Ники Стоянов – поредният голям талант на "Черно море"

Александър Дечев, снимки: Румен Сарандев

Варненската баскетболна школа от години е известна като най-голямата люпилня на таланти в България. Поредното доказателство за това е Николай Стоянов. Само на 19 години крилото играе основна роля в мачовете на “Черно море-Порт Варна”, а особено в последните двубои е сред най-добрите на терена. След победата над “Балкан” преди две седмици във Варна Ники попадна напълно заслужено в идеалната петица на 13-ия кръг. Изключително сърцатият и борбен баскетболист е част и от тима на Икономическия университет, където също се представя много силно, а през 2011/2012 бе в отбора на сезона на мъжката “А” група.

Талантът е роден на 10 март 1994 г. във Варна. Започва да тренира баскетбол във втори клас като ученик в “Цар Симеон”. “Баща ми видял обява за БК “Варна” и ме пита дали искам да се запиша. Аз в началото се дърпах, защото не ми се тренираше. Исках да ходя на футбол. Но в крайна сметка започнах в баскетболната зала”, спомня си Стоянов. Първи треньор му е Митко Керемидчиев, а заниманията са в събота и неделя. Остава в този клуб около 2-3 години, след което се премества в “Черно море”.

Спортната жилка е наследил от своята майка – волейболистката Антоанета Стоянова, която играе 15 години в “Черно море”. “Тя никога не ме е насочвала към волейбола, може би защото й бях казал, че той не ми харесва. Аз предпочитам спортовете, в които има контакт”, споделя баскетболистът. Баща му е военен, което обяснява изключителната дисциплинираност и възпитанието на 19-годишния спортист.

При идването му в “Черно море” треньор му е Галин Стоянов-Патрика, който до заминаването си във Франция води възрастта на Николай. В последната година при подрастващите треньор на таланта е Борко Борисов. “Имахме доста титли при юношите. С Патрика няма как да е иначе. Първо ни беше малко по-трудно, тъй като бяхме недоизгладен отбор. Бяхме по-високи от всички на нашата възраст в България, а те бяха по-бързи от нас и губихме мачовете. Станахме пети до 12 години, трети при 14-годишните, а до 16 нещата започнаха да се изчистват и взехме първата си титла. Тук във Варна спечелихме първенството за кадети, а на финала бихме много убедително с 40 точки разлика. На следващата година отново станахме шампиони, този път при родените 1993 г. Тогава дори бяхме по-малки от другите отбори, имахме само 4-5 играчи набор '93. Това обаче не ни попречи отново да бием убедително всички с по 15-20 точки”, коментира варненецът, чиито съотборници от юношеските години Денислав Вутев и Ангел Нацкин също в момента са в мъжете.

Крилото дебютира за първия отбор на варненци преди почти три години, когато треньори са Любо Минчев и Петко Делев. “Спомням си, че играхме срещу “Левски” и влязох в края на първото полувреме за 7 или 8 секунди на мястото на Тишо Желев. Това бе дебютът ми за мъжете”, казва талантът.

“Моряците” имат сили за нещо голямо

Според Николай Стоянов силното представяне и второто място на “Черно море” се дължи най-вече на спокойствието и отборния дух. “Дано това да се запази и да продължаваме с успехите. Атмосферата в отбора е страхотна. Няма групички, няма сърдити, няма виновни, едно цяло сме. Всичко е много добре. Имаме сили за нещо голямо тази година. Вярвам, че ще спечелим медал както в първенството, така и за купата. Победихме преките си съперници за второто място. Паднахме два пъти само от “ЛУКойл”, но срещу тях явно имаме някаква психологическа бариера, която рано или късно ще преодолеем. На първо време се надявам на добър жребий за купата, а оттам нататък всичко зависи от нас самите”, категоричен е талантът.

Николай Стоянов е изключително доволен, че Денислав Коцев му се доверява все повече. “Благодаря за шанса, който ми предоставят треньорите и ръководството. Не съм и мислил, че ще получавам толкова много игрово време. Аз гледам да си го извоювам на тренировките. Старая се да израствам колкото се може повече и да поддържам едно добро ниво. Защото за мен като млад играч е важно във всеки мач да се раздавам докрай и да давам сто процента от себе си, за да могат да ме пускат все повече и повече”, споделя състезателят.

“С Нацкин и Вутев сме най-малките в отбора. Изискват много от нас, а когато ни трябва помощ, всички останали в тима ни обръщат внимание. Асен Великов например като капитан винаги в някои миниситуации идва при нас и знае точно какво да ни каже и как да ни помогне”, коментира Николай.

