Новите правила за отпуск са изгодни и за работници, и за шефове

Автор Виктор Иванов, в. "24 часа"

Време е за втора крачка – намаляване на официалните почивни дни и дългите уикенди

B четвъртък депутатите от социалната комисия на парламента най-сетне приеха текстове за платения отпуск, които ще работят. И то ще работят така, че да са изгодни и на работодателя, и на работника едновременно, а не да ги карат да търсят начини да финтират системата.

Въвеждането на давността от 2 години за ползване на годишния отпуск през 2010 г. бе една от най-големите глупости, които са сътворявани в Кодекса на труда. Просто защото, както правилно отбелязват синдикатите, изгарянето на отпуската нарушаваше конституцията. А и освен това тези правила всъщност разказаха играта на всеки нормален бизнес.

Всъщност тези правила бяха измислени от тогавашния финансов министър Симеон Дянков като кръпка, която да му спести бюджетни разходи. Изведнъж в момент, когато държавата откровено не се справяше с управлението на бюджета, Дянков откри, че чиновниците имат натрупани над 2 млн. дни неползван отпуск и ако решат да напуснат и трябва да им бъде платен, това ще струва над 400 млн. лв. на хазната. Проблем, и то голям проблем. За да не го обвинят обаче в дискриминация на чиновниците, Дянков реши, че ще въведе нови правила за отпуските за всички – неползваните дни изгарят и съответно не се плащат.

Работодателите пък трябваше да правят едни безсмислени годишни графици за отпуските, които бе ясно, че няма да се спазват.

Всъщност въпреки че Дянков прокламира решението за отпуските като дясно и работещо за бизнеса, той само го натовари.

Според сметки на работодателските организации само изготвянето на графика в една малка фирма излизаше 20 лв. допълнителни разходи, или годишно над 6 млн. лв., вместо да се инвестират в нещо или да се дадат като заплати отиваха за изработването на графици. Които пък не служеха за нищо повече, освен да дадат повод на трудовите инспектори да глобяват фирмите за липсата на график или неспазването му с няколко дни.

Ефектът върху работниците също бе кристално ясен. Задължително ползваш отпуск и точка по въпроса. Ама че реално в частния бизнес никога не е имало крещящ проблем с натрупването на отпуски, това държавата не я интересуваше.

Новите правила, приети в четвъртък, всъщност връщат старото положение с годишния отпуск, но с няколко нови и важни подобрения. Първото е, че давността пада само за работещите в реалната икономика. Отпуските на чиновниците ще продължат да изгарят и реално промените в Кодекса на труда не утежняват положението на бюджета. Второ, бизнесът се отървава от графиците, както в продължение на години предлагаше депутатът Петър Кънев. И ако сметките на работодателските организации са били верни, това всъщност би трябвало да означава от следващата година

едни свободни

6 млн. лв. за фирмите,

с които да разнообразяват бизнеса си, да увеличават печалбата си и съответно да плащат по-големи данъци.

Отпадането на графика, без да отпадне давността, обаче означаваше възможност за експлоатация на работниците. Получаваше се ситуация, в която правото на отпуск бе просто едно голо право, но без реално да може да бъде ползвано, тъй като липсват инструменти за ползването му. Просто отпадане на давността обаче можеше наистина да доведе до трупане на отпуски, което пък води до това, че фирмите трябваше да държат налични пари, за да ги платят, ако работникът им напусне.

Какво всъщност направиха депутатите? Първо записаха, че отпускът се ползва в рамките на календарната година. Дадоха възможност и на работодателя, и на работника да отложи ползването по производствени причини за бизнеса и по лични за хората. Но им дадоха и съответните защити. Първо шефовете ще са длъжни да осигурят ползване поне на половината дни през годината, за която се полагат и пълно изчистване до 6 месеца, след края ѝ. Тоест работникът има възможността да ползва отпуска си, дори и с еднолично решение. Той ще има правото при два отказа на работодател да го пусне, да даде

2-седмично

предизвестие

и съответно да си вземе едностранно отпуск.

Работодателят обаче също получава защита срещу работници, които не желаят да си ползват отпуските. В промените на Кодекса на труда му позволяват едностранно да пусне в отпуск хората си, които не желаят да почиват. Ако пък и той не желае да се възползва от това дадено му право, то да си трупа провизии и когато работниците го напуснат, да им плати неползвания отпуск.

Всъщност всичките тези промени изравняват възможностите на работници и работодатели

да се контролират

взаимно,

и то без да ги ощетяват.

След като бъдат приети от парламента обаче, е нужна втора стъпка. И тя е пълно преосмисляне на т.нар. официални почивни дни и дългите уикенди. Тези почивки просто трябва да бъдат съкратени, и то с много, за да може да работи икономиката и работниците да са стимулирани да си ползват отпуските. Защото в момента дългите уикенди реално удвояват годишния отпуск и го правят с продължителност над 2 месеца.