Нов политически скандал: Патриотичният фронт поиска касиране на изборите в Турция!

Политическите обрати следват ден след ден от изборите на 5 октомври насам. Преди броени минути стана ясно, че Патриотичният фронт е подал жалба с искане за касиране на изборите в Турция. Очаква се до дни да стане ясно дали инициативата на Валери Симеонов и сие ще повлияе на преговорите с ГЕРБ за съставяне на правителство.Ето какво искат от Патриотичния фронт:

ДО
Г-Н РОСЕН ПЛЕВНЕЛИЕВ -
ПРЕЗИДЕНТ НА РБ

МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ НА РБ

Г-Н СОТИР ЦАЦАРОВ -
ГЛАВЕН ПРОКУРОР НА РБ

ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД

ВЪРХОВНИЯ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

Ж А Л Б А
от
КОАЛИЦИЯ ОТ ПАРТИИ
„ПАТРИОТИЧЕН ФРОНТ – НФСБ И ВМРО“,
представлявана от председателя Валери Симеонов Симеонов 

адрес за кореспонденция: гр. Бургас, ж. к. „Зорница“, бл. 47, ет. 3 партерен 

ОТНОСНО: Оспорване на законността на избора на избраните за народни представители в Четиридесет и третото Народно събрание от кандидатските листи на политическа партия „ДВИЖЕНИЕ ЗА ПРАВА И СВОБОДИ"

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

С настоящата жалба на основание чл. 305, ал. 1 от Изборният кодекс (ИК) оспорваме законността на избора на избраните за народни представители на проведените предсрочни парламентарни избори от кандидатските листи на политическа партия „ДВИЖЕНИЕ ЗА ПРАВА И СВОБОДИ" (ПП ДПС), посочени в : 

Решение на ЦИК: № 1300-НС/09.10.2014г., ОТНОСНО: Обявяване на резултатите от гласуването и разпределението на мандатите в Четиридесет и третото Народно събрание; 

Решение на ЦИК: № 1317-НС/10.10.2014г., ОТНОСНО: Обявяване на избраните народни представители в Четиридесет и третото Народно събрание;

Решение на ЦИК: № 1327-НС/12.10.2014г. ОТНОСНО: Обявяване на избрани народни представители в Четиридесет и третото Народно събрание по реда на чл. 299, ал. 1 и 3 и чл. 300, ал. 2 от ИК. 

Намираме, че изборният процес протече при груби, съществени и многобройни нарушения на Конституцията и ИК в условията на лоша организация, грешки и неподготвеност на избирателните комисии, което води до опорочаване на волята на избирателя и е основание да се иска от Конституционния съд да обяви избора на посочените народни представители от Четиридесет и третото Народно събрание ( 43 НС) за незаконен.

Съображенията ни са следните: 

1. Намираме, че вота подаден в секциите открити в Република Турция трябва да бъде касиран и резултатите от там да бъдат обявени за недействителни, което от своя страна ще доведе до промяна на крайния изборен резултат. Нещо повече подаденият там вот формира по-голямата част от вота в чужбина. 

Представяме една малка част от нарушенията при произвеждането на изборите за народни представители на 05.10.2014г. Извършени в секциите в Република Турция : 

1.1. Наблюдателят на сдружение „БГ Патриот“ - Георги Балчев е подал Сигнал до СИК и до ЦИК (прилагам копие) за множество нарушения извършения на ИК в избирателна секция № 324900376 в турския град Чорлу. 

В секцията лицето Сергей Димитров без легитимация дали е представител, застъпник или наблюдател е давало наставления на всички членове на Секционната избирателна комисия (СИК). Въпросният г-н Димитров твърдял, че бил изпратен от българския консул в Одрин, но не представил писмено документ за това. Димитров говорел на турски език и накрая представил удостоверение на застъпник от ДПС. 

