Няма места в детските клиники, приемат с връзки
Едно от три семейства с малко дете в София се сблъска с нуждата от прием в болница заради усложненията от грипа тази зима. Мнозина, които се лутаха между 3-те най-известни болници, където лекуват деца, чуха "Няма места" и търсиха връзки, за да постъпят.
В момента детските отделения също са пълни заради бронхит, ларингит, пневмония. В София има вълна от херпангини и бронхити с дълга, дълбока кашлица, съобщиха педиатри.
Родителите трябва да минат през 14 болници, ако имат дете с по-сложен медицински проблем - на толкова места са пръснати детските специалисти в столицата, обясни проф. Владимир Пилософ, председател на Българската педиатрична асоциация и национален консултант по детска ревматология.
Съществуващото положение поставя децата в риск, породен от системата, а не от липсата на квалифицирани кадри, твърдят педиатрите в декларация до всички управленски институции.
Педиатричните легла в София са с 50% по-малко, отколкото в страната, а тези за деца в кърмаческа възраст са намалели двойно за 15 г. по данни на Регионалната здравна инспекция (РЗИ). Същевременно раждаемостта в столицата се увеличава. На 1000 деца се падат по под 2 болнични легла. Намалението е опасно, тъй като в София идват и най-тежко болните деца от страната, смятат експертите на РЗИ.
Като брой леглата са достатъчни, проблемът е в нерационално изградената и неефективна педиатрична система в София, твърди проф. Пилософ. Когато структурата е толкова пръсната, тя и не може да се използва по най-добрия начин.
В последните 25 г. се промени картината на заболеваемостта при децата в посока дихателни и алергични заболявания, казва детският кардиолог д-р Румен Маринов. "Във всякакъв аспект куца профилактиката. Нужно е да се създаде единна организация с
водеща детска болница на върха, която да обхване всички проблеми. Заедно с това трябва да има и програма за профилактика. Не може държавата да хвърля милиони чрез фонда за инвитро, а след това да изпуска проследяването на тези деца. До този фонд трябва да има и втори - за профилактика на децата до 6-ия месец", смята д-р Маринов.
Според педиатъра подобно на въведените вече прегледи за нефрологични проблеми на всички бебета до 6-ия месец трябва да се въведе и ехографски скрининг за цялостна оценка на детето.
Болничните детски лекари твърдят, че липсват заведения, в които се работи с децата с проблеми - церебрална парализа, неврологични и онкохематологични заболявания, сърдечни малформации.
Това са специализираните групи боледуващи деца, които са изтикани в периферията на медицинските грижи.
Четенето в интернет зае мястото на популярните беседи от специалисти за профилактиката на различните заболявания, но това е недостатъчно, а и свободните интерпретации на тази информация изместват центъра на тежестта, твърди д-р Маринов.
Болниците на пръв поглед са достатъчни като брой, но липсва гъвкавост в определянето на приоритетите при хоспитализация според лекарите.
"Дете с пневмония може да лежи 5 дни, може и 10. Нищо не пречи да се наблюдава в дневен стационар, след като се извърши най-важното - оценката на случая. Така ще се спестят и хоспитализации", обясни д-р Маринов. Според опитните специалисти педиатрията е бърза диагностика, бързо лечение и ежеминутно наблюдение на състоянието на детето. За да се осъществи идеята за дневните стационари обаче, трябват повече кадри и мотивация. Педиатрите и детските медсестри вече са критично малко, а и работят на по 2-3 места, за да си изкарват хляба.
Виж тук новите електронни издания в MediaMall - цени от 1,20 до 4,80 лева - вече и с SMS
Педиатрията е наследила архаична система отпреди 25 г., която остава почти непроменена, казват докторите. Открити са някои частни структури, където се работи гъвкаво и модерно, но са крайно недостатъчни. "Необходима е добра връзка и колаборация между общинските лечебни заведения и специализираните държавни - на ниво профилактика на общата заболеваемост от дихателни инфекции и алергични заболявания. Децата трябва да минават такива прегледи 2 пъти на сезон независимо дали имат проблеми", предлага д-р Маринов.
