Недко Петров: Медии и ромският образ

„Може да ми казвате циганин, не се обиждам. Но колкото съм циганин, толкова съм и българин, и турчин. Но на мен родината ми е България, не е Афганистан. Тук съм се родил...“ Цитираните думи са от статията за „Максуда“ на стр. 4 - 5, в която се описват разликите между циганските групи, всяка от които носи белег на своята уникалност и в различна степен е интегрирана в българската култура.

Въпросът за това, дали ромите са дискриминирани, или сами са си виновни за положението у нас, винаги е разпалвал и разпалва страстни спорове с аргументи и от двете страни. Като цяло доминира отрицателната нагласа към тях. Любопитно е, че много хора, които са опознали ромите по силата на съседски отношения или са имали преживяване за социална близост в резултат на човешка среща, като че ли по-малко са склонни да се отнасят негативно към тях и начина им на живот. При всички положения съвместното съжителстване означава промяна и взаимно напасване. Оцялостяването (на латински това е значението на думата интеграция) е отиване на по-малкото при по-голямото и изисква усилия от всички участници. В основата стои отношението към другия, различния, което се преживява у нас като враждебен натрапник. Тук не се наемам да давам отговори. Изразявам обаче убедеността си, че именно чрез медиите може да се подкрепи процесът на интеграция, например чрез представяне на случаи на успешни ромски семейства или отделни хора в приобщаването, което винаги минава през образованието и просветеността.