Недко Петров: Любов и вино в споделеност

„Любовта е всичко“ е казал един свободолюбив писател. Днес репликата ми може да бъде само това: "Любовта е всичко! Наздраве!" Любовта и виното са символите на празника, в който двама души потвърждават взаимните си избори. Празникът е двоен, защото е преоткрита слятостта. Човек през целия си жизнен път се стреми към пълнота и хармония.

Толкова е просто: чаша хубаво вино и любим човек. Вътре и вън е течно, отпуснато, нежно, безтегловно, свободно. Толкова много асоциации, за да се назове неуловимото чувство, което поддържа ритъма на живеенето и държи човека изправен. Любовта и виното уплътняват многообразието от форми и начини за изразяване на смисъла на съществуването и лечението на смъртните ни души. Любовта и виното насищат сетивата ни - с допира на телата, които се искат, жадните погледи на влюбените очи, аромата на избраника, вкуса на съвместното ежедневие. Любовта и виното свързват и продължават живота чрез въплъщаването им в словото - било то чрез наздравица или в писмо с обет и признание за обичта. Двойното възхваляване на радостта от споделеното чувство е оцеляло през вековете и дава сила, надежда и упование в пътя на милиони хора. Нека не забравяме и личното достойнство и самоуважението, без които чашите ще се счупят, а обичта ще избледнее с първия изгрев.

Желая на всички влюбени романтични мигове с техните любими хора! И нека виното, налято в най-красивия съд на любовта, не свършва с днешния 14 февруари!