Нощният улов на сафриди подлуди варненци
Цанко Цанев: 24 часа
илюстрация: Булфото
По 5 кила до зори правят на вълнолома майсторите на светещите плувки
За първи път от години насам едрият есенен сафрид не пропусна Варненския залив. От няколко дни въдичарите със светещи плувки скубят азман след азман в мрака на дълбоката вода.
Есенните сафриди
са едни от
най-чаканите
риби по нашите
брегове
заради натрупаните мазнини, които избиват в жълтите им опашки. Азманите - едрите самотници, са най-мечтани за улов.
По принцип всички риби, които идват от Мраморно море, се движат през есента по прекия път към Босфора. Той минава покрай Шабла, Тюленово, Калиакра и отива директно на нос Емине в големите дълбочини от 20 м.
После рибите атакуват Приморско и са близо до брега в Ахтопол, където също дълбочините са до 50 м. Затова пасажите са труднодостъпни за лодкарите във Варненско, тъй като трябва да бъдат търсени навътре в морето.
Тази есен обаче се наблюдава парадокс. Хората с лодките се оплакват, че сафрид няма през деня, а вечер едри риби атакуват варненския вълнолом и плитчините.
Причините за това може да са леферите, чиито основни жертви са сафридите, или стадата от делфини.
През лятото големи сафриди може да се ловят на Тюленово, в местността Мартината. Там цели бригади от Добрич провесват петромаксови фенери над скалите и цяла нощ скубят риба с дълги 8-метрови пръти и чепарета.
Сутринта най-добрите стигат до 20 кг. За последно Митко Димитров от Варна се похвали с 10 кг сафрид на плочата под Камен бряг. След полунощ там се появили и лефери по 700-800 г, които кълвели до самата скала на светеща плувка и филе от пресен сафрид.
Най-големият кеф за варненци обаче си остава ловенето на светеща плувка и морски червей. Стръвта се копае от ромски бригади във Варненското езеро и е уникална за цялото Черноморие, дори и за Егейско море. На нея отива всякакъв вид риба.
Обикновено 50
червея се
продават за 2,50 лв.,
а от миналата година румънците изкупуват същото количество за по 3 евро.
През есента сафридът отива и на собствен ем - може да нарежете парченца от уловен вече сафрид и да хванете негови събратя канибали. Тази стръв, както белената скарида и белия червей, се нарича бял ем за сафрида.
Засега обаче морската вода е още топла и рибата предпочита червея. Когато температурата падне, канибализмът на сафридите се засилва и тогава може да се разчита на белия ем.
За монтаж при нощния улов за предпочитане са леките плувки, тъй като понякога сафридът пипа едвам-едвам. Добре е кукичките да са 12-и номер, макар че тогава по-едрите азмани се изплъзват.
Ударят ли здраво обаче, те нагълтват в корема по-дребната кука. Ловенето със спининг не е за предпочитане, защото морските риби трябва да се засичат светкавично, тъй като са бързи и стръвни. Най-добрият вариант е дълъг телескоп, обикновено 8 м.
Преди 20 г. варненският обущар Арто измайстори такъм, за който местните се шегуват, че е изобретен в ереванската политехника. На метър под плувката се поставя първата кука с повод от флурокарбон с дължина не повече от 5 см. На по 2 м се слагат още 3 куки.
Тънкостта е в
предпоследната кука,
която е на метър
от последната
Хубаво е тя да е с 50-сантиметров повод от основното влакно, защото дразни големите азмани и те кълват на нея най-стръвно.
“Моите поводи от основното влакно са по 3-4 см, няма смисъл да са по-дълги”, твърди обаче варненецът Тодор Тодоров, който всяка нощ преследва сафрида от буната на “Писател” до вълнолома във Варна.
Сафридът започва да кълве на смрачаване. Обикновено на 1-1,5 м кълват по-дребните екземпляри. Тази риба като че ли има разписание при улова на плувка, който се нарича още аланкат, тоест самостоятелно, с една кука.
Сафридът спира към 21,30 ч, после е активен от 22,30 до 23,30 ч. След това започва да кълве след 0,30 ч. Тогава на най-долната кука удрят най-големите екземпляри. Те са толкова силни, че огъват върха на телескопа към дъното и се вадят с усилие, сякаш че става дума за голям кефал. Ако гъмжи от сафрид, е добре при първото рязко потъване да се засече първата риба и да се остави. Неминуемо на другите куки се хващат още по 1-2 риби. Най-големите сафриди се ловят в късна есен в пристанището на Ахтопол.
Екземпляри с големината на океански сафриди кълват на морски червей там до края на ноември.
Строител хвана първото спари за годината
Строителят Тодор Тодоров хвана първото спари, морска таранка, която е изключително рядка риба. Уникалното е, че тя бе уловена на същото място на буната на “Писател” на Златни пясъци, където преди месец екип на “24 часа” улови рядката морска врана.
Миналата година едно спари попадна в таляна на “Траката”, за което свидетелстваха специалистите по рибните запаси от Института по океанология.
За първи път от десетилетия насам спарита се появяват на север от нос Емине. Досега морските таранки, които са с линии като тигри и кожа като броня, са били забелязвани само от Приморско на юг. Спарито, уловено от Тодоров във вторник през нощта, беше пълно с хайвер и бе пуснато обратно във водата след трофейната снимка.
Морските таранки са значително по-вкусни от сладководните си събратя. Те се консумират най-вече печени. Всъщност оприличаването на спаритата, които обитават Средиземно море и Атлантика, на каракудите е само по тумбестата им форма.
Спаритата са си чисто морски риби, които в Черно море стават деликатесно вкусни.
Как да съхраним морския червей?
Единствената най-успешна стръв за морски риболов у нас - морският червей от Варненското езеро, е суперкапризен.
Съхраняването му за няколко успешни риболова подред е голям проблем. Старите рибари са държали червеите, които са си копали сами, в напоени с морска вода водорасли в таке. Те са ги оставяли на съхранение на хладно в мазета. По-късно червеите бяха поставяни във вълнени парцали в едър влажен морски пясък.
Сега червеите се продават в торф и завити в парчета от стари вестници. Пакетите задължително трябва да се оставят при положителна температура в хладилника. Много често обаче, ако торфът е влажен, червеите умират бързо.
Добре е те да бъдат извадени от вестника след купуването им от магазина, защото могат и да се задушат. При риболов в топло време е добре морските червеи да се държат в хладилна чанта. Поставянето им във фризер води до моменталната им смърт. Същото се случва и ако ги оставим на слънце, докато ловим.
Преди 5 г. във Варна бяха внесени огромни океански морски червеи от ферми в Холандия. Нашите риби обаче не ги харесаха. Те избягват и мариновани италиански червеи, както и изсушени на чироз техни събратя, които се предлагат още в рибарските магазини.