Ново проучване: Праисторическите хора са чували света различнo

Снимка: Булфото, архив

Първите представители на човешкия вид са чували звуците различно, според ново проучване, разкриващо интригуващи детайли за средата, в която са живели предшествениците ни и за комуникацията помежду им, пише Discovery News, цитирана от Фокус. Ключово откритие на публикуваното в журнала Science изследване e, че прародителите ни, живели в Южна Африка преди около 2 милиона години, са били изключително чувствителни към звуци с близък обхват и са ги чували по-добре както от съвременните хора, така и от шимпанзетата. 

“Стигнахме до заключението, че австралопитек африканус и парантроп робустус са имали по-голяма чувствителност към звуци между 1.0 и 3.0 килохерца в сравнение с шимпанзетата и хората”, казва ръководителят на изследването Ролф Куам от Бингхемптънския университет. Той добавя, че първите хора “са били в състояние да чуват по-слаби звуци”.

Куам и колегите му са реконструирали вътрешната анатомия на ушите на двама праисторически човека, чиито останки съдържат запазени ушни кости. Учените са използвали компютърна томография и виртуални компютърни модели, базирани на фосили. Чувствителността към звуци с близък обхват вероятно е улеснявала комуникацията в отворен хабитат. Предишни изследвания на зъбния емайл на праисторически хора пък са открили доказателства за консумацията на храна, както от горите, така и от саваната, което означава, че предшествениците ни са обитавали и двете среди. Оттеглянето в гората е възможно да се е налагало, тъй като храта са били сред плячките на големи хищници като леопарди, лъвове и хиени.

Що се отнася до общуването между праисторическите хора, антрополозите са единодушни, че малкият размер на мозъка, маймуноподобната анатомия на черепа и гласовия тракт не предполагат способност да се използва реч. Подобно на други примати те вероятно са издавали базирани на гласни викове. Куам и екипът му предполагат, че предшествениците ни са комуникирали и чрез беззвучни съгласни.

“Тези съгласни се произнасят чрез пропускане на въздух през устните, зъбите и езика, подобно на звуците, които се свързват с буквите “t”, “k”, “f” и “s” в английския език”, обяснява Куам. “Определят се като беззвучни съгласни, тъй като гласните струни не участват в генерирането им.”