Недко Петров: След драмата на „Анфийлд“ - хем сме силни, хем се бием сами!
Не може да не се кахърим, че българският ни рефлекс отново тласна краката в самосбъдващо се пророчество за препънитопка. Не знам какво вече да ни помага да преодоляваме разочарованията, които твърде често ни съпътстват като нация в спортни игри, състезания и турнири на международната сцена. Дали това, че сме малки - не толкова като територия, а вътре в себе си - нещо от този порядък ли не ни достига, за да си вярваме повече и да съумяваме да яхваме гребена на вълната? Умението да си на върха и шампионският дух се каляват във времето с постоянство и проличават в способността хем да не се главозамаеш, хем да устискаш. С това можем малко да извиним кратката ни радост, защото тази „хватка” я знае и опитният противник. Въпреки това някои от нас ще вдигнат яките на есенните си якета и ще продължат с все същото „абе толкова си можем”. Други обаче избираме да не се отказваме и да застанем на страната на положените усилия и на факти, на които сме преки свидетели, а и като спортни журналисти, както се казва, това ни е работата.
Така че нека подчертаем – във вторник вечерта на „Анфийлд“ отново видяхме български футбол на висота, когато повечето от нас бяхме заковани на звездния терен пред екраните и гледахме краката на футболистите вместо изящните глезени на дамите от "Биг брадър".
В дебюта си в Шампионската лига провинциалният "Лудогорец" продължи да следва печеливша стратегия, за която отдавна пишем, че е градена с внимание, ясен замисъл за поставени цели и много желание за победа и налагане на футболно име. Със сигурност никой не може да говори за случайни успехи на отбора, инвестирал във футболно бъдеще и с грижа не просто за победи, но и за поставяне на основите на школа. В двубоя с "Ливърпул" от начало до край личеше, че играта на разградчани беше добре обмислена, подготвена, тренирана като екип и чудесно изпълнена от футболистите. Те знаеха за какво са там.
Само че накрая, типично по български, се бихме сами и вместо с равни точки да делим второто място с петкратния еврошампион, сега сме 3 пункта зад него. Първо сбърка Александров, пред когото имаше три опции – да спре топката и да я отиграе, да не играе с нея и да я остави да бъде хваната от вратаря, или да я изрита мощно. Централният бранител избра грешното решение – рисковано връщане назад. След него силно пазилият Милан Борян пък тръгна да се прави на футболист, като реши да поема технично кълбото, вместо да го изрита в тъч или напред. Секунда по-късно се стигна до нелепа дузпа и незаслужена загуба.
Сега и за третия акцент в драматичния мач. Словенският съдия бе опорна точка за нашия противник. Отявлено беше, че въпросният професионален рефер бута тънко футболното голямо име – само до 35-ата минута не посмя да отсъди дузпа за "Лудогорец", когато Ловрен блъсна в гърдите Марселиньо, и спести поне два нарисувани жълти картона на домакините. Единият на Балотели, който повали с ръка в гръб Дяков на центъра. Това помрачи за малко красотата на терена, но оправда възпяването на футболните съдии от феновете, които им раздават своите червени картони.
Недко Петров, petel.bg
