Невероятните снимки на една варненка, която се върна от Антарктида! "Това е подарък от Господ"

09.02.2016 / 11:59 0

Снимки Иглика Трифонова, Деница Апостолова, Благой Момчилов, Изабела Шопова и други антарктически изследователи от последната експедиция

Виолета Николаева

Групата български полярници се завърна благополучно с испански кораб от Антарктида. В eкспедицията участваха изследователите Борис Станимиров, Николай Челиов, Никола Петков, Христо Михайловски, Людмила Филипова, варненката Изабела Шопова, която от години живее в Австралия, Христо Пимпирев, Стефан Велев, проф. Цанков, Цветелина Атанасова и Гери Георгиева.

Изабела Шопова е варненката, за която „Петел“ писа преди време по повод бъдещото й участие в експедиция до Марс.

От години тя живее в Австралия и е известна с това, че се стяга за полет до „червената планета“. Преди това обаче се подготвя с още екстремни преживявания. Така се е озовала и в експедицията с българи, които току що се завърнаха от Антарктида.

„Най-после у дома! След толкова дълго завръщане от Края на света пътуването до Марс не ме плаши вече. Няма с какво да ме изненада. Полетът през Слънчевата система не може да е по-тежък от прекосяването на Дрейк. Животът на космически кораб няма да е много по-различен от живота на малък полярен кораб. А след многократното обличане на епичните "Мустанги" космическите скафандри всъщност започват да ми изглеждат удобни и дори елегантни някак. Поне със сигурност ще са ни по мярка.

Обратно в горещия влажен Бризбън Антарктика е вече само сън, от който съм успяла някак да направя снимки. И приятели.
Завиждам малко на другите антарктици, които се прибират с удовлетворението, че са си свършили работата. Моята едва сега започва. Всичко трябва да се осмисли и напише. И хем добре да се направи. Вече се питам дали да не взема да кандидатствам за още някоя антарктическа експедиция - така ще мога да отложа писането с още малко.“, казва тя веднага след завръщането си.

Ето разказа й от първо лице:

„Бях полуфиналист в проекта „Марс Арктик 365”, който предвижда да симулира марсианска мисия на канадски изолиран остров близо до Северния полюс. След като не стигнах до финалите кандидатствах за антарктическа мисия и професор Пимпирев ми предложи да се присъедин към 24-тата българска антарктическа експедиция. Бях на българската база "Св. Климент Охридски" на остров Ливингстън Антарктика за 22 дни през януари.
По време на престоя си там освен че събирах материал за книга за Антарктида, прекарах доста време с геолозите на базата и дори намерих три вкаменелости - два билимнита - вкаменелост на морско мекотело и една фосилизирана клечка от времето, когато Антарктида не е била покрита с лед и на нея е процъфтявал живот. Те ще бъдат включени в геоложката експозиция на базата, за обучение на младите учени геолози.

Другото с което много се гордея от престоя си на българската база е възможността да се запозная, да общувам и да създам приятелства с изключителни хора. Антарктида е много сериозно сито и хората, които срещаш там са стойностни.

Сега кандидатствам за подобна възможност за посещение на австралийска антарктическа база. Иска ми се в книгата си да мога да покажа един малко по-глобален поглед върху Антарктида, проблемите й и хората, които работят там, а не да се фокусирам само върху българското присъствие и българската база. Мисля, че хората в България чуват доста за българските антарктици, но не достатъчно за постиженията и проблемите на другите участници в Антарктическия договор. Това създава една малко изкривена перспектива. Затова бих искала да се опитам да коригирам леко този тесен аспект като разкажа на българския читател за австралийския подход и австралийските бази.

Всъщност противно на очакванията ми условията за живот на българската база не са никак лоши, Не се различават особено от продължителен престой на високопланинска хижа, в която те е хванало лоше време заедно с 20-тина други планинари. Да, има ограничения и се налага да промениш ритъма си - зашото не повсяко време има ток или вода, но случаите, в които не съм успявала да взема душ бяха редки. Командирът на базата и хората, които се занимават с поддръжката правят всичко по силите си да поддържат всичко в изправност и да гарантират добри условия на живот за всички. Аз дори се чувствах комфортно. През януари е най-топлото лято в Антарктида, и особено региона на остров Ливингстън се слави като Банановия пояс на антарктика, тъй като климатът там е по-мек. Което не значи, че не е неприятен - пословично променлив е и често има внезапни студени снежни бури.

Но като цяло температурите не бяха много ниски и с помощта на дизеловите генератори в жилищните помещения се поддържа много нормална температура за живот и работа. имаше няколко студени дни и нощи, когато водата в тръбите замръзваше и нямахме вода в спалните помещения, но после времето се променя и се постопля отново. В крайна сметка, както казват руснаците: Няма студено време, има неподходяшо облекло. Ако е добре екипиран и подготвен човекът може да преживее в много тежки условия.

А българските антарктици определено имат богат опит, невероятно добри професионалисти са и са се научили не само да преживяват, но и да осигуряват добри условия за живот и работа на учените на базата.
въпреки предизвикателствата на климата, невероятната изолираност и отдалеченост на мястото и неизбежните ежедневни рискове.”

