Най-големият лъжец в политиката
България е единствената парламентарна демокрация с паметник на демагогията.
През 1936 г. в центъра на София е осветен бюст на Михаил Такев. Той е политикът, който превръща популизма в изкуство, пише 24chaa.bg..
Стандартното разпъване на локуми Такев моделира в дълбоки внушения за светлото бъдеще на електората. Той е първоучителят как трябва да се лъже българският народ, за да се спечели неговият вот.
Михаил Такев Юнаков е роден на 4 март 1864 г. в Пещера. Завършва Военното училище в София и право в Париж. От там се връща по последна европейска мода.
Облечен е в черен жакет, светла жилетка и райе панталон. Лачени обувки светят на нозете му. Цилиндър, колосана яка, връзка с диамантена карфица, ръкавици и чадър допълват портрета.
Под тази премяна Такев носи френския демократичен дух и закономерно се влива в редиците на Демократическата партия. Започва бляскава политическа кариера.
Елегантният мъж
е депутат
в 7 парламента
и министър
в 4 кабинета
"Когато влизаше в заседателната зала на Народното събрание - разказва журналистът Петър Карчев, - Такев се спираше до вратата и изпращаше неизменно тържествуващата си усмивка по всички геометрически направления - почваше от дипломатическата и свършваше в партера, пред журналистическата ложа. Но когато погледът му стигаше до дамската ложа, очите му ставаха мечтателно кротки, както впрочем приличаше на един вдовец в зряла възраст. Такев имаше съзнанието, че тук, в Народното събрание, всички правителствени депутати и всеки един от тях поотделно му дължаха много за своя избор."
Самочувствието на Михаил Такев е построено върху реални факти. Той разработва нова философия, с която Демократическата партия става първа политическа сила. Михаил Такев изповядва:
"Някогашните побои, някогашните скандали, някогашните убийства, някогашните подкупи ще заменим с нашите два чифта цървули, па
ще тръгнем
от град на град,
от село на село,
от паланка на паланка
Ще свикваме народа - тук подчертавам моята мисъл - на публични мегдани; ще му открием неговия хал, неговото държавно управление от 25-30 години насам; ще му кажем как са го управлявали и Народната, и Народнолибералната, и Прогресивната, и Либералната, и Демократическата, някога си Каравелова партия, пък ще кажем на този народ: сравни и избери.
Ако желаеш пак да се повърнем на това, на което ти си бил някога свидетел в тези години, дай доверие на онези, които са докарали тези 500 милиона държавни дългове, този 200-милионен държавен бюджет, които са създали тези акцизи и които са правили туй разхищение на държавната пара, които са създали тия закони за печата, за събранията и сдружаванията, които стесняват твоите свободи; ако ли желаеш да настане в твоята земя ред, правда и законност, ако желаеш твоите конституционни свободи да бъдат гарантирани, ако желаеш твоята пара, събирана от бирника тъй безпощадно, да отива по назначението си - за твоите нужди, дай доверието си нам."
Два чифта цървули са малко, преценява Михаил Такев. Купува четири и през 1908 г. тръгва на предизборна обиколка.
Когато файтонът
наближи селото,
сменя лачените
чепици с цървулите
Така се приобщава с широките народни маси.
Такев слиза на мегдана, глашатаят събира людете и той се обръща към тях: "Драги селяни! Дойдох да ви видя и да ме видите. Да ви кажа нещо и да ми кажете. Да ви разпитам и да ме разпитате."
Хората изливат теглилата си, а Такев ги теши с обещания. Само Демократическата партия може да им реши проблемите, категоричен е ораторът с цилиндър и цървули.
"Когато светът почиваше - свидетелства един слушател, - неговият глас се носеше по стъгди и мегдани, неговото слово вдъхновяваше, думите бяха на върха на езика му - той не се измъчваше да съчинява и не копаеше с игла кладенец, силите му друсаха тиранията на "фразата", народът се привързваше и биеше вече дванадесетият час."
Михаил Такев произнася четиричасова реч в Севлиево.
Само Фидел Кастро се е доближавал до този рекорд. В Сливен говори пред 15 000 души, аудитория, която дори обединените БСП и ДПС не могат да съберат днес.
В Босилеград го посрещат 500 почитатели, начело с петима свещеници. "Благословен грядий во имя господне!, прекръства го един черноризец и добавя:
"Добре дошъл,
скъпи гостенино!
