Николина Маркова, изгонена от "Биг Брадър": Болестта на покойния ми съпруг ме промени

Снимка: Нова тв

24chasa.bg

- Какво направихте вчера, след като излязохте от къщата на “Биг Брадър”?

- Отидох и си купих салати. Не можех да повярвам, че нямам ограничен бюджет. След такова нещо започваш съвсем по различен начин да цениш парите и свободата, която имаш, когато си навън.

- Кое беше най-трудното изпитание за вас в шоуто?

- Най-трудно ми беше да понасям виковете и постоянното каране на всички съквартиранти. Аз съм спокоен човек във всекидневието си, не интригант, въпреки че видях, че това не е било показано. Представена съм точно в такава светлина.

- Какво ви липсваше най-много от бита?

- Бяхме доста гладни през цялото време - няма да го крия. Месехме си хляб от брашно и вода и това ядяхме почти през цялото време. Липсата на плодове и зеленчуци и яденето на тесто постоянно ми беше най-трудно. Благодарна съм, че имаше подправки, защото поне това ни спасяваше живота. Всичко беше с шарена сол - ориз, картофи, хляб, всичко.

- Преди интервюто споменахте, че с брат си сте си говорили до 2 през нощта снощи.

- Да, близките ми напълно ме подкрепят, за което съм им много благодарна. На всички ни е ясно, че нещата навън и в къщата са съвсем различни. Това, което ние сме си мислили и говорили вътре, няма общо с това, което е излизало като информация. Те са плътно зад мен - това за мен е най-важно.

- Какво ви каза майка ви (Цвета Маркова, бивш шеф на Държавната комисия по сигурността на информацията, която защитаваше дъщеря си на живо в последния лайф - б.а.) снощи, след като се видяхте?

- Каза ми, че е усетила, че нещата не се представят на 100% - понякога се изваждат думи и случки от контекста, което не дава съвсем реална представа на зрителите за ситуацията. Никого не обвинявам, защото явно това е методът в това предаване. Но тя ме подкрепи напълно, каза, че застава зад мен и думите ми, защото тя знае най-добре какъв човек съм. Самият факт, че е горда с мен и че моите приятели не се срамуват даже от това, което се е излъчило, което почти няма общо с мен в реалния живот - за мен това е наградата.

- Обсъдихте ли с близките си конкретни случки от къщата?

- Да, някои основни неща, грешки, които съм допуснала. Но смятам, че всичко е било в някаква норма, защото неудобствата бяха толкова концентрирани - гладът, студената вода, с която се къпеш, че човек няма как да не се изнерви. Съчетано с провокациите на някои хора, всичко това те кара да казваш или правиш неща, които не те представят в тази светлина, в която сам се представяш навън, когато имаш свободата да бъдеш себе си.

- Защо се разделихте на лагери в къщата и защо вие избрахте да сте в този на Цветелин?

- Според мен разделението е неизменна част от живота. Всеки заема позиция, предпочита да комуникира с определени хора. Аз избрах хората, в които виждах по-малко негативни неща и почувствах по-близки до моята същност. Между нас наистина имаше някаква хармония и разбирателство. Това, което не харесвах, беше агресията, която нашата група показва към другата.

- Колко голяма е дъщеричката ви?

- В петък става на 4 г. Щастлива съм, че излязох, за да мога да прекарам този ден с нея.

- Гледала ли ви е тя?

- Гледала е някои части, да. Надявам се, да не е гледала мисията с тока, защото бях много притеснена как ще ѝ се обясни това. Как да разбере едно 4-годишно дете защо майка му вика и се гърчи от болка. Но вчера ми каза, че много съм ѝ липсвала и че ми е пращала целувки през телевизора - за мен това е най-важното.

- С какво се занимавате и кога се връщате към нормалния работен график?

- Мисля да си дам седмица или две, в които да обмисля нещата, да си подредя плановете. Аз от известно време не работя. През последните 9 г. съм работила в голяма адвокатска кантора в София. Не знам дали точно там, но мисля да се върна към тази работа. След доста дълго учене успях да завърша. Майка ми също има адвокатска кантора и работи като адвокат. Може би с нея, може би на друго място, още не съм решила, но най-вероятно ще продължа да се занимавам с това. Но не бих искала да е основното. Имам една идея, в която ме подкрепят и майка ми, и брат ми - да направим благотворителна фондация за онкоболни деца. Тъй като тази история е много близка до мен, искам да вложа всичките си сили и средства в идеята, защото смятам, че има смисъл. Надявам се да мога да бъда полезна, да имаме спонсори, за да покажа на тези деца и техните семейства, че въпреки трудните неща, които им се случват, човек винаги трябва да намира сили и смисъл да продължи.

- Как ви промени болестта на съпруга ви, който е починал от рак?

- Мисля, че ме направи по-добър човек. По-мъдра. Както казват моите приятели - ти вече преживя всичко, което се е случило на една 80-годишна жена. Приела съм съдбата си, намерила съм моя смисъл и сили да продължа напред.

- Как се запознахте с мъжа, който в момента е до вас, и от колко време сте заедно?

- Запознахме се на едно парти за рожден ден на мой познат. Живот и здраве, ако продължим да сме заедно, ще станат две години през ноември. Доста сме различни като хора и интереси, но на този етап се разбираме. Много ни обединява дъщеря ми, което за мен е най-голямото щастие - човекът, с когото съм, да приема мен и детето ми. Направих нелек избор да отида във Варна заради него след 10-12 г. в София.