Освен това, в коридора на училището между двете избирателни секции е стояла жена със стотици декларации по чл. 33, ал. 2 от ИК, предварително попълнени с три имена, ЕГН, адрес и останалите необходими данни на граждани за гласуване. Влизащите да гласуват са минавали първо през нея, за да си получат предварително попълнената декларация, на която само се подписвали и отивали да упражнят правото си на глас, под контрола на лицето Димитров. Госпожата, която раздавала предварително попълнените декларации, дори не е счела за необходимо да се представи, а така също и да обясни от къде има личните данните на толкова много хора, идващи да гласуват в изборния ден. След скандал с нея се намесила председателката на съседната избирателна секция № 3249004377, като заявила, че защитава интересите на Република Турция, а анонимен господин, представил се за отговорник на училището, е заплашил г-н Балчев, че ще се обади на "нашата полиция", която ще му спре правата на наблюдател, тъй като създавал много проблеми. 

В грубо нарушение на правилата установени в Изборния кодекс избирателите са разговаряли на турски език с членовете на СИК по време на гласуването (докато са били в тъмната стаичка). 

След приключване на края на изборния ден, се установило, че има разминаване между броя на лицата в избирателния списък и декларациите по чл. 33, ал. 2 от ИК, които членовете на СИК, преброили многократно. Въпреки това всичко е било счетено от СИК за редовно.

Нещо повече, в нарушение на разпоредбата на чл. 332 от ИК, СИК е приемала за действителни гласове бюлетини, в които избирателя при отбелязване на вота е поставил знаци различни от установените – Х или V, а именно У, звезда или други означения. Съобразно цитираната разпоредба в този случай гласа следва да се обяви за недействителен за съответната партия или коалиция. Г-н Балчев е оспорил тези незаконосоъобразни действия на комисията, но вместо да приложи процедурата уредена в кодекса СИК грубо е погазила законовите норми. Съгласно чл. 279, ал. 3, когато действителността или недействителността на някой глас бъде оспорена, след решение на комисията случаят се описва в протокол. Протоколът се прилага към протокола на секционната избирателна комисия, като на гърба на бюлетината се отбелязва номерът на решението, основанието за недействителност и се подписва от председателя и секретаря. В нарушение на тази разпоредба въпреки оплакванията на Балчев комисията е обявила гласове, които са очевидно недействителни за действителни такива. В протокола е записано, че изборната обстановка е била спокойна, без да бъдат отбелязани и приложени жалби и сигналите на Балчев. 
Нещо повече в нарушение на чл. 286 от ИК въпреки, че и председателят и секретарят на комисията са присъствали, сканиран екземпляр от списъка за гласуване извън страната е изпратен от застъпника на ДПС – Сергей Димитров. 

1.2. Според нашия застъпник Стефан Христов в избирателна секция № 324900371 в гр. Чорлу на 10-15 метра от училището, в което са се намирали изборните секции е имало плакати на ДПС в нарушение на чл. 184 от ИК. Съгласно посочената норма се забранява поставянето на агитационни материали на партии на разстояние, по-малко от 50 метра от входа на сградата, в която е изборното помещение, през изборния ден и до края на гласуването. Когато секционната избирателна комисия установи наличие на такива материали, тя незабавно ги отстранява – нещо което в случая не е сторено в разрез със закона.

Както Георги Балчев, така и той потвърждава, че декларациите по чл. 33, ал. 2 от ИК са били попълвани от други хора, а водените под строй да гласуват само са ги подписвали, като повечето избиратели дори не са знаели за какво и за кого гласуват.

1.3. Данни за подобни нарушения се съдържат и в жалбата (прилагам копие) на Иван Банчев – кандидат за народен представител в Кърджалийски изборен район, който е присъствал при провеждане на гласуването в избирателна секция № 324900374 в гр. Чорлу.

Банчев посочва, че на по-малко от 50 метра от входа на сградата, където се е намирала секцията в нарушение на чл. 181, ал. 2 и чл. 184 от ИК е имало плакат на ДПС на турски език. Нещо повече пред изборната секция е бил кмета на кв. „Йешилтепе“, гр. Чорлу, който е агитирал да се гласува за № 18.

Банчев също потвърждава, че декларациите по чл. 33, ал. 2 от ИК са били попълвани от лица носещи табелки с надпис „НАБЛЮДАТЕЛ“ и са били давани на избирателите, които само са ги подписвали, като повечето избиратели дори не са знаели за какво и за кого гласуват.

