така мисля… Винаги е било заложено в мен и е било въпрос на време да го отключа. Бях на 16 г., когато разбрах това
- Никога ли не си целувал момиче?
- Хмм, харесвам въпроса. Някога си падах по момичета, целувал съм ги и не само това, но след силно разочарование по-скоро ме е страх да съм с момиче отново. Страх ме е да се обвържа с момиче.
- Искаш да кажеш, че си разочарован от жените и завинаги си загубен за тях?
- Разочарован не, наранен е точната дума. Аз се възхищавам на жените. Жената е нежният пол… Ако не тя, кой пол заслужава възхита?
- Кога беше първата ти любов с мъж?
- За първия си път предпочитам да не говоря. Винаги ще нося белег в съзнанието си от него, това е в чисто сексуален аспект. Първата ми връзка обаче заслужава да се чуе. По това време бях известен като Българския Бил Каулиц (вокалист на немска рок група). Говоря за 2007/2008 г., когато феновете на групата бяха адски много. Всеки чат с непознат започваше с „Господи, колко приличаш на Бил от Токио Хотел“
Моята отговорност беше да присъствам по фен срещи. Бях заобиколен от много хора и пътувах в София, Пловдив и други големи градове. Чувствах се като звезда. Преследваха ме дечица за автографи, а аз се криех по магазините. После се дръпнах много от всички, особено като се разделих с първия ми приятел.
- Той какъв беше?
- Видях го в приятелите на една близка. Разпитах я за него и тя каза „Не е гей, по-добре не се пробвай“. Но аз му писах, той се съгласи да излезем и дойде на следващата фен среща в Благоевград, както обеща. После се събрахме в дома на общата ни приятелка и така се получиха нещата. Тръгнах с човек, който беше много объркан на тема „Какво искам?“. Той беше на 17 и скоро трябваше да направи 18.
- Усетили сте се?
- Същата нощ секс не е имало, ако това искаш да знаеш. Първата нощ просто си легнахме и заспахме гушнати, без секс. Само ме целуна и каза, че съм красив. Няколко дни по-късно бях в неговия град, запознах се с всичките му приятели и беше невероятно. Никога не бях ходил там и бях себе си. Бях пътувал, за да съм себе си, а не някаква немска рок звезда. Там празнувах първия си Хелуин и бях маскиран като вестник.
- Колко продължи връзката ти?
- На 18-ия му рожден ден беше първият ни път…
- Значи не могат да те съдят за блудство? Бил си с пълнолетен.
- Ха-ха, да. За всичко друго, но за това не.
- Романтично е…
- Не беще романтично, защото той заспа… Но когато се събудихме, бяхме заедно… Може би след месец се разделихме, а сега дори не помня защо, или по-скоро не искам да кажа. Трудно го преживях, беше първото ми гадже… Раздялата я приех много тежко. Наблегнах на черното и започнах да се крия от фенове.
- Защо си тръгна от Благоевград и от България?
- За първи път някой ме пита човешки, а не ме обвинява в „бягство“. Напуснах България, защото тя не може да ми подсигури бъдещето, което ми дава Англия. Тук съм себе си, не крия сексуалната си ориентация, не се притеснявам какво ще кажат хората, не живея прокълнат живот в миша дупка. А тук също така имам „Макдоналдс” по-близо.
- Колко връзки имаш и достатъчно ли са, за да не се върнеш никога към жените?
- Не мога да дам гаранция за жените. Това е Божа работа. Ако е казал Господ, може да се оженя за дебела англичанка.
- Би ли се оженил наистина?
- Сега казвам не, но ако те поканя на сватба, пак ще си говорим…
- В Англия еднополовите бракове разрешени ли са, понеже в България не са?
- И аз предпочитам да се омъжа, но англичаните са много студени, за разлика от нашите мъже, дето бият! В Англия всички бракове са разрешени, а след първи септември двама мъже могат да се омъжат и в църква.
- Невероятно! А теб удрял ли те е мъж?
- Ха-ха-ха-ха, да! Удрял ме е, даже ме е спуквал от бой, но както се пееше в някаква чалга, „Смачкай ме – обичам те…“ Като не ти стига смелост да го зарежеш и търпиш…
- Защо си търпял?
- Държа да отбележа, че той беше много ревнив и самокритичен, ако щеш го наречи и комплексар, а аз модел. Бях заобиколен от мъже 100 пъти по-красиви от него. За мен той беше най, но не ми вярваше. От там идваха проблемите и побоищата.
- Колко време го търпя?
- 2 месеца, след това просто той изчезна, а аз се сринах и зарязах всичко – моделство, приятели… Дори с майка си не разговарях, защото тя казваше: „Той не те заслужава“.
- Майка ти те приема какъвто си? Сестра ти също ли те приема?
- Беше им трудно, но го приеха. Сега си говорим със свалени карти и сме много по-близки.
- Съседите и хората от квартала как те приемаха? Бил ли си жертва на хомофобия, подмятания, обиди или физическо насилие?
- Те не знаят официално, но не ми пука. Живея моя живот и ще го правя, както на мен ми харесва!
- С това интервю казваш публично на всички „Аз съм гей“, не се ли притесняваш от това?
