Николай Бареков пред „Петел”: Основната ми задача е институциите да работят за хората
С начален час 17 в Спортната зала днес ще се състои по-различното издание на „България без цензура” - спектакъл със звездите от “Музикална академия” Стенли, Дичо, Сантра, Петя Буюклиева, Кичка Бодурова, Коцето-Калки, Етиен Леви и други. В предаването ще участват още и Валя Балканска, Деси Добрева, ансамбъл “Родопи” и трупата на Нешка Робева.
Моторът на кампанията Николай Бареков избра да отбележи по този начин и рождения си ден, защото както сам твърди, Варна има специално място в сърцето му. Не е случайно, че и първият офис в страната на „България без граници“ отвори врати именно в нашия град.
- Г-н Бареков, кое е най-скандалното според Вас в случая с „рушвета“ на президента Росен Плевнелиев?
- Ами че президентът на България е обикновен рушветчия. Има документи за това. Този човек е управлявал фирма преди години, тази фирма е с чужди капитали, той е злоупотребявал с тях, подписал е договори с български фирми, рекетирал ги е и е прибирал пари под масата. Това е корупция, рушветчийство, навсякъде по света това се наказва от закона. Този човек няма морал да бъде обединител на българската нация и да бъде президент. Той дори няма морал да бъде политик, защото до момента политиката в България беше схващана като професия. Идва някой гладен, взема властта, пълни куфарите, оставя народа още по-гладен, смазва бизнеса, рекетира го и си тръгва богат. С това е приключено. Г-н Плевнелиев трябва да е знаковият рубикон, който ние да преминем и след него никога повече да няма такива практики в българската политика.
- Казахте, че едни бъдещи избори „3 в 1“ Ви устройват. Имате ли амбиция да се кандидатирате за президент?
- Минал съм 40 години, ако Росен Плевнелиев подаде оставка и се стигне до избори за президент, аз мисля, че всеки политик трябва да се замисли става или не става за тях. Но за мен все пак въпросът избори „3 в 1“ е много краен. За мен България има достоен държавен глава и това е Маргарита Попова. Защо тя да не продължи мандата на г-н Плевнелиев. Тя е прекрасна юристка, минала през цялата стълбица на системата, има доверието на цялата общност, призната от ЕС, от Америка. Тя трябва да остане стожер на президентската институция. Всъщност изборите „3 в 1“ са възможни, но за мен те не са желателни.
- Кои са най-сериозните проблеми на гражданите, които изпъкват в хода на кампанията „България без цензура“? Може ли да се намери общ знаменател на многото лични казуси, които хората искат да споделят в ефир?
- Основният проблем е, че държавата, институциите се отказват от работа в полза на гражданите и грижата за тях. Разбира се, най-вече по места изпъква социалната проблематика - липсата на работни места, на високи заплати. Хората работят за много малко пари, има срив в доходите на гражданите през последните години. Над 60% от населението са в графата „бедни“ или са в крайна нужда. Институциите масово не си вършат работата по места, монополите не са пипнати. Тези, които бутнаха предишното правителство – енергоразпределителните дружества, ВиК дружествата – са конгломерат от проблеми, който крайно притеснява българския народ. А политиците ги няма и този път.
- Къде има по-голяма нужда от реформа и промяна – в централната или в местната власт?
- Централната власт трябва да започне една реформа, която да засегне и местната власт. Няма такава политическа воля и при тези политици. Трябва децентрализация, защото кметовете най-добре познават проблемите на гражданите, но същевременно трябва и реформа в цялата държава, защото в момента държавата работи в полза на политиците. Трябва да има диференциран подход в социалната тема, трябва всеки регион да бъде гледан поотделно. Всеки от тях има своите проблеми, своите социални специфики. Дори работната заплата в град като Варна не може да бъде сравнявана с тази в Шумен. Категорично обаче децентрализацията е нужна! Кметовете са най-близо до хората и те знаят как да разпределят така ресурса, че да има за решаване на насъщните проблеми на хората. Те освен това се явяват на избори на всеки четири години, това не важи за финансовия министър, който е превърнал кметовете в свои слуги. Те винаги трябва да ходят на неговото „червено килимче“, за да искат пари.