Въпреки подадения от Банчев Сигнал в грубо нарушение на закона СИК не е отстранила посочените нарушения и не е взела каквото и да е отношение видно от записаното в секционния протокол(прилагам копие).

1.4. Представители на „Сдружение за насърчаване на гражданската активност“ е регистрирало 18 наблюдатели в избирателни секции в Република Турция, като в Сигнал до ЦИК (прилагам копие) е обобщило констатираните нарушения. 

Те потвърждават данните предоставени от Стефан Христов и Иван Банчев, че на по-малко от 50 метра от сградата, в която се намира избирателна секция № 324900371 е имало плакат на ПП ДПС на турски език в разрез с нормите на чл. 181, ал. 2 и чл. 184 от ИК. 

Пред секции с № № 324900373, 324900374, 324900375 са стояли лица носещи табелки с надпис „НАБЛЮДАТЕЛ“ и са попълвали документи на избиратели за придружители, като последните само са ги подписвали. При искане да се легитимират с удостоверение издадено от ЦИК същите са отказали да представят такова. 

В избирателна секция № 324900371 възрастна жена е гласувала с дете на 13 години без документ за придружител.

По никое от посочените в жалбата нарушения не е взето отношение нито от съответните СИК, нито от ЦИК.

1.5. В някои секции в Република Турция са гласували нереалистично голям брой избиратели – над 936. Толкова е технологичният максимум за възможния брой гласувания в една секция за целия изборен ден, установен от Конституционния съд (КС) в мотивите на решение № 2 по конституционно дело № 10/2009. Този максимум е възможен при изключителна организация на гласуването и предполага, че без прекъсване ще гласуват за не повече от 50 секунди подредени на опашка хора. Примери за това са избирателни секции в гр. Истанбул с № № 324900339 и 324900340. В първата са гласували 1152 избиратели, а във втората 1100 – много над определената в решението на КС норма.

1.6. Така в градове като Истанбул, Измир, Бурса, Чорлу и др., където е образувана повече от една секция, избиратели са гласували повече от един път в колкото си пожелаят секции, тъй като няма механизъм, който да ограничава този процес в чужбина /за разлика от България, където гласуването е по постоянен или настоящ адрес или с удостоверение за гласуване на друго място, издадено от официален орган, съпътствано от заличаване от избирателния списък по постоянен адрес/. Контролът в Република Турция е възможен единствено по отношение на гласоподавателите от основния списък, но не и за дописаните под чертата в допълнителния списък, какъвто е масовият случай.

1.7. Действителните гласове в секциите разкрити в Република Турция не съответстват на притежаващи доказателствена сила свидетелстващи документи и не трябва да участват в базата за изчисляване на мандатите, разпределени между парламентарно представените партии и коалиции. Техният брой може да бъде идентифициран поради това, че тайната на вота не е пречка за неговото установяване. Избирателният списък на допълнително вписаните лица в изборния ден няма доказателствена сила за факта на проведеното гласуване в избирателната секция от тези лица. Макар че документът, въз основа на който се определят изборните резултати, е протоколът на СИК, той включва като задължителен реквизит на своето съдържание броя на избирателите по основен списък и допълнително вписаните в изборния ден. Поради това опорочаването на валидността на избирателния списък се отразява и на тази на протокола на СИК, което рефлектира върху базата за изчисляване на изборните резултати. В тази връзка при разглеждане на жалбата следва да вземете предвид като становище по същество от наша страна мотивите на РЕШЕНИЕ № 2 от 16 февруари 2010 г., по конституционно дело № 10 от 2009 г., (Обн., ДВ, бр. 14 от 19.02.2010 г.)

1.8. В заключение на изложеното в т. 1 ще посочим, че смятаме, че описаните нарушения не са били изолиран случай, а са били масово разпространени във всички секции открити в Република Турция. Според нас това води до безспорно изкривяване на изборните резултати, а оттам и до неправилно определяне на мандатите получени от ПП ДПС. 