- Ни най-малко! Нека разберат, че съм гей, те така или иначе подозират. Но аз не парадирам с това. Аз не казвам, че мога това и това, защото съм гей, а казвам, че мога много, защото ми се удава. Това, с кой си лягам, си е моя работа, все пак си лягам в моето легло, нали?
- Да.
- Това, че съм хомосексуален, не означава, че не мечтая като тях! Мечтая и още как, и дишам като тях, и чувствам като тях, останалите… Аз съм един от тях – човеците…
- В ЛГБТ-Благоевград има 138 човека, а ЛГБТ-България има официално около 6000 души. Това ли е реалната бройка на гей обществото в България?
- Не! В никакъв случай! Много сме, но на някои хетеромаската им се е сраснала с лицата и вече те самите не знаят кои са!
- Крият ли се? Страхуват ли се?
- Да, което е обида за самите тях. Ако има смисъл в криенето, хора като Даниел Радклийв, Мадона, Лейди Гага и още много други няма да се борят за нашите права.
- Имаш ли намерение някога да се върнеш в България?
- Да, бих се върнал, ако някое списание ми предложи работа. Винаги съм мечтаел за колонка като на Кари Брадшоу от „Сексът и градът”. Ненапразно много хора ме знаят като Дани Брадшоу.
- Каква е разликата между англичани и българи?
- Англичаните са много студени, дори деспотични. Българите пък не се трогват от каквото и да било, отнесени са…
- Как живееш в Англия, доволен ли си, какво ти липсва?
- Живея като цар. Имам всичко, което искам, и разболея ли се, ме лекуват, БЕЗ ДА ДАВАМ И ПЕНИ! Млад човек съм, но започва да ми омръзва да излизам по клубове. Предпочитам вкъщи с любимия, по-забавно ми е, отколкото да изляза, да хвърлям пари и да се напивам.
- Имаш ли си любим?
- Засега не – сърцето ми е свободно!
- В Англия забелязваш ли някаква форма на хомофобия? Имаш ли проблеми на улицата?
- Не, тук с бившия ми се разхождахме, хванати за ръка по улиците… Искам само да кажа, че ние, хората с хомосексуална ориентация, се борим за това да бъдем приети в обществото. Не искаме да сме специални, а да се чувстваме хора. Не искаме да демонстрираме колко гей сме, а да правим онова, което всеки нормален човек прави. Искаме, когато кандидатстваме за работа и ни отрежат, да е, защото не сме квалифицирани за работата, а не защото сме гей. Светът е красив, защото е шарен!
- Завършил си моден дизайн, ще изпратиш ли 2-3 твои рисунки за читателите?
- Рисувам от малък. Обожавам да рисувам и тук е моментът да благодаря на класната си от осми клас г-жа Теодора Георгиева, която преподава изобразително изкуство. Искам да й благодаря за всяка критика, която ми е отправяла. Сега, когато рисувам, си спомням нейните критики и се старая да не допускам тези грешки! Има много преподаватели, на които искам да благодаря, но не знам как ще реагират, ако им спомена имената, а с нея вече се посъветвах. Тя е толкова важна за мен, че много пъти съм я приемал като част от семейството ми. Тя и майка ми са най-големите ми критици и най-много съм научил от тях! Благодаря им за което!
- Какви са целите ти?
- Ще те шокирам, но искам да имам дете.
- Може би е нормално, почти всеки жив човек иска да има дете.
- Някога не исках, сега го искам! Искам да да имам дъщеря. Поздрав за всички с Guns and Roses – „Don’t cry“ – това слушам от началото на интервюто
- Как го виждаш детето? Ще живееш ли с неговата майка, или с втори баща? Би ли се жертвал заради детето, т.е. да живееш с жена, за да имаш дете, а то да има майка?
- И сам с нея да съм, пак ще бъде най-щастливото дете на света, аз много глезя племенниците си и имам опит с децата.
- Те знаят ли за твоята ориентация?
- Не, но знаят, че не трябва да мразят хората заради недостатъците им или сексуалната им ориентация. Имаха домашно да пишат за гей хората, как те ги виждат, какво мислят за тях.
- И какво мислят?
- Помня само едно изречение и съм горд от отговорите на племенниците си: „Гей хората са хора и с нищо не са заслужили омразата, която получават“. Мога да добавя, че омразата няма никъде място в отношенията между хората…
- Пак ще те попитам: би ли жертвал живота си, за да има твоето дете майка? Можеш ли да сложиш маска и да живееш чужд живот в името на детето ти?
- Да, след мен ще остане само детето ми… По-добре е то да има всичко отколкото аз. След като съм решил да имам дете, ще направя всичко, което ТО трябва да има. Аз ще съм оставил себе си в момента, в който детето ми се роди, няма да има Аз, ще има Детето ми.
- Това е типично българско мислене – да се жертваме в името на детето, но по света не е така…
- Виждам как е тук, в Англия. През зимата майката се облякла, а детето босо! Ама наистина босо, тича из магазина, бута, чупи, а на нея грам не й пука. Ако алтернативата ми е такава майка, предпочитам сам да си гледам детето, за да е възпитано като мен, а не като нея.
- Освен че си модел и рисуваш, занимаваш ли се с нещо друго?
- Пиша много, както казах вече, искам колонка в списание или да напиша книга, и то не една. Искам да съм писател, това е то.
