Най-големият откуп, плащан в Германия, изпран у нас

БЛАГА ГЕОРГИЕВА, 24 часа

“Аз съм! Свободен съм!” Тези думи чува в телефонната слушалка през нощта на 26 април 1996 г. Ан Катрин - съпруга на германския милиардер Ян Филип Реемтсма. 43-годишният богаташ е изчезнал безследно 33 дни по-рано. Похитен е и за живота му искат 30 млн. марки откуп.

Отвличането на хамбургския мултимилионер, литературовед и меценат е един от най-зрелищните криминални случаи в историята на Германия. Рядко жертва на похитители е била държана в плен толкова дълго време, никога досега не е плащана по-висока сума за откуп. Похитителят Томас Драх получава 15 милиона марки и 12,5 милиона швейцарски франка. По-голямата част от тази сума така и не е открита, а Томас Драх бе освободен от затвора преди няколко седмици, след като излежа присъдата си. По петите му са десетки детективи, които се надяват той да ги отведе до скритите пари. За огромната сума се предполага, че немалка част от нея е отишла за финансиране на бягството на Драх, преди да бъде заловен. Друга част пък е била изпрана в България от българските съучастници на Драх. По време на бягството си от полицията той има връзка с българката Мария Гуслекова. Именно тя го свързва с хора в София, които му помагат да изпере част от откупа. Бившият мъж на Мария Кузман Гуслеков се смята за един от организаторите на изпирането на парите от отвличането (Виж долу за Гуслеков). Къде са отишли чистите пари обаче, не се знае.

Томас Драх

Открити са само 1,5 млн.марки. Не е ясно колко са останали неизхарчени.

Кой е Ян Филип Реемтсма? Хамбургският богаташ е наследник на едноименния тютюнев концерн и внук на основателя му Бернхард Реемтсма. Говори се, че дядото е прототип на героя на Димитър Талев Борис Морев от “Тютюн” Ян Филип е роден през 1952 г. През 1980-а той продава концерна за 300 млн. марки. През 1984 г. основава свой институт за социологически проучвания, който привлича вниманието на медиите с оспорвана изложба на реликви от Вермахта.

Реемтсма е меценат и спонсорира културни събития и научни разработки. Преподава литература в различни университети.

Денят, в който всичко в живота му се преобръща, е 25 март 1996 г. Реемтсма напуска къщата си в хамбургския квартал “Бланкензее”, за да отиде до кабинета си и да вземе една книга. Кабинетът е само на 50 метра.

По пътя дотам обаче е нападнат. Няколко мъже го удрят, събарят го на земята и залепват очите му с тиксо. Откарват го в наета специално за отвличането къща в Гарлстед. Там оковават Реемтсма в мазето. Той разполага само с матрак за спане, стол, маса и химическа тоалетна. Когато похитителите са при него, Ян Филип ляга с лице към възглавницата на дюшека и не поглежда към тях.

Кузман Гуслеков (вдясно) на яхтата си в испанския град Марбея, където живее няколко години.
 

Лидерът на бандата е Томас Драх. За да не го разпознава по говора, той издава заповедите към жертвата си само на английски.

Към полунощ на 25 март съпругата на отвлечения Ан Катрин Шеерер излиза навън, за да потърси мъжа си. На оградата вижда писмо, затиснато с ръчна граната. Писмото е от похитителите. В него те искат първо 20 млн. марки и заплашват да убият Реемтсма, ако не ги получат. Не бива да се включват нито полиция, нито медиите, защото и за подобно прегрешение жертвата им ще заплати с живота си. Въпреки това съпругата информира незабавно полицията.

Два дни по-късно похитителите пращат следващо писмо с указания как да бъдат предадени парите и снимка на ранения Реемтсма. Това е първият знак, че богаташът е жив. Заплашват да отрежат един от пръстите му, ако предаването на парите се провали. Парите трябва да се предадат на 3 април, но съпругата на Реемтсма и адвокатът й закъсняват за уреченото място и предаването на откупа се проваля. Втори опит има чак след седмица. И той се проваля. Похитителите не нараняват повече Реемтсма въпреки заплахите. Те са усетили, че полицията е информирана, и карат Реемтсма да се свърже с други свои близки. Той се обажда на свой колега и на един пастор – и с двамата е много добър приятел. Те организират поредния опит за даване на подкупа, като този път не информират полицията. Междувременно сумата е нараснала на 30 млн. марки. Предават парите на 26 април. Реемтсма е освободен през нощта, както е обещано.

Кузман Гуслеков (вляво) и близкият му приятел Роберт в Марбея месеци преди двамата да бъдат разстреляни в София.
 

Ролята на медиите също не е за подценяване. Това е един от малкото случаи, в които всички медии се подчиняват на молбата на полицията да не информират за отвличането, защото ще застрашат живота на жертвата. Все повече журналисти разбират за похитения Реемтсма през тези 33 дни, но никой от тях не нарушава ангажимента да се мълчи. Едва след освобождението на милионера те се нахвърлят върху случая и информират седмици наред за него.