На този фон България остава с по-висока детска смъртност от средните стойности за ЕС, сочат данните на здравното министерство. Средният коефициент е 7,8 на 1000, или почти двойно по-висок от европейския.
Намаление на детската смъртност с 30% е една от главните цели на Националната здравна стратегия 2014-2020 г. Детското здравеопазване е обявено за приоритет, като се залага на максимално широк достъп до медицински услуги.
Трябва нова болница с около 200 легла и дневен стационар
София е единствената столица в Евросъюза без голяма детска многопрофилна болница, твърдят от Българската педиатрична асоциация. Оттам са изпратили декларация за изграждане на такова лечебно заведение до всички институции още през 2012 г.
Тя трябва да има максимум 200-220 легла, голям диагностично-консултативен център с кабинети и дневен стационар - за децата, които имат нужда от наблюдение за уточняване на състоянието или лечебни процедури, обясни проф. Владимир Пилософ. Идеята е всичко да бъде събрано под един покрив - клиничните специалности, диагностиката, хирургията. Леглата пък ще се използват гъвкаво - според заболеваемостта през сезона, наличието на епидемия и др.
"Липсата на университетска многопрофилна детска болница води до невъзможност да се решат всички проблеми на детето в една институция, оттам и до забавяне на диагностичния и лечебния процес. Поради липсата на интегрален подход в обучението на специализантите се нарушава качеството му", твърдят педиатрите в обръщението си до управляващите. Папка със становищата и предложенията на педиатричната общност е предадена на здравния министър д-р Таня Андреева. Тя обяви миналия месец, че ведомството има намерение за изграждане на нова детска болница, но подробности засега няма. За терен се оглежда мястото до Клиниката по дерматология на Александровската болница, където се издига изоставен строеж на детска клиника от 80-те години на ХХ в.
Водещи детски лекари предлагат болничното лечение на децата да излезе от системата на клиничните пътеки на здравната каса. По-добро за целта било финансирането от държавата на база преминал пациент, както се плаща на психиатриите. Предлагам даже експеримент: въвеждане на по-точната система за финансиране диагностично-свързани групи за детските болнични структури, каза проф. Пилософ.
Проф. Владимир Пилософ: След 2-3 г. джипита сменят старите педиатри
- Проф. Пилософ, организацията на детското здравеопазване е толкова объркана, че остава неясен въпросът кой в крайна сметка се грижи за децата ни?
- Положението е сериозно. Старите педиатри - заварените при старта на здравната каса преди 15 г., постепенно излизат от системата. Идват общопрактикуващите лекари, които обаче не са педиатри. В програмата за специализацията по обща медицина те имат 9 седмици обучение по детски болести. От тях 5 седмици теория, за която е указано, че може и дистанционно, и 4 седмици практика. Който и гений да дойде, няма да може да се справи с детските болести при такъв кратък курс. Скоро ще имаме проблеми.
- Колко скоро?
- Моята прогноза е, че след 2-3 г. качеството на медицинското проследяване на децата рязко ще падне. Нямам нищо против общопрактикуващите лекари, но трябва държавата да организира по-добра подготовка за тях, преди да поемат деца лични пациенти. Какво пречи например, за джипитата, които искат да работят с деца, да се въведе по-обширен курс по педиатрия? Може да се започне с 6-месечен курс и той да служи като условие - едва след него лекарят да получава правото да лекува деца.
- Има ли достатъчно желаещи за специализация по детски болести?
- Не. Преди години на изпитна комисия за специалност се явяваха по 10-12 души, сега едва има по двама - трима.
Друг проблем е, че през 2006-2007 г. специализациите у нас бяха променени и профилните специалности в педиатрията изведнъж станаха самостоятелни. Това означава например, че детска нефрология или детска ендокринология се взема, без преди това лекарят да е взел специалност по педиатрия. Получава се едно разделение на части - ще лекуваме само бъбреците, без да се интересуваме от целия организъм. В педиатричната общност готвим предложение нещата да се върнат в предишния вариант.
