Никола Вапцаров, племенник на поета: Костите на Вапцаров са откраднати!

Никола Вапцаров е племенник на поета Никола Йонков Вапцаров, от рождението на когото на 9 декември се навършват 105 години. Син е на брат му Борис. По професия е архитект. Между 1985 и 1991 г. е бил консул на България в Канада. Поддържал е близки контакти с Ванче Михайлов, през 1981 г. провежда 8 срещи с него, на които преговаря за пренасянето на архива му в България. От 1991-1992 г. е в частния бизнес - има фирма в автомобилния бранш. Вапцаров-племенник шокира с новината: “Костите на поета са откраднати! Източник от следствието ни съобщи!”. Ето и разкритията му ексклузивно пред “ШОУ”, пише блиц!

- Вие имахте подозрения, че костите на чичо ви - поета Никола Вапцаров, са откраднати. Сега от ваш източник сте получили потвърждение за това!
- Имаме вътрешна информация от следствието. Човека не мога да го кажа кой е, за да не го злепоставя, но той ни каза: “Не си губете времето, костите на Вапцаров ги няма в гроба! Ние направихме допълнителна проверка без ваше разрешение и костите ги няма!” Ние заведохме дело, две години ни прехвърляха от един следовател на друг, на трети… Даже в един момент много се зарадвахме, защото попаднахме на една следователка, която знаеше цялата поезия на Вапцаров наизуст, и тя ни каза: “Сега ще ги разбием!”. В един момент обаче делото срещу неизвестен извършител се прекрати. Това е някакъв фарс, който разиграха пред нас!

- Как са били изнесени костите от гроба на поета?
- През 2008 г. Теодор Костов - внукът на леля ми Райна Вапцарова, погребва в гроба на Вапцаров майка си Елисавета Георгиева. Той отива при шефа на Централните софийски гробища и му показва фалшиво удостоверение за наследници, което е издадено преди 5 години, въпреки че валидността на такъв документ е 6 месеца. Въпреки това на Теодор му дават разрешение да погребе майка си там. Днешният евродепутат Георги Пирински ходатайствал тогава пред управата на Централните софийски гробища да погребат в гроба на Вапцаров тази наша родственица с фалшив документ за наследници! В резултат на което гробът и надгробната плоча са вандалски разбити. Не е ясно защо е било нужно това, след като гробът на Вапцаров е двоен, което означава, че се състои от два парцела - можело е да бъде използван свободният парцел до тленните останки на поета... Въпреки това плочата, която е 1 на 2 метра чист гранит, дебелина 20 см, е разбита! Никой не е присъствал на счупването на плочата и на разравянето на гроба – нито от администрацията на гробищата, нито самият Теодор Костов, който погребва майка си, нито погребалната агенция! Оказва се, че никой не знае кога е станало това! 

- Тогава ли се усъмнихте за първи път къде са костите?
- Тогава говорихме с гробаря, който е почиствал гроба. Той каза: “Имаше костици, но в никакъв случай скелет!” А Вапцаров е бил 2 метра човек! И след години ще се окаже, че гробът на Вапцаров е в Македония, защото костите му са там, също като костите на Гоце Делчев!...

- Какво смятате да правите?
- През 2016 г., като мине определеният срок, ние ще искаме ексхумация и ще се разбере официално какво е положението, дали са там костите на Вапцаров, или не. Силно се съмняваме, че костите му са там!

- В живота на Вапцаров е имало много мистерии, дори след документалната книга, която написахте със съпругата си и сина си “Дело 585/1942 г.”. В крайна сметка стана ли ясно кой предава Вапцаров?
- Бяхме длъжни да напишем тази документална книга! Преди това се клеветеше Вапцаров, че той е предателят в групата, защото е писал най-дългите показания - 27 страници. Но в своите показания той съобщава няколко имена и всичките са... фалшиви! Той не е издал нито един човек!

Ние решихме да извадим истината наяве. Преобърнахме не само нашите представи за това, което е било, но и вижданията на историците и на изследователите на Вапцаров. В написването на книгата взеха активно участие моята съпруга Светла, нашият син Никола. Препечатваме делото, има и 50 страници наш коментар. С тази книга излиза на светло цялата картина около този процес – показва кои са предателите, как е станало предателството и защо.

Гешев е ползвал агент провокатор, платен. Той е предал всички! 

Това е секретарят на БРП - Бургас. Не можем да коментираме имена, защото това е въпрос на историците. Но всеки човек, който звънне в Бургаския исторически музей и пита през август 1941 година кой е бил секретар на БРП - Бургас, може да разбере. „Секретар съм на ОК на БРП – гр. Бургас” - така започват доносите на този човек. Той се подписва като Наско от Бургас. 

Именно този “Наско” предава подводничарите и парашутистите! Той предава пловдивската организация на БРП, казанлъшката организация на БРП и Георги Минчев - заместник на Цола Драгойчева в края на 1941 началото на 1942 г., който е деловодител на БРП. Полицията хваща Георги Минчев и след като го подлагат на мъчения в рамките на месец, той се пречупва и започва да издава информация. Той предава всички явки, квартири, контакти… Всичко бива разкрито! През март 1942 година следват масови арести. От тези хора около 60 човека стават подсъдими по делото, по което е съден и Вапцаров. Минчев предава по този начин и Вапцаров.

На практика секретарят на ОК на БРП или агент Наско предава Минчев, а той предава всички останали! 

Между другото, още през 1925 година най-голямото предателство го е направила Цола Драгойчева. Тя е направила пълни признания. Предала е квартири, явки, структурата на партията. Затова й дават доживотна присъда. Но през 1938 година Гешев й разрешава да замине за Москва със спортистите, които са дошли в България да играят футболен мач. Кара партийна школа и след това се връща.

