Невидимият враг в храната - ето какво не трябва да ядем!
Яжте това, полезно е, не яжте онова. Диетологията вероятно е най-динамичната наука. Година-две след като едни продукти са обявени за „суперхрани”, отстъпват назад и ги заменят с други.
А пък списъкът на вредните се попълва с бясна скорост. И докато за фаст фуда, мазните банички, чипса, снакса, царевичните пръчици и други „боклуци” има достатъчно информация и са трайно заклеймени, други стоят в графа „скрити” врагове. И не става дума за оцветители, набухватели, консерванти, нито за цялата поредица от Е-та, а за основни продукти от менюто като пшеница, ориз, ръж, овес, ечемик, соя, царевица и бял ориз, за които в последните години стана ясно, че са генно модифицирани и изключително болестотворни.
„Най-голямата група зловредни за нашите гени храни е тази на пълнозърнестите изделия, която до момента се считаха за извор на младост, живот и здраве. Съветваха ни убедително да заменим белия хляб с пълнозърнест. Оказва се, че преди 7 десетилетия започва едно драстично хибридизиране и генно модифициране на пшеницата, ръжта, овеса, ечемика, соята, царевицата и белия ориз. Промените в тези основни за човечеството зърнени продукти се предават в техните брашна и влизат в целия спектър тестени изкушения. През последните години информацията за вредата от тези храни е умишлено прикривана. Сега, наред с научните трудове, излязоха и научнопопулярни книги. Нещо повече: вече има възможност да разберем и точния механизъм, по който те ни разболяват”, разказва пред "Монитор" д-р Мария Папазова и съветва да се вгледаме в храната на нашите баби и дядовци. А те са консумирали предимно простички естествени храни – хляб от просо, много зеленчуци и плодове и домашни животински и птичи продукти.
Когато говорим за зърнените храни, трябва да мислим и за мюслито, което комбинира същите зърна и изобщо не е полезна храна. Глутенът е само една от стотиците злини. Затова не може да разчитаме в никакъв начин на безглутенови храни , които също са ГМО.
„За известен период от време ние трябва да изтръгнем пшеницата от ежедневието си, защото не сме сигурни от кои части на света пристига за посев генно модифицирана. А имайки предвид някои политически обстоятелства, се страхувам, че по целия свят зърното за посев е генно модифицирано. Защото всички производители искат да имат високодобивна, нискостеблена пшеница. Затова съветвам да се върнем към просено, нахутено и брашно от лимец, и да консумираме често зърната и кълнове на тези три вида храни. Да прибавим киноа, амарант и чия. Да ядем повече картофи и то от всички възможни видове, а белия ориз да заменим с „Басмати”, „императорски” или кафяв. Включваме и полезните бобови – боб, грах и леща и кестени и вече разполагаме с чудесно разнообразие. Разумно е да потърсим в магазините за биохрани различни ядкови брашна, брашна от картофи, мента и от шипка. Има ги в изобилие вече и в нашите магазини”, съветва д-р Папазова.
Лесно е да заменим спагетите, пастата, всички макарони и юфки с киноа или каша от елда или просо. Просветените педиатри започнаха да съветват майките да захранват децата не с пшеничена каша, а с каша от елда и киноа. И детският организъм ги възприема много добре. Проблемът става очевиден, когато детето порасне и тръгне на градина. Храненето там е пълно с ежедневните вредности – маргарин и разнообразно съчетание на теста с бяла захар, а още по-точно с фруктозо- глюкозен царевичен сироп. Той е изключително вреден, а го има във всички сиропирани храни и промишлено приготвени напитки, прави анализ д-р Папазова.
Дълъг е списъкът с храни, които ни разболяват. Като ориентир отново са нашите гени. „Нутригеномиката ни дава конкретни данни, че хапвайки каквото и да е, то минава през сериозна проверка от нашите гени. Те си имат механизъм да разпознават храната, с която човек е еволюирал, която е истински природна и близка до неговата биология, и храната, която по някакъв начин включва съставки, чужда на нашите гени. За съжаление много храни имат такава характеристика и не е лесно човек да се отърве от тях, защото ги консумираме ежедневно. Те обаче неизбежно ни разболяват. Не само някои от нас са склонни да развиват алергии или непоносимост към тях. Има един общ механизъм на реакция на имунната система към всички чужди на гените храниь пише блиц.
Войната между храната и имунните клетки започва още в ранното детство - при първото захранване на бебето с такава храна. В началото тази автоимунна реакция е тиха и подмолна. В по-късна възраст тя предизвиква напълняване и сърдечносъдови проблеми, диабет, артрити, болести на щитовидната жлеза, възпаления на съединителната тъкан, които се изразяват с заболявания като лупус, склеродермия, ревматоиден артрит и други. Отключват се лесно и онкогените и така възникват различни злокачествени заболявания.
Атеросклерозата също е резултат от този тип храни. Затова е време да погледнем много сериозно към това, което слагаме на трапезата”, категорична е д-р Папазова.
