Нешка Робева: Докато режем корена си и мислим материално, съдбата ни ще е такава

Нешка Робева

- Подготвили сте много мащабен спектакъл – огромна сцена, внушителни ефекти, много танцьори и най-вече още разкрити тайни от родния ни фолклор. Какво ще узнаят българите за себе си този път?

- Да, така е, всичко е така, както го казвате, и именно огромните мащаби на сцената, екраните, многото участници правят много скъпо и невъзможно представянето на спектакъла навсякъде. Но не това е най-важното. Чрез гласа на Васил Михайлов и словото на Калин Донков българите ще узнаят, че неслучайно е избрана за нас съдбата да бъдем родени тук, при тези условия, ще узнаят, че режем корена, на който седим, ще узнаят, че от нас и само от нас зависи как ще извървим пътя си на тази земя. Ще се докоснат и до душевността и истинския протест на младите хора…

- Защо точно този празник избрахте за основа на сюжета?

- Защото сме го забравили. Защото носи в себе си мистерията. Избрах Еньовден, защото е един от най-силните дни в годината. Защото на Еньовден слънцето приключва летния си път и радостно тръгва към дома си. Мисля, че символът е ясен. Защото на Еньовден стават чудеса (и не без значение е, разбира се, че е рожден ден на моята майка). По-важното е, че покрай Еньовден можем да се докоснем до отдавна забравени наши вярвания и народни обичаи. Празнуваме July Morning, а на Еньовден предците ни са посрещали слънцето, къпели се в росата, събирали билки… Избрах Еньовден, за да си припомним красотата, завещана и съхранена в творчеството на големите българи. Защо почитаме чуждото, а своето не тачим и забравяме?

- Пазим ли днес истинските традиции от миналото, или вече само рутинно си спомняме за тях в празничните ритуали?

- Не, не пазим нито традициите си, нито себе си, нито децата си. Освен рутинност има и доста бутафория в различните видове възстановки. Отричаме всичко. Вперили сме поглед само в материалното, а то е смешно, лековато и краткотрайно.

- Какви съдбовни развръзки ще види публиката?

Има, разбира се, и невъзможна любов. Но има и препратки, чрез рапърите от „Гетото”, към Еклесиаст (Проповедника). Има преминаване в едно друго, романтично време, има и лека носталгия.

- Чрез една песен на „Ахат“ правите препратка към корените на всеки човек. Какво става при отсичането на тези корени?

- Изключителна песен, прекрасен, силен текст. Викът на едно дърво, което ние хората не искаме да чуем. А викът на Звѐзди „Хора, спрете, спрете, спрете!” и този стон „…но те ще ме отсекат, те ще ме отсекат…” може да събуди или съживи мъртвите ни души. Все си мисля защо зелените не са се сетили да направят „Дървото” свой химн. А ние, които гоним децата си по чужбина, ние самите може би ще осъзнаем, че се самоунищожаваме.

- Нова тенденция в работата ви ли ще е сътрудничеството с големи родни имена от музикалната сцена?

- Не. Винаги съм търсила големите творци. Благодарна съм им за отзивчивостта.

Кое е тайното послание в спектакъла?

Кое ли? Не знам. Мисля, че не е едно. Има много и разнопосочни послания. Но накрая бих искала да поканя хората. Спектакълът, освен че ни кара да се замислим, е и много динамичен, весел, а Деси Добрева и Валерия Момчилова по различни начини, с различни интерпретации разкриват красотата на народната песен. Алекс Нушев – един от най-добрите ни аранжори – успя да се пребори освен хард рок да включим и дъб степ като съвременно звучене. Брейкарите от „Екс Енерджи” ме възхитиха. Има и смела акробатика, и танци, близки до автентичния фолклор. Както казват в едно предаване – „Пълна лудница”. Ще бъда щастлива, ако варненци напълнят залата и изненадат младите ни продуценти от „Моко солюшън”.

Разговаря Виолета Гурнакова