- Една от Вашите политически каузи е приемането на закон, който да насърчава малкия бизнес. От какви други закони има нужда държавата ни?
- Категорично този закон е необходим, за да направи обществените поръчки по-справедливи за малкия бизнес. В момента няколко големи фирми печелят парите по публичните търгове, съответно малкият бизнес изнемогва и фалира. Трябва да има закони, които да работят конкретно за гражданите от различните социални групи. Както трябва закон за малкия бизнес, така трябва да има правила за едрия бизнес, закони, които да защитават социално слабите граждани. Навсякъде по света е така – трябва да има и богати, и средна класа. В България в момента има една ножица – много малко богати хора и много много бедни. На практика беше унищожена средната класа. Държавата трябва да направи такива закони, които да позволят тя да се създаде и да бъде голям процент от населението. Това е основата! Имаме ли силна, здраво развита, стабилна средна класа, това ще раздвижи всичко – и икономиката, и правосъдието, и това ще станат хората, които ще гарантират дълго време демократичните устои на държавата.
- Една от най-коментираните теми в медиите, а и в обществото като цяло, е ситуацията с бежанците у нас. Какво е Вашето виждане по този въпрос?
- Неадекватна реакция на предишното правителство. Основна вина носи еврокомисарят Кристалина Георгиева, която ни най-малко нямаше правилна позиция по темата. Когато стана земетресението в Хаити, тя беше там на втория ден, в България дойде със закъснение. Две години не бяха взети никакви мерки от предишното правителство. Президентът Росен Плевнелиев – този човек проспа две години кризата с бежанците от Сирия. Разузнаването беше на негово разположение, но нямаше специални заседания на Консултативния съвет по национална сигурност. Предишното правителство начело с „големия експерт“ Бойко Борисов изцяло проспа темата със сирийските бежанци. Сега този проблем връхлетя България. Кристалина Георгиева, която кой знае защо се титулува жената с най-голям рейтинг в България, може би и в Европа, не поиска нещо елементарно – трябваше големите европейски страни да бъдат солидарни с нашата страна. Нека да има бежанци в България, но нека Германия, Австрия и останалите европейски държава приемат на свой ред част от бежанската вълна.
- В българската политика вече има пример на телевизионен водещ, осъществил политическите си амбиции и това е Волен Сидеров. С какво ще убедите хората, че Николай Бареков не е „Волен Сидеров – 2“?
- Николай Бареков кандидатства да вземе властта в държавата, аз искам да управлявам, а Волен Сидеров е марионетка. Той дотам стигна да е патерица на едно или друго управление. Моята цел е съвсем друга. Аз съм човек, постигнал изключително много и в личния си живот, и в обществен план. Г-н Сидеров беше водещ в една кабеларка, аз бях изпълнителен директор на големи телевизии. Постигнах сериозни успехи, знам как се управлява реален бизнес. Изминал съм стълбицата от човек със 100 лв. заплата до това да управлявам хиляди хора и да се грижа добре за тях. Един няма да каже една лоша дума за мен като мениджър. Моите амбиции са съвсем други, а принизяването ми е PR похват на агенциите, които наема Бойко Борисов. Мисля, че българският народ е наясно с това.
- Какъв според Вас е профилът на успелия българин в България днес и какво трябва да се промени, за да има повече такива хора?
- Ако човек бъде мутра или олигарх, няма как да е успял. Човек трябва да е създал реален бизнес, да е помогнал на реални хора, да е управлявал системи, да е минал целия път „от А до Я“, както се казва, да е оставил след себе си следа. Аз имам тази претенция за себе си. Човек може да е наясно със себе си само след като се провери къде е спрямо света. Минал съм по този път и сега смятам да работя само в обществен интерес.

