Наздраве с “желязна” вода: Германски войски през Втората световна война пият от български лековити извори

Милен Миланов, "Труд"

SANUS PER AQUAM!, казвали древните римляни, което означава “Здраве чрез вода!” Оттук и модерното днес съкращение за SPA терапия. СПА - за здравите, балнеология - за болните.

България се нарежда в челото на света по множеството си лековити извори. В зависимост от заболяванията лечението с минерални води е различно. В едни случаи водата се пие, а в други се правят бани на тялото. Важно е да се знае какъв състав има водата. Тайната на всички минерални води е една, а тя се свежда до прием на малки глътки, но често.

Само на 50 км от София лековит извор събира поклонници от векове. Мястото е привличало агриани (тракийско племе), римляни, славяни - за това свидетелстват светилищата, галериите за руди и оброците.

Изворът се намира в лесопарк “Бърдото” в град Брезник. С богатия си минерален химичен състав и ценните си физико-химически и физиологически свойства железният минерален извор притежава лечебни качества, които и днес привличат болни и здрави. На цвят водата е жълтеникаво-ръждива, а вкусът ѝ е метален, стипчив. Отдавна е издигната в култ, до Балканската война я наричали “Светата вода”.

Водата-лек е призната и в чужбина. През 1907 г. е била отличена със златен медал на изложението за минерални води в Лондон. През 1928 г. Дирекция за природните богатства при Министерство на търговията за първи път каптира брезнишкия извор от руднична галерия чрез дренаж и я отвежда в чешма. Следващата година по инициатива на местни жители се изгражда на обществени начала малко циментово басейнче до чешмата за лечение чрез къпане и дървен навес за събличане. Брезник е утвърден официално като курорт през октомври 1959 г.

“Труд” разговаря с доц. д-р Коста Василев, който работи в Националния център за опазване на общественото здраве, за характеристиките на “желязната” вода.

“Брезнишката минерална вода е умерено минерализирана, сулфатно-калциева, магнезиево-желязна със силно кисела реакция. Общата ѝ минерализация е между 4000 и 8000 мг/л (4-8 г/л).

Това, което има тя, а другите води нямат, е наличието на железни йони, на разтворимо двувалентно желязо, което не само че е полезно, но е необходимо при някои видове анемии. Освен това оказва положително влияние при стомашно-чревни и чернодробни заболявания. Богата на железни йони, на калций и магнезий, тя има и противовъзпалително действие върху кожата. Подходяща е за питейно лечение и профилактика при: анемии, възстановяващи се болни, състояния с увеличени потребности (бременни жени, подрастващи), притежава и диуретично действие.

Най-добре е да се употребява на курсове и по лекарско предписание с продължителност 30-40 дни на неколкократни приеми по около 100 мл. Противопоказания за лечение са хронични заболявания на черния дроб и бъбреците, както и белодробна туберкулоза. Препоръчително е пиенето да става със сламка за предотвратяване на налеп по венците.”

Според публикации на бившия републикански гастроентеролог проф. д-р Радол Цолов брезнишката минерална вода по съдържание на желязо се нарежда на едно от първите места в света. “Навремето тя се бутилираше и разпространяваше из цяла България, а дори и в чужбина”, сподели доц. Коста Василев.

Водата се влияе от кислорода и от излагането на светлина. Затова за да се запази в бутилиран вид, е необходимо да се стабилизира с витамин С или с винена киселина.

Лечебната кал от находището също влиза в употреба, казват местните жители. От столетия те събират тинята и я ползват като лечебно и профилактично средство при екземи и други кожни заболявания.

През 1955 г. научен медицински екип проучил влиянието на водата върху 700 ученици и 121 войници в местния гарнизон с вторични анемии. И резултатите били много добри. Ветеринари доказали, че брезнишката вода има благоприятен ефект при заболявания при пилета, кокошки, свине и др.

Дебитът на минералната вода е променлив - средногодишно 7000 л/денонощие. Природата сама спазва баланса си - тази вода се пие по малко и тече малко, коментират местните.

Интересно е, че освен в Брезнишко желязна вода тече и в с. Горно Уйно, Кюстендилско, разказва доц. Коста Василев. Но според думите му тя е несъизмерима с брезнишката, тъй като в първата има около 400 мг желязо на литър, а във втората - 800 мг. Край с. Длъгнево, Старозагорско, също има извор с такава минерална вода, но с по-малко количество железни йони.

Уникалната желязна минерална вода в Брезник е достоен конкурент на Карлови Вари. Сулфатните йони в нея са около два пъти повече, отколкото в прочутата чешка вода. Нашенската по качества съперничи на водите в известните курорти Пираварт в Австрия, Арттейхо в Испания, Левико в Италия, Авейрон във Франция и др. 

300 мл на ден

е дозата, която не бива да се надхвърля. Водата е прекалено силна. Качествата ѝ са оценени и от германски войници от бронирания полк, настанил се в Брезник през 1942 г. по време на Втората световна война. Тогавашният концесионер на извора Йосиф Любенов изнасял желязната вода и за африканския корпус на германската армия.