Ти за нас създаде
нов живот!"
"И цяла нощ хора се виеха около моята квартира, цяла нощ буквално", свидетелства Михаил Такев.
Дори в онези точки на родината, където народът изначално е опиянен, той е еликсир за масите.
В Сухиндол, българската Шампания, е посрещнат с хоругви и цветя.
В Сунгурларе, извора на мискета, минава през триумфална арка, направена с доброволните пожертвувания на 15 околни села.
Там, където не сколасва да стъпи цървулът на Такев, народът е разочарован. "Аз - сочи той - имам депеши, подписани от хора, принадлежащи на всички политически групи, които казват: "Неужели, г-н Такев, не заслужавахме да посетите и нашия край? Без да ни говориш, ела, само мини през нашия край, да види и този народ какво нещо е министър, защото имат едно смътно понятие и мнение за министерския сан."
Къде са корените
на тази
народна любов?
Корените са в историческия факт, че Михаил Такев слага точка на "вулгарната агитация", както я нарича той. Демократът дава пример с прогресиста Александър Людсканов.
В село Драганово Людсканов обещал да регулира по партийна линия реката, която наводнява землището. Инженери маркирали с колчета обекта, извършен бил и водосвет.
"Свети се вода в петък, събота мина, в неделя изборът. Цяло с. Драганово гласоподава за Прогресивнолибералната партия. В понеделник не се видяха нито колчета, нито инженерчета - всички си отидоха. Ето това е вулгарна агитация", дефинира за какво става дума Михаил Такев.
Инструментът на Такев не е "вулгарната агитация", а "просветителната проповед". Така нарича той своя принос в ораторското изкуство, което тръгва от Демостен и стига до Йоло Денев.
"Той беше обещал пред едно публично събрание, че ако вземе властта Демократическата партия, първата й работа ще бъде да построи мост в селото", спомня си Петър Карчев.
"Та за какво ни е мост, господин Такев, щом като нямаме река?", попитал внедрен в тълпата агент провокатор. "Тя е най-лесната работа, гражданино - ще ви прокараме и река!", хладнокръвно обещал ораторът.
Такевото слово обладава титанична сила, но
във властта думите
са по-силни,
когато са скрепени
с куршуми
Доказва го "кървавата сватба", устроена от сладкодумника през 1910 г. Тогава в Русе искат да отидат под венчило туркинята Емине Саафет и българинът Йордан Стефанов.
Християните застават зад каузата на любовта, но мюсюлманите не дават девойката. Понеже е непълнолетна, законът е на тяхна страна.
Като министър на вътрешните работи, Михаил Такев е олицетворението на закона. От софийското Градско казино той телефонира на русенския управител: "Ще разпръснете тълпата с помощта на полицията и ако има съпротива, ще повикате войска! Ще употребите оръжие и ще стреляте! Аз няма да търпя да се тъпчат законите на царството!".
На 28 февруари кавалерийски ескадрон връхлита сватбарите. Седемнадесет човека падат посечени и застреляни, десетки са ранените. Сред жертвите е и едно 12-годишно дете.
Михаил Такев отново е вътрешен министър по време на Войнишкото въстание. През есента на 1918 г. гладните, окъсани и въшлясали фронтоваци тръгват към столицата да питат управниците защо са ги загробили в окопите.
В Радомир България
е обявена
за република
Александър Стамболийски и Райко Даскалов държат речи пред бунтарите. В София пък Такев пали патриотизма на юнкерите, които трябва да смажат метежа. "Отечеството е в опасност!", провиква се той докато си намества вратовръзката.
Около 400 са жертвите, а за оцелелите в парламента е внесен Закон за амнистия. Михаил Такев гласува против.
Куршуми свистят край главата и на самия Михаил Такев. На 11 май 1897 г. той е в един файтон с Алеко Константинов. Между пазарджишките села Радилово и Кочагово са посрещнати с пушечен залп. Селяните се целят в Лъжеца Такев, но улучват смъртоносно Щастливеца Алеко.
Вторият път изстрелите са точни. На 24 януари 1920 г. Михаил Такев е убит с четири куршума в Пещера. Атентаторът Георги Донски твърди, че е поставил оловна точка на политическата демагогия.
През 1926 г.