2. На 12 септември 2014г. Централната избирателна комисия (ЦИК) приема Решение №920-НС относно определяне на местата, в които ще се образуват избирателни секции извън страната и броя на избирателните секции във всяко място в изборите за народни представители на 5 октомври 2014 г. Намираме цитираното решение за незаконосъобразно поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и несъответствие с целите на закона. Мотивите ни за това са както следва.

Ние смятаме за безспорно, че Решение №920-НС от 12.09.2014г. е общ административен акт (ОАА). Същото Решение касае образуването на секции извън територията на Република България при произвеждането на предстоящите парламентарни избори. Решението има еднократно правно действие – определяне на местата, където ще бъдат образувани секции и броя им само и единствено за изборите на 5 октомври 2014 г. Секции извън страната се образуват при наличието на изискуемите от закона предпоставки, като например подадени заявления за гласуване в чужбина. В същото време всеки български гражданин, който се намира в място с открита секция в изборния ден, може да упражни правото си на глас в същата (чл.33, ал.2, изр.1 от ИК). По този начин кръгът лица, чийто законни права са засегнати става неопределяем. Следователно Решение №920-НС от 12.09.2014 г. отговаря на дефиницията по чл.65 от Админситративнопроцесуалния кодекс (АПК) и като общ административен акт следва да бъде съобразен с изискванията на чл.65-74 от АПК, досежно по субсидиарност, на основание чл.74 от АПК, с изискванията на чл.21-64 от АПК.

На първо място обжалваното решение е прието при нарушение на процедурата, описана в чл.66 от АПК – няма данни подготвяното издаване от страна на ЦИК на ОАА да е било надлежно оповестено. От видеозаписа на заседанието на ЦИК, проведено на 12.09.2014 г. и направените в това заседание изказвания, може да се направи заключението, че обжалваното решение също не е било изпратено и не е било подложено на обсъждане в Обществения съвет (ОС), функциониращ към ЦИК. Членът-докладчик на ЦИК Маргарита Златарева докладва само за обсъждане във вътрешноведомствена работна група, наречена от нея с кодовото название „група 1.10“. Последният публикуван на интернет страницата на ЦИК протокол от заседание на Обществения съвет е №16 от 28 август 2014 г. Тъй като по т.13 от Правилата за дейността на ОС, приети с Решение №103-ЕП от 8 април 2014 г. протоколите следва да бъдат публикувани в 7-дневен срок от провеждането на заседанието, съвсем реално е да предположим, че ОС не е провеждал заседание най-малко от 7 септември т.г. (деня на подаване на настоящата жалба). По този начин не е бил консултиран дори специално създадения за целта помощен обществен орган. Със своето бездействие ЦИК е допуснала нарушение на имепративна норма на процесуалния закон. 

Липсата на оповестяване по чл.66 от АПК е довела и до нарушение на чл.71, като при приемането на Решение №920-НС от 12.09.2014 г. не е дадена възможност на гражданите и организациите да направят предложения и възражения, които да бъдат надлежно обсъдени, което е задължение на органа, издаващ ОАА.

Чл.59, ал.1 от АПК (приложим субсидиарно по силата на чл.74 от АПК) изисква решението за издаване на административен акт да бъде мотивирано. В Решение №920-НС от 12.09.2014 г. липсват каквито и да е мотиви. То се състои от преамбюлна част и изключително от диспозитив, представляващ таблица с държавите, местата и броя на секциите за всяко място. Мотиви се съдържат единствено в заключителната част на решението и те касаят само шепа случаи, попадащи в обхвата на чл.14, т.4 от ИК, като по отношение на последните два параграфа ЦИК е приела решение за отхвърляне на предложенията от посланиците на България в Испания и в Обединеното кралство, което между впрочем въобще не е отбелязано в обжалваното Решение. Липсата на мотиви, от които да стане ясно, водима от какво ЦИК приема общ административен акт с изключителна важност за изборния процес като цяло, смятаме за тежко нарушение на административнопроизводствените правила.

