Нешка Робева нападна Сашо Диков: Това е нашата журналистика за съжаление

Новината, че Нешка Робева е използвала Алексей Петров, за да вземе произведения на изкуството вместо пари от бизнесмена Георги Цветанов, взриви публичното пространство в края на миналата седмица. Това стана ясно от изслушването на художника Светлин Русев пред съда по делото "Октопод". Блиц потърси легендарната треньорка, за да разберем как приема обвиненията срещу себе си и как ще реагира на тях.
- Как ще коментирате обвиненията и определенията срещу вас във връзка с дадения заем от 100 000 долара на Георги Цветанов?
- Винаги са се опитвали - и не само мен, да омърсят. Аз ще кажа само едно - ако ще и Бог да извикам като свидетел, този, който е настроен срещу Нешка Робева, пак ще намери доводите да я нападне! Хората или ме познават, или не ме познават! Ще ви кажа и още нещо. Аз много обичам да цитирам Марк Твен. Та той казва, че най-добрият начин, най-дългият прът, с който да държиш глупаците далеч от себе си, е вежливостта. Така че... Но хайде, да цитирам и Ботев: "Но себе си, братя, губя, тия глупци като мразя". Искали да ме злепоставят, да ме сринат... ами аз не живея 15 години, не съм на 20, аз съм на 67 години, нали?! Ако за 67 години, от 18-годишната си възраст съм публична личност, и хората не ме познават, сега ли ще ме опознаят?! Не ме интересуват, не ме засягат! Искрено ви казвам - тези хора не ме засягат!
- Когато ви гледах в разговора ви със Сашо Диков, вие изобщо не бяхте вежлива с него, даже напротив...
- Сашо Диков се опита да ме вкара в различни ракурси, както му беше удобно. Това е нашата журналистика за съжаление. Това беше директен удар под кръста от негова страна, въпреки че сме дългогодишни приятели! Когато отидох при Сашо, аз мислех, че много по-добре беше да поговорим за Япония - за това как България е приета там, в една от най-големите фирми, разбирате ли. Мислех, влязох с тази нагласа, да говорим за това. Но след като Сашо Диков е преценил, че интригата и клюката са далеч по-интересни и ще са тези, която ще печелят зрители, добре. Жалко!...
- Ситуацията с картините, с парите...?
- Потърпевш в тази ситуация беше клубът, който водя, не толкова аз. В онези времена, докато Япония даде пари на България, за да запази художествената гимнастика за света. Но не един или два пъти ограбиха българската гимнастика! А между грабителите се нареди и Георги Цветанов! И не е единствен. Непочтеност навсякъде - това сме! И аз съм била лъгана много пъти. 
- Светлин Русев каза, че е могло да му се обадите, преди да отидете за интервюто при Сашо Диков. А също и че няма представа защо изобщо коментирате историята за Георги Цветанов...
- Така ли? Не знаех. Ами, вижте, има нещо много мръсно във всичко това! Със Сашо Диков се познаваме от много, много години, имало е време и когато той ме е защитавал. В случая той постъпи некоректно. И го направи, за да угоди на някого... Сашо много добре знае, че това, което се върти в публичното пространство, най-вече това, че съм лихварка, това е такова безумие, че няма накъде повече! Безумие! Аз съм човек, който има отношение към парите, които са обществени, които са държавни. Там съм изключително стриктна! До стотинка! Всяка стотинка трябва да бъде ясно за какво се използва, къде отива. А що се отнася до моите пари - за това, че ще давам на някого заем, ще ви кажа, че досега няма човек, който да е казал, че съм му искала подобни неща. А защо са излъгали, това е вече друг въпрос...
- Защо излъгаха, както казвате, каква е крайната цел?
- Да направят мръсно. Но на Георги Цветанов целта му беше да приватизира парите на клуба, на художествената гимнастика, а не на Нешка Робева! 
- Говорите за тези 100 000 долара, за които Светлин Русев твърди, че са ви поискани като заем, а вие сте ги взела от касата на клуба по художествена гимнастика срещу лихва?
- Първо, аз не съм взела тези пари от касата, а управителният съвет на клуба е гласувал след обещание от страна на Георги Цветанов, че ще спонсорира клуба. Затова управителният съвет гласува да му се дадат тези пари! 
- А кой гарантира за Георги Цветанов? 
- За него гарантираха "Левски". Тогава Алексей Петров беше в управителния съвет. Тогава Стоян Хранов беше президент на "Левски". Двамата гарантираха, че този човек работи заедно с тях работи за "Левски". Знаете ли какво си мисля обаче - че колкото повече им се отговаря на тези хора, толкова повече им се налива масло в огъня. Те не могат да ме засегнат, разбирате ли! Те просто не могат да ме засегнат. Спомнете си какво изговори Бианка Панова за мен... Та аз, ако реша, мога да я съдя, но просто не ми се занимава! Следвам думите на Ботев – „себе си губя тия глупци като мразя”. Всеки отговаря за себе си. Аз нито ще се оправдавам, нито ще се обяснявам. Но държа да кажа, че не съм засегната. Никак! Който ме познава, ме познава, който не ме познава, може да вярва на всяка жълтина...
- Какви грешки е направила до момента в такъв случай Нешка Робева?
- Дали съм имала грешки? 
Аз съм пълна с грешки! 
Който работи, прави грешки. Как мислите, че няма да имам грешки?! - Не съм безгрешна и нямам това самочувствие! Но, вижте, ако става въпрос за финанси, да пипна една стотинка чужда - това просто не може да бъде! Такива неща досега не съм правила, това мога да кажа.
- Споменахте, че много пъти сте била лъгана. От кого?
- Ами че нас непрекъснато ни лъжат! Погледнете какви обещания се дават! Аз затова казвам и на Николай Бареков, че трябва много да внимава - да внимава какво обещава, защото народът ни е много лъган. И аз не мога да бъда друга. А аз и в моя личен свят съм била просто ограбвана и не съм казала и една дума. Не съм дала под съд. Не съм обидила никого... Ами че преди години ми откраднаха три коли. Ванга ми беше казала навремето: „Ако ти откраднат кола, ако ти откраднат пари, не търси кой е, можеше нещо много по-лошо да се е случило, като да загубиш здраве, да загубиш близки” и т.н. 
- Кои са хората, които са ви ограбили?
- Ако ви кажа колко пъти не са ми плащали спектаклите!... Едни сме дали под съд и това е. Например театър "Българан" във Варна, които не са ни платили. Списъкът е дълъг. И до момента аз пак нищо не казвам. В края на краищата все се надявам, че все някога ще платят. 
- А кога са се случили кражбите на тези три коли?
- Още в зората на демокрацията. Два буса на клуба откраднаха, колата на клуба, моята кола. Но те толкова много крадяха тогава... Почти нямаше Световно първенство по онова време, на което да отида и да не ми откраднат пари. Слагам си чантата навсякъде, разсеяна съм, това е...