 

Галин Стоянов-Патрика: Изключително отговорен, с уникално желание за победа

Треньорът повлиял най-много за израстването на Николай Стоянов в годините, е Галин Стоянов-Патрика, който с радост откликна на молбата ни да сподели мнението си за играча. “Това, което не се е променило от деня, в който влезе в залата, е отговорността и чувството за справедливост, които носи в душата си. Той беше мъж много преди да навърши 18 години. За този характер, особено подходящ за спортист, огромна заслуга имат неговите родители. Баща му, който е военен, го е възпитал в уважение към по-старшите от него, но в никакъв страх. А майка му, която, ако не ме лъже фактологията, е първата варненка, играла на световно първенство по волейбол, от своя страна е възпитала в него невероятната непримиримост, самоотверженост и глад за победа", коментира Галин Стоянов.

"По мачовете беше постоянно по земята - хвърлил се за някоя топка, паднал, гонейки друга в неспасяема ситуация. На един мач получи удар и го доигра с превръзка през цялата глава. При една успешна стрелба превръзката му падна през едното око, той не виждаше какво прави, но страхотното му желание за победа го дърпаше да преодолява всичко.

Никога не е коментирал на каква позиция е трябвало да играе или какви състезатели да пази. Често е жертвал точките си за сметка на неимоверни усилия в защита срещу по-високи и по-силни нападатели, срещу които е трябвало да влага нечовешки усилия за борба за всяка позиция.

Лаконично неговата характеристика може да бъде следната: Извънредно дисциплиниран и професионално отдаден баскетболист, с уникално желание за трениране и побеждаване, който често оставя играта да говори вместо него. На мен лично често ми е напомнял с манталитета си на Спас Натов в игра. Мълчи и бие!

И не на последно място - страхотен приятел. Момчетата от отборите, в които е играл, могат да го потвърдят. В трудни моменти винаги се е застъпвал за другите. Иначе казано - не само лидер, но и капитан. Той беше част от един отбор и колектив, който научи и мен на много истини за човешките отношения, не само за професионалните. Осъзнал съм колко са важни едни състезатели за един треньор, без тях той е просто един теоретик", споделя още Патрика.

Ники също е изключително благодарен на треньора. “Дължа му много. През най-важните години, в които съм израствал, той ми е бил треньор. Научил ме е на много работи и главно на това да бъда борбен и да не се отказвам в нито един миг от играта. Това ме прави по-интересен като баскетболист. Тренирахме всеки ден след училище в зала “Черно море”, която тогава беше доста студена. Помня, че на някои тренировки беше около минус 5 градуса навън, а същата температура бе и в залата. Случвало се е той да идва дори болен, но тренирахме по два часа. Държеше много на нас, беше му много трудно, когато ни остави, за да замине във Франция”, разказва Стоянов.

 

Проектът с младежките национали бил успешен

Като успешен определи проекта с участието на младежкия национален отбор в миналото първенство на България Николай Стоянов. Тогава бе решено воденият от Любомир Минчев тим да се пусне в шампионата, за да се подготви максимално добре за европейското първенство. Ники Стоянов и съотборниците му обаче записаха само загуби, които според много специалисти са можели да повлияят отрицателно върху психиката на младоците.

„Успешен проект, който се получи много добре. Цяла година тренирахме много здраво при Любо Минчев. Помня, че когато дойдох от юношите в мъжете на “Черно море”, именно той беше треньор и два месеца не знаех къде се намирам заради здравите занимания. Но така се прави преходът от подрастващите към първия тим. Той ни показа какво наистина се случва с играчите в Европа и по какъв начин процедират с тренировъчния процес те. Когато миналата година отидох в София, за да играя при младежите, то беше и по мое желание, защото гледах да имам повече минути на терена. Въпреки многото загуби проектът беше много добър. После на европейското взехме четири победи. Дори разбрах, че ако бяхме били сърбите за 13-ото място, сме щели да бъдем първият отбор на България от 15 години, който е с положителен баланс. Нямахме и късмет, защото стартирахме срещу три от отборите, класирали се накрая в топ 4. Факт е, че бяхме подготвени и дори треньорите на другите тимове коментираха, че играем много добър баскетбол и имаме много добър тайминг и спейсинг. Просто нямахме късмет, но като цяло и това класиране е успех”, коментира Стоянов.

 

Не изпуска футболен мач

Въпреки че е баскетболист, Николай обича много повече да гледа футбол. «Следя всички първенства в Европа, Шампионската лига и всичко, което е свързано с този спорт. Любимите ми отбори са „Челси“ и ЦСКА. Баскетбол също гледам, но не НБА, а европейските шампионати и Адриатическата лига. Нямам любими баскетболисти. Следя повече самата игра, гледам защитата, как стоят в нападение и т.н.», споделя крилото.

Стоянов следва първа година в Икономическия университет на Варна. Специалността му е "Икономика на недвижимата собственост".

Разпуска, излизайки с приятели, а момиче до себе си към момента няма.