Нова цена на отпадъците тормози варненския бизнес
Областният управител се оказа доста по-мек, отколкото при връщането на цяла сесия на варненския общински съвет
Във всички стратегически документи, свързани с развитието на Варна и региона, присъства един и същи основен извод, свързан с икономиката. Предаден най-опростено, той гласи, че тук може да се развиват не само туризмът и търговията, а и модерна промишленост, производство, които са тези, които могат на практика да създадат стабилност, заетост и устойчив европейски стандарт на населението. Каква е ролята на властните – държавни и общински – в този процес, е повече от ясно, те трябва да създават условия и така активно да привличат инвеститори.
За съжалените обаче реалната картина е доста по-различна. Стратегиите си остават сладки обещания, а тази част от местния бизнес, която все пак е оцеляла в икономическата криза, се натоварва с ново финансово бреме, пресичайки плановете им да използват потенциала си за развитие.
Новата „секира“ за индустрията е определената през септември нова цена за депониране на отпадъци в депото в с. Въглен. През септември тя е променена от 9 лв. за куб.м на 79,45 лв. на тон. Новото изчисляване на отпадъците не като обем, а като тегло, излиза доста скъпо за бизнеса. Реално таксата за депонирането им скача няколко пъти и разходите им само за тази дейност стават прекалено сериозни, за да бъдат пренебрегнати.
Реакцията на големите варненски фирми засега е премерена, но категорична, защото новата цена на отпадъците буквално вреди на бизнеса им. Корабостроителният и кораборемонтен завод „МТГ Делфин“ обжалва в съда решението на Общински съвет – Аксаково, с което е въведена новата такса. Жалба в съда е депозирал и заводът за обработка на отпадъци в Езерово, през който минават отпадъците на Варна. Част от тях не могат да бъдат сепарирани и рециклирани, затова се налага да бъдат депонирани във Въглен. Цената обаче и за тях се оказва непосилна. Призиви за промяна на ситуацията се чуват и от страна на строителния бизнес. На заседание на новия варненски обществен съвет по устройство и развитие на територията беше поставен въпросът дали Варна има план да изгради собствено сметище. Според строителния бранш от такова определено има нужда, за да не се плаща високата цена на депото във Въглен.
Всъщност в големи и структуроопределящи предприятия за варненската индустрия вече се мисли именно за индивидуално решение на проблема. Някои фирми са готови да преминат цялата тежка и дълга процедура и с цената на сериозна инвестиция да създадат свои депа. Въпреки разходите и трудностите да се намери подходящ терен, в дългосрочен план това изглежда по-евтиният вариант пред перспективата да се плаща новата цена на боклука.
Няма как да не отбележим реакцията на варненската областна администрация на повишаването на таксата за депонирането на отпадъци във Въглен, доколкото я има. Решението на Общински съвет – Аксаково, първоначално е оспорено от зам.-областния управител Мерткан Ибрямов. Той намира, че то не е законосъобразно, защото не е достатъчно обосновано и за приемането му липсва необходимият анализ. Седмица по-късно областният управител Иван Великов отменя заповедта на своя заместник. В този случай той е доста по-мек, отколкото при връщането на цяла сесия на варненския общински съвет. След получени „допълнителни документи и анализи“ от община Аксаково забележките на областната администрация към новата цена на отпадъците отпадат.
Цялата ситуация с по-високата цена за депонирането на отпадъците във Въглен за момента остава далеч от общественото внимание, защото тя не се отразява пряко на гражданите. Дори и да изглежда абсурдно на този фон, такса смет за община Варна дори се понижава, макар и символично. Как е възможно цената на депонирането на сметта да се вдига, а таксата да се понижава? Отговорът на община Варна е доста разтеглив, но най-общо казано гласи, че според направените от нейните специалисти разчети това е възможно. Община Аксаково пък едва ли може да бъде обвинявана сериозно за своето решение да вдигне таксата за отпадъците във Въглен. Финансовата ситуация на българските общини е сложна и щом някоя от тях има ресурса да я подобри, няма оправдания да не го използва. Големият въпрос обаче е къде в цялата ситуация остава отговорността на държавата и местните власти към бизнеса. Да не се отчита въздействието на едно или друго решение върху икономиката е крайно недалновидно, да не говорим, че противоречи на всички стратегии, програми и планове за развитие, споменати в началото.