И другите участници в антарктическата мисия са доволни

В Антарктида си свършихме си работата, престоят ни мина много добре, обясни дерматологът проф. Николай Цанков, който заедно с колегите си от предпоследната група от 24-та Национална антарктическа експедиция, се завърна на родна земя.
Той разказа пред БГНЕС, че се е занимавал с проект за изследване на кожата - нейната влажност, омазненост и релеф и как се променят те при екстремните климатични условия. Резултатите повтарят това, което имах по-миналата година и сега ще ги публикувам", каза той. Относно това дали ще се върне обратно в базата ни в Антарктика, той посочи, че пътуването до ледения континент е било подарък от Господ. „Имам щастието да видя Антарктика девствена все още, тези, които отидат след 30 години няма да заявят това нещо", смята проф. Цанков.

Дерматологът сподели, че хората там са много интересни. „Това е едно много голямо достижение за България. Чувствам се горд, че съм българин, защото толкова години след освобождението ни от турско робство, ние само губим територия, а сега усвоихме една територия", коментира той. Доволен, че е свършил всичко, което е предвидил в началото е и геодезистът доц. Борислав Александров.

„Успяхме да картографираме тази част, която беше зададена като задача от Агенцията по геодезия и картография и кадастър, макар и с много трудности и много тежки премеждия. Живи сме, здрави сме, добре сме", заяви при кацането на летище София доц. Александров. Относно премеждията Александров обясни, че те са били лошото време, когато са се прибирали, снежна буря, падане от лодката, с която са минавали от кораба до брега и други. Александров обаче със сигурност ще се включи и в екипа за следващата експедиция до българската база на ледения континент.
По време на престоя си в българската база „Св. Климент Охридски" на остров Ливингстън геодезистите успяха, с помощта на дрон, да заснемат недостъпни участъци като основа за съставянето на прецизна топографска карта.

Ето и част от портрета на варненката, публикуван в „Петел“ преди две години, когато тя беше избрана за участник в космическата експедиция до Марс:

Варненката Изабела обича екстремни преживявания, стяга се за Космоса

Изабела Шопова е полуфиналист за проекта Марс Арктик 365, който ще прави едногодишен експеримент симулиращ мисия до Марс в специално построена за целта станция в канадския север не далеч от северния полюс. Заедно с нея се е класирал и още един варненец – Красимир Ангелов, който е корабен инженер. Друга мисия, която също набира доброволци и в която участват българи е Марс Едно. В нея ще изпращат пилотиран еднопосочен полет до Марс след 20-тина години, обясняват кандидатите.

Иабела е българска писателка, родом от Варна. Тя е автор на книгите „На изток – в Рая“, "На Запад от Рая" и още заглавия, публикувани на български език. В момента е в Бризбейн, Австралия, където освен мечтите си за Космоса, не забравя и силните усещания. Скача с парашути, с бънджи, катери се по най-високите сгради и се гмурка на дъното на океана. Работи за австралийска газова компания, занимава се с администрация на инженерна база данни.

Изабела Шопова

Човечеството има нужда от мечти, за да се развива

От дете си мечтая за пътешествия в космоса. Аз съм от поколението, което израстна с разкази (и митове) за герои като Юрий Гагарин. Когато за първи път научих, че човек вече е летял в космоса бях 5 годишна. Спомням си този ден и до днес - идеята за хора в космоса порази въображението ми. А човешки крак вече беше стъпвал и на Луната тогава. В моята детска главица колонизацията на други планети беше само въпрос на още няколко години.

Беше ме яд, че съм толкова малка и докато порасна всички небесни тела в близка орбита до Слънцето ще са вече завладени и изследвани. Имах сериозен личен проблем с двамата български космонавти - хем се гордеех с тях, хем не беше честно, че са ме изпреварили - аз още не бях пълнолетна. Ако някой тогава ми беше казал, че в 21-век хората все още няма да са отишли по-далеч от Луната, и даже не са посетили повторно спътника на Земята, нямаше никога да повярвам.

Защо Христофор Колумб решава да рискува живота си и да пътува до ръба на земята? Защо Амундсен и Скот трябваше да отидат на южния полюс? Защо трябваше хора да ходят по Луната, след като 60 години по-късно ние все още не използваме лунните ресурси, и вече 100 години никой не се е преселил да живее за постоянно в Антарктида? Разбира се, че никое от тези събития и лични авантюри не е решило проблемите на човечеството.

И никой от тези велики мъже не си е мислел за човечеството в моментите на изпитания. Хората сме ирационални, емоционални същества. Правим всевъзможни щури неща, подтиквани просто от любопитство или тщеславие, или от идеализъм, авантюризъм, глупост, мании за величие или липса на опит. А впоследствие се опитваме да рационализираме решенията и постъпките си като ги обличаме в разни идеологии и разумни аргументи. Човечеството е съвкупност от човеци. А човеците имат нужда от мечти, така както имат нужда от кислород. Харесва ни или не, това е неотменна характеристика на хората. Следователно човечеството има нужда от мечти, за да съществува, за да се развива. Марс е отколешна мечта. Вече повече от 100 години се пишат, публикуват и четат книги за космоса, Марс и неизбежната му колонизация. Може да не е днес, може да не стане и след 20-30 години, но някой ден ще се случи. Също както с летенето - преди 200 години е било немислимо, но днес никой не пита защо е трябвало да се научим да летим.

За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg

Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!

Последните новини виж - ТУК!

Проверка на фактите: Съобщете ни, ако видите фактологични грешки и нередности в статията или коментарите. Пишете директно на info@petel.bg. Ще обърнем внимание!

Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!