- Наистина ли цар Борис не е пожелал да изслуша майката на Вапцаров и да го спаси от разстрел?
- Говорят се най-различни неща, но истината е, че цар Борис не приема баба ми - казал, че отива на лов. Кирил по времето на този лов му е казал на ухото да се застъпи за Вапцаров. В това време той си зареждал пушката и си обърнал главата на другата страна, разказва Кирил на Александър Балан, а той съобщава на баба Елена. 

Капитан Радев, който е командвал разстрела, след 2 седмици се самоубива в Борисовата градина с бележка в ръката: “Не мога повече да издържам така!”…

- Въпреки близостта на бащата на поета с царската фамилия?!
- По време на Балканската война Йонко Вапцаров е бил подофицер, доброволец. Гръмва граната и затрупва Фердинанд, който изпада в безсъзнание. Дядо ми го изравя, качва го на гърба си и го носи 4 км до първия възможен пункт, където може да му се окаже помощ. Така го спасява! Оттам нататък Фердинанд е най-честият гост на нашата фамилия в Банско. Но въпреки това цар Борис не помага на чичо ми. Въпреки че е чужденец, той има много български черти в характера. Той тогава е следвал инструкциите на Германия…

- Като говорим за чичо ви, винаги се намесва името на Георги Пирински. Това родова вражда ли е? Вие успявате да се доберете до досието в ЦРУ на Георги Пирински-баща. Как стана това?
- Да, имам цялото досие от ЦРУ на Георги Пирински! Помогна ми българин от Детройт. Доста е голямо – 333 страници! След разсекретяването на досието той ми направи пълно копие. Същият още през 1985 г. го беше дал на българското правителство. Американците са следили Пирински къде ходи, какво прави, дали е опасен за американската държава. През 1923 година е било много модерно да се създават социалистически групи. Участниците в тях са били следени, подслушвани... По-късно 

Пирински е изгонен от САЩ 

но - както се вижда от досието - не заради социалистическите му идеали. 

На първата страница от досието Георги Пирински саморъчно пише, че е македонец и югославянин от Банско... Македония. 

А по-късно, през 1934 г., Смиле Войданов и Георги Пирински издават брошурата: “Защо ние македонците сме отделна нация?”. “Ние сме отделна македонска нация, която се бори за своето освобождение и отделяне в своя македонска държава!”, това казва Пирински на Четвъртия конгрес на Македонския народен съюз в Америка.

За да направим разлика между идеите на Георги Пирински и Йонко Вапцаров, ще ви кажа, че дядо ми е присъствал на Първия конгрес на обединените македонци в Америка през 1925 г. Бил е секретар на ВМРО, ковчежник и е бил връзката на ВМРО с двореца. За него Македония е част от България и винаги се е считал за българин! 

Това са принципни различия, а не родова вражда!

- Нека сега ви попитам нещо по-лично, свързано с чичо ви. Любовният живот на Вапцаров също е обвит в тайнственост. Съпругата му Бойка ли е била голямата му любов? 
- Имам чувството, че той е бил малко наивен в отношенията си с жените. Той е бил много красив мъж, висок, строен. Нормално е жените да го харесват. Бойка доста активно го е преследвала, а после започнала да го ревнува. Тя е имала малко особен характер. Много се е блазнела от това, че баща му, дядо Йонко Вапцаров, има позиции в двореца, че самият Вапцаров има бъдеще с тази професия, гледала е комерчески към него! Дядо Йонко й е уредил работа в банката, тя е била банков служител. 

Бойка не се е интересувала много от поезията му, не го е оценявала, не е харесвала действията му, не е споделяла идеите му! Тласкала го е да стане придворен поет, такова е нашето впечатление. Като четем и делото, виждаме, че Бойка не е била “в час” с това, какво е правил Вапцаров! 

В месеците преди разстрела Вапцаров не е бил в особено добри отношения с Бойка. Последната Нова година те не са прекарали заедно. Тя е била болна, останала си е вкъщи и според майка ми 

там отишъл да я успокоява един член на Писателския съюз…

- Имал ли е любов Вапцаров с актрисата Иванка Димитрова?
- Актрисата Иванка Димитрова е била една от най-добрите рецитаторки на неговата поезия. Майка ми и баща ми са ми разказвали, че двамата са имали много близки отношения, дори и нещо повече! Но какво повече – не знаем. Но при всички случаи са имали силно емоционално привличане. И нормално е, след като Бойка му е правила номера и го е отблъснала... Иванка Димитрова също е арестувана по неговото дело. /Впоследствие актрисата се омъжва за комунистическия функционер Лъчезар Аврамов и приживе въобще не позволява да се коментира тайната й любов с поета Никола Вапцаров – б. а./ 

Ние очаквахме да излезе архивът на Иванка Димитрова, но досега не сме го видели. Ходихме 2-3 пъти в Централния архив, там ни казаха: “Тук е, на кашони е, като го подредим, ще ви се обадим...”. Общо взето, всеки път така ни отговарят. Може би това е било нейно желание - да не се рови, да не се експонира… На едно събиране в музея в София тя дойде и каза, че ще постави в банка своя архив, за да бъде отворен 10 години, след като почине. А иначе ние със синовете на Иванка Димитрова сме в много добри отношения.

- Вапцаров написва от затвора класиката “Прощално” с посвещение на Бойка: “Понякога ще идвам във съня ти, като нечакан и неискан гост”... Едно от най-хубавите любовни стихотворения! Възможно ли е да не я е обичал, да не са били в добри отношения?
- Това потвърждава неговия наивитет и неговата гениалност! Пък може и да не е за нея тоя стих...