Демократическата
партия решава
да увековечи паметта
на своя Мюнхаузен
"Примерът на Михаил Такев ще остане завинаги един светъл факел, който ще озарява душата на поколенията, за да ги научи как се служи предано на отечеството", пише партийният орган "Пряпорец".
Създаден е инициативен комитет, който да вдигне монумент на най-големия лъжец в българската политика. За място е избрана градинката на ъгъла на улиците "Солунска" и "Ангел Кънчев".
Столичната община отпуска 50 000 лева за проекта. Доброволни пожертвувания закръглят сумата на 300 000 лева. Бюстът е поръчан на талантливия скулптор Иван Лазаров, автор на Майката, която чака Димчо Дебелянов в Копривщица.
Паметникът на демагогията е осветен на 23 февруари 1936 г. Речи държат неколцина последователи на Михаил Такев. Макар че полагат усилия, никой от тях не може да достигне вдъхновението, проникновението и силата на внушенията на първоучителя.
След 9. IX. 1944 г. бюстът на Михаил Такев е сменен с бюст на Райко Даскалов. Големият майстор на политическия локум обаче не е забравен. Днес неговото име носят улици в Пещера и Пловдив.
Такев ще маха монополите и акцизите, обещава шосе
В учебниците по демагогия има една реч на Михаил Такев, изнесена през 1908 г. в Етрополе. "Слушал бях няколко предизборни речи в разни времена и от разни държавници, но подобна като Такевата демагогска предизборна реч не бях слушал, а и досега не съм слушал", кълне се Алипия Влайков, брат на писателя Тодор Влайков. Той е резюмирал обещанията на политическия Мюнхаузен:
"Вие не сте земеделци, а скотовъдци, особено колибарите. Една от важните храни за добитъка е солта. А солта е скъпа и недостъпна, защото е монопол. Ние ще премахнем монопола на солта.
Голяма част от поминъка ви са сливите. Обаче вие не можете свободно да произвеждате от тях ракия. Казаните се запечатват, подложени сте на такива ограничения, които не можете да нарушавате и за това ви съставят актове и ви налагат глоби, облагат ви с тежки акцизи и поминъкът ви става невъзможен. Ние ще премахнем и акциза на сливите - няма да има вече такива ограничения, няма да има запечатвания на казани.
Ето и акциз на кибрита! Уж щеше да има по 100 клечки в кутията, а то по 50-60 клечки само. И поне да е здрав, ами е развален - не хваща, не можеш с една клечка да си свършиш работата. (И извади от джеба си една кутия кибрит, драсна една клечка, не се запали, хвърли я; драсна друга, също, драсна трета, строши се.) И тази работа ще уредим. (Бурни смехове и ръкопляскания.)
Вие нямате поле, а сте заобиколени с гора. До къщите ви е гората. Но не можете да се ползвате свободно от тази божия благодат! Не можете свободно да си сечете дърва. Трябва да ви определят сечища, да ви дават позволителни, да ви искат горските стражари рушвети и ако не давате, да ви съставят актове, да ви налагат глоби. Вие не можете да се отървете от глоби. Не. Не бива това да остане така. Ние ще наредим закона за горите да се прилага строго там, дето няма гори. Да се прилага в Новоселско. Там да се задължи населението да залеси полетата; там да се запрети свободното сечене. А вие да се ползвате свободно от гората, за да добиете мера да пасе добитъкът ви. (Бурни ръкопляскания.)
Вие сте в Софийския окръг. Вашите поминъчни нужди ви карат често да отивате в Софийско и в самата София. Доказателство за това е голямата колония от етрополци в София. Но вие сте принудени да обикаляте през Орхание и Арабаконак, за да идете в София, когато, ако ходите направо през с. Стъргел, ще скъсите пътя си с 15-20 километра. И това ваше тегло трябва да се прекрати. Ние ще построим шосе направо от Етрополе за София през Стъргел и по този начин ще улесним сношенията ви със София."
В изборния ден Етрополе единодушно гласува с бюлетината на Демократическата партия. "При все това - тегли чертата Алипия Влайков, - демократите стояха на власт около три години и нито монопола на солта и кибрита отмениха, нито акциза на ракиите, нито закона за горите, както категорично обеща министърът в речта си към етрополци, нито пък шосе през с. Стъргел направиха."