Само месец след освобождаването на Реемтсма полицията залавя в Испания двамата съучастници на Томас Драх. Осъдени са на 5 години и половина затвор. Малко по-късно е арестуван и трети съучастник. Той получава 6 г.

"Мозъкът" на престъпната група похитители обаче – Томас Драх, успява да се изплъзва на полициятапрез следващите 2 г.

Арестуван е чак през 1998 г. в Аржентина. Двегодини по-късно е екстрадиран в Германия и е осъден на 14 години и половина затвор. Всъщност той трябваше да бъде освободен през юли 2012 г., но е обвинен от свой познат, че е опитвал да изнуди брат му с писма от затвора.

Получава още една година затвор и излиза през октомври 2013 г. Прекарал е 15 години зад решетките.

Преследването на парите обаче продължава.

Една от следите към тях води до София.

Български приятели на Драх са му помогнали да изпере голяма част от откупа, убедени са полицаите в Германия. До ареста си в Аржентина Томас Драх поддържа контакт с трима българи - Бисер, Христо и Емил.

С тях го е свързала тогавашната му приятелка Мария Гуслекова. Според медиите в Германия тя е бивша проститутка.

Бисер, Христо и Емил попадат в полезрението на полицията, след като се открива, че и тримата имат огромни суми на сметките си в банка в София. Твърдят, че печелят парите си с търговия на свинско месо.

Опитите на германската прокуратура и на българската полиция да открият ясни доказателства, че парите на българите са от откупа, остават без резултат.

Първоначално работата на германците с българските им колеги върви добре. Но човекът, отговарящ за разследването от българска страна, е пенсиониран. Наследниците му не са вече толкова настроени за сътрудничество.

Още една следа води към България. Приареста си в Буенос Айрес Драх носи у себе си фалшив британски паспорт на името на Антъни Лоулър. По печатите в него се вижда, че Драх е избягал в Аржентина от България, минавайки през Уругвай и Венецуела. В паспорта има и печат с буквата А, който явно служи за достъп до сейф. В коя банка е този сейф и в коя държава, обаче не е ясно. Печатът е квадратен, в черно и зелено, над него пише BANK, а вътре в квадрата има буквата А.

Драх е бил три пъти в София Първия път влиза в страната на 6 ноември 1996 г. Точно 7 месеца след отвличането на Реемтсма. Подкупът е платен в марки и швейцарски франкове. Марките са в банкноти от по 1000 евро. Общо 15 000 - за тях се смята, че са изпрани в България. По това време марката е най-важната валута в България, изпреварила е дори долара по значение. През 1996 г. средната заплата на един български полицай е 150 марки.

Полицията знае, че Драх има връзка с 34-годишната проститутка Мария Гуслекова. Но все още не знае, че тя го е свързала с 31-годишния “търговец на свине” Бисер, с когото Драх сключва договор за отваряне на сметки и сейфове в София на негово име.

В тях явно се пазят част от парите от откупа и най-вероятно са препрани.

Как става това? Сп. “Шпигел” се свързва по онова време с експерт в София, който им обяснява, че от банковите сметки мръсните пари се пращат в офшорки в Кипър, Барбейдос или на Каймановите острови. Обратно се връщат долари, с които клиентът може да разполага спокойно и ги пласира в банки в Централна и Източна Европа. Като посредник Бисер наема своя приятел Христо, разкрива “Шпигел”. Христо по това време живее в гарсониера в “Дружба” и отказва да отговори на въпросите на в. “24 часа”, който го издири през 1996 г. Твърди, че не е замесен в никакви гешефти на своя приятел. Пътува обаче 3 пъти до Уругвай, където вече е Драх. Свидетели твърдят, че всеки път е носел големи суми долари.

С третия българин – Емил, Томас Драх се свързва чрез своя най-добър приятел Бернд Крамер. Емил поддържа контакт с Мария Гуслекова. Сметката на Емил също набъбва внезапно до 5 млн. марки. Откъде е огромната сума, не е ясно. Не е ясно и какво става с парите. След пенсионирането на българския им контакт, немските разследващи вече нямат никаква връзка с българските си колеги. Те просто спират да работят по случая. Преди това да се случи обаче, подслушват телефоните на майката на Мария,за да видят дали тя има контакт с Томас Драх. Такъв не е открит. Българската връзка така и не е разплетена, а парите, потънали в София, изчезват безследно.

КАПКА ТОДОРОВА, ГЕРМАНИЯ

BG “мозъкът” на операцията Гуслековубит заради 600 кг кока

Не наказание за отвличането на немския богаташ, а кражба на 600 килограма кокаин от колумбийски картел, е причина за убийството на Кузман Гуслеков. Бившият съпруг на любовницата на Томас Драх Мария Гуслекова обаче дълго време е подозиран от германската полиция като “мозъка” в изпирането на милионите от откупа, платени за Ян Реемтсма.