Решение №920-НС от 12.09.2014 г. е фактически и правно необосновано – нарушение на чл.59, ал.2, т.4 от АПК отново в хипотеза на субсидиарност по чл.74 от АПК. Чл.14 от ИК предвижда 4 различни хипотези за образуване на секции извън страната. Всяка от тях въвежда различни основания и съответни на всяко от тях изисквания, за да може образуването на секция извън страната да е по законовия ред. Общото позоваване на чл.14 и 15 от ИК в преамбюла на обжалваното Решение е крайно недостатъчно. От диспозитива на Решението по никакъв начин не става ясно нито правното основание (коя точно хипотеза от изброените в чл.14 от ИК), нито фактическите предпоставки от обективната действителност (изпълнението на изискванията на хипотезите на чл.14 и 15 от ИК), обосноваващи образуването на коя да е от всичките 403 секции извън страната. Невъзможно е да се установи дали ЦИК е спазила законовите изисквания и ако е, за кои точно секции. По този начин ЦИК е нарушила принципа за законност, прогласен в чл.4 от АПК, а също принципа за достъпност, пълнота и прозрачност и по-точно осигуряване пълнота на информацията по чл.12, ал.1 от АПК. ЦИК е нарушила както административнопроизводствените правила, така и материалния закон. Ние сме на мнението, че без да бъде посочено конкретното правно основание, предполагащо образуването на всяка една секция извън страната, Решение №920-НС от 12.09.2014 г. е негодно да произведе правно действие, тъй като всяка от неговите компоненти не намира база в материалния закон, нито би могло да бъде установено наличието или липсата на фактите и обстоятелствата, изискуеми от закона, защото те са различни за различните хипотези на закона.

Видно от видеозаписа от заседанието на ЦИК, проведено на 12 септември (част ІІ, с отбелязан начален час 17.45 ч.), въпросът за конкретното правно основание за определянето на местата за образуване на секции и броя на последните, както и дали са спазени конкретните фактически изисквания на ИК, е повдигнат два пъти от двама отделни членове на ЦИК. Първо, в периода 29:21-29:38 минути от записа, от член на ЦИК, чиято самоличност не може да бъде установена и още веднъж, в периода 43:30-44:00 минути от записа, от члена на ЦИК Ивайло Ивков. И в двата случая докладчикът Маргарита Златарева отговаря уклончиво, че е извършена проверка от работната група с кодово название „1.10“, като в отговор на въпроса на г-н Ивков г-жа Златарева използва изразът „би трябвало да се доверите“. Сигурни сме, че ще се съгласите с нас, че наличието или липсата на доверие не е нито доказателство, нито аргумент, нито правен факт.

Нито от Решение №920-НС от 12.09.2014 г., нито от проведените в ЦИК разисквания става ясно дали ЦИК е извършила задължителната проверка по чл.17 от ИК както и какви са резултатите от тази проверка за всяко място където се предвижда образуването на секция (съответно секции) извън страната. След като извършването на проверката и резултатите от нея не са обективирани в Решението, единственото заключение до което можем да стигнем е, че такава не е направена, което противоречи на нормите на материалния закон. Следователно не е установено по надлежен ред изпълнението на изискванията на чл.14, т.1 и 2 от ИК – че заявленията за гласуване извън страната са подадени от имащи избирателни права български граждани. Но, тъй като не е известно кои точно секции се определят за образуване на тези две правни основания, същите секции не могат да бъдат индивидуализирани в представения в табличен вид списък, който формира основната част от диспозитива на Решение №920-НС от 12.09.2014 г. 

Отново по данни от видеозаписа от заседанието, както докладчикът Маргарита Златарева, така и председателят на ЦИК Ивилина Алексиева, използват изразът „автоматични секции“ по отношение на част от секциите, като кои точно секции попадат в обхвата на понятието не може да бъде установено. От контекста на изказванията може само да се направи общото заключение, че докладчикът и председателят имат предвид секциите, които следва да бъдат образувани в дипломатическите и консулските представителства. Без да задълбаваме прекалено в семантиката на думата „автоматичен“, нейният общ смисъл е на нещо, което се случва от само себе си, което няма нужда от предпоставка. Всяка от хипотезите на чл.14 от ИК обаче изисква наличието на определени изрични предпоставки, за да бъде реализирана. 

