"Ню Йорк таймс": Страхът от властта на тълпата стои зад инвазията на Путин в Сирия!
Снимка: Булфото
Духът на масовите протести, на властта на тълпата, преследва руския президент Владимир Путин през целия му политически живот, а страхът се намира в основата на неговите вярвания във върховенството на държавната власт, както вкъщи, така и в чужбина. Това се казва в материал на американски вестник „Ню Йорк таймс“, посветен на руския държавен глава и мотивите му за участие в сирийския конфликт.Според него върху Путин силно е повлияло щурмуването на централата на тайната милиция „Щази“ в Дрезден от граждани, където той е работил като полковник в КГБ през 1989 г. Въпреки че недоволството на източногерманците и завземането на квартирата са били относително мирни, в съзнанието на бъдещия президент тълпата е била обезумяла, побъркана и опасна, а преживяното във вечерта на 5 декември го преследва като никое друго в „предимно посредствената“ му кариера като служител на разузнаването, пише още вестникът. Той цитира дори изповед на самия Путин пред негов приятел на име Сергей Ролдугин, в която президентът споделя, че има чувството, че вината за случилото се е негова. Тази диагноза е водещата сила в качването му на власт и до голяма степен може да обясни руската интервенция в подкрепа на властта в Сирия, продължава анализът.
За източногерманците тяхното недоволство е израз на волята на народа, също като за много сирийци, когато започнаха протестите срещу президента на Сирия Башар Асад през 2011 г. Путин обаче ги вижда като незаконни узурпатори на правителствена власт. И това, по негово мнение, води неумолимо не до позитивна политическа промяна, а до хаос. Разпадането на Съветския съюз и последвалия хаос влошават мнението на Путин за механизма на свободна демокрация и за образа на неговите собствени избиратели. Той е имал противоречиво мнение за протестите, които ускориха края на Съветския съюз, се казва още в статията на „Ню Йорк таймс“.
„Руските хора са назадничави“, това е заявил самият президент в реч пред чуждестранни учени пред 2005 г. според разкази на френския политолог Мари Мендрас, цитирани в материала. „Те не могат да приемат демокрацията, както са направили хората във вашите държави. Те се нуждаят от време“, е казал още той. Това недоверие в думата на народа оправдава затягането на законите в Русия. С всеки следващи избори в страната Кремъл засилва правилата за политическите партии и обществените събирания. В материала на американския вестник се посочва също, че Путин е използвал хаотичното сваляне от власт на украинския президент Виктор Янукович през 2014 г. като оправдание за анексирането на Крим и подкрепата си за въоръжените бунтовници в Източна Украйна.
Мнозина интерпретират намесата на Путин в Сирия като отговор на натиска, причинен от икономическите трудности в Русия след спада на цените на петрола и западните санкции, като опит да се смени темата на деня от Украйна, или като потвърждаване на позицията на Москва в Близкия изток. Всички те най-вероятно са фактори, но в основата на ударите на Путин стои вярването, че държавата е могъща и трябва да бъде защитавана от тълпите, особено тези, които са подпомагани отвън, завършва статията.