Това си спомнят полицаи и антимафиоти, проверявали българската връзка в отвличането в Германия.

До смъртта на българина не е намерена никаква пряка връзка между парите от откупа и Гуслеков, имало обаче данни, че Кузман се е срещал с боса на немските похитители Томас Драх, когато чужденецът тайно идвал в България през 1996 г.

Гуслеков е убит 3 години след прочутото похищение, месеци след като участва в отмъкването и препродажбата на над половин тон наркотик. Митичният удар, заради който са застреляни още няколко знакови имена в българския подземен свят, е организиран от екзекутирания на остров Аруба бос Поли Пантев.

Пътят на Кузман Гуслеков-Чико или Кузи Акулата започва от чейнджаджиите на “Магурата” преди 1989 г. и минава през набиране на доходи от всякакви дребни измами и контрабанда. “Започна бизнес с контрабанда на “Марлборо” от Гърция за Италия - спомня си следовател, който навремето го е разследвал. - Криеха цигарите в бордовете на моторни лодки и ги разтоварваха нелегално на италианското крайбрежие.”

Изключително изобретателен и комбинативен, Чико се ползва с различни протекции. В края на 80-те години отпътува за магнетичния по онова време център за магураджиите - Виена. В австрийската столица красавецът, бивш баскетболист, се жени фиктивно за много по-възрастната от него Елфреда Перде и започва необезпокоявано да пътува до Австрия. Тогава се захваща с контрабанден внос на китайски пластмасови часовници, а на обратно изнася отново незаконно благородни метали.

Някъде около 1989 г. Кузо Акулата среща и се влюбва в бъдещата си съпруга Мария, която още е ученичка. Малко след демократичните промени двамата напускат страната.

В следващите 10-ина години Кузман живее в Германия, Австрия, Австралия, САЩ и Испания.

Запознати твърдят, че в Австралия любимата на Кузи започва да предлага услуги като компаньонка и дори пуска обява в местен вестник. Именно така се смята, че Мария Гуслекова се е запознала с основния организатор на отвличането в Германия Томас Драх и е зарязала Кузман.

Точно по времето, когато обикаля света, Гуслеков губи съпругата си, но пък създава силни контакти в международните наркоорганизации, твърдят полицаи.

След това Кузман се установява в Лос Анджелис. Само година по-късно той е първият българин, който участва в сделки на по-високо ниво за трафик на кокаин от Латинска Америка за Стария континент. Гуслеков насочва пратки и през България. В САЩ той работи с арменци, като купува коката от наркокартел в Мексико. После я транспортира в контейнери с кораби. Наркотикът влиза през пристанището във Варна. У нас стоката се префактурира и пътува към Западна Европа с документи, в които като първоначален източник е посочена България. През 1992 г. обаче в тогавашната ГДБОП събират оперативна информация за групата на Гуслеков и я пращат на ДЕА. Така Чико е принуден да напусне САЩ и се мести в Испания.

Въпреки международния скандал около отвличането на Ян Филип Реемтсма през 1996 г. Гуслеков си живее спокойно чак до края на 1998 г., когато взема доста странното решение да се върне в България. Точно по същото време Томас Драх преживява последните си дни на свобода, преди да бъде арестуван. Има версия, че Гуслеков идва у нас, за да вложи част от парите от откупа в законни дейности.

Той твърди пред приятели, че се връща, за да се грижи за баща си, ще инвестира в имоти и ще се издържа от наеми. В следващите месеци Кузман купува 3 апартамента в кв. “Лозенец”, но остава да живее в жилището си на малката пряка на бул. “Витоша” - “Гургулят”. Започва да строи и вила в курорта “Свети Влас”, но така и не дочаква завършването й.

Според оперативна информация кокаиновата пратка, заради която е убит Кузи Акулата, пристига на яхта от Латинска Америка и е разтоварена в Пирея, Гърция, в началото на 1999 г.

В България наркотикът е прекаран в тир през ГКПП Кулата. Щом е вкарана във вътрешността на страната, пратката е укрита в огромен склад в района на Благоевград. На място е изпратен Кирил Цветанов-Буята да организира кражбата. После в транспортирането се включват Кузман Гуслеков и неговият много близък приятел и съдружник в бизнеса Роберт Стефанов, който е убит няколко месеца след Акулата.

На 27 октомври 1999 г. Гуслеков се прибира към дома си, където го чакат гости. Около 23 часа паркира джипа си на “Гургулят” 19. Хваща торбите с вино и мезета и хуква към третия етаж, без да подозира, че убиецът го чака на площадката на втория. Когато Кузман преполовява стълбите, наемникът изскача пред него и го прострелва в гърдите. Докато раненият се олюлява, убиецът стреля в челото и във врата му, а когато Гуслеков пада по очи на стълбите, е доубитс изстрел в тила.

Застрелян е с 9-милиметров пистолет - най-вероятно “Макаров” или “Стечкин”. Килърът оставя гилзите на площадката. Те обаче така и не довеждат разследващите до наемника.