От чутото и видяното за нас е ясно, че при определянето на местата и броя на секциите за образуване извън страната ЦИК се е ръководела от принцип, който няма нищо общо с правовата държава и върховенството на закона. Конкретно това е очевидно по отношение на секцията, отбелязана в Решението като „Анкара (посолство)“. Само по наименованието е явно, че става дума за секция, попадаща в хипотезата на чл.14, т.1 от ИК – в място където има дипломатическо или консулско представителство. За образуване на такава законът изисква да има подадени най-малко 20 заявления за гласуване в чужбина от граждани с избирателни права. От интернет страницата на ЦИК обаче е видно, че за тази конкретна секция са подадени и приети само 8 такива заявления – от гражданите Александър Боянов Белтов, Гюнеш Исмаил Али, Евгени Колев Генев, Златин Павлов Диков, Иванка Симеонова Дикова, Красимир Николов Тулечки, Павел Яворов Славов и Симеон Тодоров Костадинов. Следователно не е изпълнено императивното изискване на материалния закон за наличие на поне 20 избиратели, заявили желание да гласуват в тази секция. Въпреки това ЦИК се произнася такава да бъде образувана. Поради мотивите, които изложихме в т.ІІІ, невъзможно е да се установи колко други такива неотговарящи на изискванията на материалния закон секции ЦИК е решила, че трябва да бъдат образувани „автоматично“, без да съобрази наличието или липсата на изрично и изчерпателно изброените в ИК правни и фактически предпоставки за това. 

Също така Централната избирателна комисия не е разгледала и не се е произнесла по направените заявления на български граждани за откриване на избирателни секции в Р Македония – гр. Струмица и гр. Щип. За гр. Струмица са подадени 50 заявления, а за гр. Щип – 44 заявления – налице е изискуеми минимален брой заявления. Отделно от това от Български културен клуб – Скопие, организация на българите в Р Македония е направено предложение по чл. 13, ал. 3 от ИК за разкриване на секции именно в тези два града. Същото не е разгледано и не е докладвано.

Основната цел на изборния закон е да се гарантира провеждането на избори при спазване на фундаменталните достижения на демокрацията и на международно признати принципи, като всеобщо, пряко, равно избирателно право с тайно гласуване при условията на правова държава и върховенство на закона. Поради всички изброени горе пороци намираме, че Решение №920-НС от 12.09.2014 г. не само противоречи, а напълно се разминава с тази цел, особено равното избирателно право и по-специално, с прогласения в Кодекса за добри изборни практики на Комисията на Съвета на Европа за демокрация чрез право (Венецианска комисия) принцип „един избирател – един глас“ (§2.1. от Ръководството за избори и Секция 2.1., §11 от Обяснителния доклад, съставляващи КДИП). 

Така на практика се създават условия не само за опорочаване на изборите даващи неоправдано предимство на една партия и нейните кандидати пред останалите, което компрометира допълнително процеса на гласуване. 

В заключение смятаме, че незаконосъобразното определяне на избирателните секции в Република Турция води впоследствие и до опорочаване на произвеждането на изборите в тях не само поради липсата на административен капацитет, но и поради флагрантното нарушение на закона от страна на членовете на комисията видно от изложеното в т. 1 от настоящата жалба. 

3. Изборните резултати за народни представители от 43 НС избрани с листите на ПП ДПС са резултат от масовото осъществяване на незаконните практики за купуване на гласове. Практиката на купуване на гласове именно от тази формация съществено опорочава вота и действителността на подадените за нея гласове. Именно защото купуването на гласове представлява деяние с особена голяма степен на обществена опасност същото беше въведено като престъпен състав в Наказателния кодекс. По-долу привеждаме някои от най-ярките примери за извършеното мащабно купуване на гласове от страна на посочените коалиция и партия.

Така например основателни съмнения за скрито купуване на гласове буди публично известното регистриране на наблюдатели от близката до ДПС фондация "Младежка толерантност". Същата е един от най-големите наблюдатели на изборите. 

Организации с дългогодишен опит като наблюдатели – ГИСДИ ("Гражданска инициатива за свободни и демократични избори"), "Прозрачност без граници" и Институтът за модерна политика са регистрирали много по-малко хора. 

Фондация "Младежка толерантност" е регистрирана на адреса на ДПС – бул. "Александър Стамболийски" 45А в София, а двата стационарни телефона, оставени за контакт на интернет страницата на фондацията, съвпадат с телефоните на младежката организация на партията. Председател на фондацията е Икмал Джомова, която е и член на Централния оперативен съвет на младежкото ДПС. Джомова, която е пресаташе на Министерството на околната среда и водите, също е сред регистрираните наблюдатели от фондацията. 

4. В много случаи СИК в страната и в чужбина са нарушавали установените в кодекса правила за определяне на това дали един глас е действителен или не. Показателен е също така и факта, че множество секционни протоколи съдържат поправки направени не по установения ред при предаването им в РИК. Така се появяват разлики в отразеното в копията пред9оставени на застъпници и представители на партии и коалиции и публикуваните впоследствие сканирани копия на секционни протоколи.

5. Съгласно становището на Европейската комисия за право чрез демокрация към Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (Венецианската комисия) относно разпоредбите на новия Изборен кодекс в него не се решава въпроса за изчистване на т. нар. "мъртви души" от избирателните списъци. Комисията е констатирала, че кодекса не е отговорил на очакванията за "повишаване на точността на избирателните списъци" и "повишаване на общественото доверие към верността на списъците". Освен това не са подобрени процедурите за използване на "допълнителни списъци" (практиката на дописване на избиратели в изборния ден ). Според Венецианската комисия дописването под черта в списъците в деня на вота създава хаос и възможности за фалшификации. Показателен е случая, който посочихме за регистрираните от дъщерната фондация на ДПС „Младежка толератнстност“ наблюдатели.

Друга критика към новия кодекс свързан с промени и в Конституцията е неразширяването на кръгът от лица, които могат да оспорват изборните резултати. Според основния закон оспорването е пред Конституционния съд, който може да бъде сезиран само от поне една пета от депутатите, президента, Министерския съвет, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор.

От становището на Венецианската комисия става ясно, че е недопустимо промени в изборното законодателство да се правят най-малко година преди вот. В случая Изборният кодекс, по който бяха проведени изборите бе обнародван в Държавен вестник (ДВ) на 05.03.2014г. и влезе в сила на същата дата тоест 7 (седем) месеца преди деня на изборите. Изложеното недвусмислено води до извода за нарушаване на принципите на предвидимост и прозрачност на правилата, по които ще се провежда изборния процес.

6. Купуването на гласове от страна на ПП ДПС, нарушенията при гласуването в Република Турция и отчитането на подадените действителни гласове за недействителни, както и обратното от секционните комисии води до опорочаване на изборите и като избирателен процес от една страна и като отчитане на резултатите от гласуването от друга. 

Изложеното недвусмислено доказва, че е налице връзка между посочените изборните нарушения и опорочаването на вота на избирателите, което се отразява на подадените за партия ДПС действителни гласове, т. е. те следва да се разпределят по нов начин между политическите субекти, като съответно обуславят ново разпределение на мандати между тях.

7. Доколкото активното избирателно право е не само конституционно закрепено, но и основно човешко право защитено от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи намираме за основателно да поискаме от Вас да упражните предоставеното Ви от чл. 394, ал. 2 от Изборният кодекс и чл. 150 от Конституцията право да сезирате Конституционният съд с мотивирано искане за произнасяне по законността на избора на народни представители в Четиридесет и третото Народно събрание от кандидатските листи на политическа партия „ДВИЖЕНИЕ ЗА ПРАВА И СВОБОДИ", посочени в Решение на ЦИК: № 1300-НС/09.10.2014г., ОТНОСНО: Обявяване на резултатите от гласуването и разпределението на мандатите в Четиридесет и третото Народно събрание; Решение на ЦИК: № 1317-НС/10.10.2014г., ОТНОСНО: Обявяване на избраните народни представители в Четиридесет и третото Народно събрание; Решение на ЦИК: № 1327-НС/12.10.2014г. ОТНОСНО: Обявяване на избрани народни представители в Четиридесет и третото Народно събрание по реда на чл. 299, ал. 1 и 3 и чл. 300, ал. 2 от ИК. 

Приложения съгласно текста.

С уважение:
Валери Симеонов

Снимка: Булфото