Обама омаловажи ролята на Русия в световен план
Американският президент Барак Обама заяви, че не е разочарован от характера на отношенията с Русия през последния период, изострил се поради украинската криза.
Речта за знаменитото "рестартиране" на отношенията между САЩ и Русия, за което беше обявено през 2009 година, е засегната в интервю на Обама за списание Economist. Журналистът се поинтересувал не смята ли американският лидер, че президентът на Русия Владимир Путин го е "подвел", ако се разглежда влошаването на отношенията им.
Както отвърнал Обама, той не чувствал, че са го "подвели". Американският лидер отбелязал, че администрацията на САЩ имала "много продуктивни отношения" със сегашния руски премиер Дмитрий Медведев, когато той заемал поста президент до 2012 г. "Направихме много неща, които трябваше да направим", подчертал американският държавен глава. Той изказал мнение, че Русия винаги е била подобна на двуликия Янус, тъй като гледала едновременно на Изток и на Запад.
Според Барак Обама действията на Путин, представляващи фактор за силно напрежение в света, вероятно може да са опасни за Русия в дългосрочна перспектива, но в краткосрочна руският президент може да е популярен политик в страната и да предизвиква сериозни притеснения зад граница.
Американският лидер призовал да не се преувеличава ролята на Русия в света. Барак Обама заявил, че Русия "не прави нищо". Имигрантите не бързали към Москва в търсене на нови възможности, средната продължителност на живота на руския мъж била около 60 години, населението намалявало. САЩ трябва да реагират решително на регионалните предизвикателства, които Русия поставя пред света, смята стопанинът на Белия дом.
Обама отбелязал още, че Вашингтон трябва да се убеди, че тези предизвикателства няма да доведат до рязка ескалация на напрежението в света и ядреното оръжие няма отново да стане предмет на обсъждане в международната политика, както е било в годините на Студената война.
Миналата седмица стана ясно, че Обама е изпратил писмо на Путин, в което обвинил Русия в нарушаване на Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег от 1987 г., и настоял Москва да вземе мерки.
Напомняме, че изгладените след "рестартирането" отношения между Русия и САЩ отначало се усложниха поради невъзможността да се намери компромис със строителството на американска система за ПВО в Европа, после допълнително напрежение вля скандалът с политическото убежище, което Москва предостави миналата година на бившия служител на американските спецслужби Едуард Сноудън, и накрая рязко се изостриха след присъединяването на Крим към Русия, което на Запад бе сметнато за анексиране.
Във Вашингтон са сигурни, че Москва не само не допринася за регулирането на украинския конфликт, а напротив – подклажда неговото развитие, като оказва всестранна подкрепа на бунтовниците в Източна Украйна, включително с оръжие. Руските власти категорично отричат тези обвинения.
Противостоянието между западните страни (начело със САЩ) и Русия достигна апогей след падането на малайзийския самолет Boeing 777 в Донецка област, отнело живота на 298 души. Според версиите на Запада лайнерът е свален с ракета "земя-въздух" от бунтовници, подкрепяни от Москва. Именно след това САЩ и ЕС въведоха най-строгите – секторни – санкции срещу Русия.
Що се отнася до личните контакти между Путин и Обама, то те прекъснаха още преди украинската криза, макар че по-рано президентите си общуваха плодотворно. През август миналата година Обама отмени срещата "очи в очи" с Путин, която трябваше да се състои в Москва преди петербургската среща на G20 през изминалия септември.
Решението на Белия дом беше обяснено с осъждането на факта, че Русия е предоставила убежище на Едуард Сноудън и отказа ѝ да го върне на Съединените щати. САЩ изразиха недоволство и от упорството на Москва по въпроса за ПРО и неспазването на правата на човека в страната.
От момента на изострянето на украинската криза Обама нееднократно е правил резки изказвания по адрес на руските власти. През май в Държавния департамент заявили, че Обама не възнамерява да се среща с Путин по време на празнуването на 70-годишнината от десанта на съюзническите войски в Нормандия, което руският лидер организирал през юни при първата си задгранична визита след присъединяването на Крим.
Официалните органи на Русия не остават длъжни и също не могат да се нарекат любезни – например в руското външно министерство посъветвали Обама да "не прехвърля вината от болната глава на здравата" в ситуацията с разследването на катастрофата на боинга в Украйна. Повод беше изявлението на американския президент, че Русия не си сътрудничи с лицата, провеждащи международното разследване на катастрофата.
И все пак миналата седмица личните контакти между Обама и Путин се възобновили – двамата лидери си поговорили по телефона. Инициатор на беседата бил Барак Обама. Президентите стигнали до извода, че "сегашното положение на делата не отговаря на интересите на двете държави". В разговора Обама заявил намерение за дипломатическо регулиране на вътрешнополитическата криза в Украйна. На свой ред Путин му отвърнал, че увеличаването на санкциите от Вашингтон нанася сериозна вреда на двустранното сътрудничество и международната стабилност.
Накрая "президентите се съгласили, че сегашното положение не отговаря на интересите на двете страни. В този контекст се състоя обмен на мнения с перспективи за руско-американски диалог", се отбелязва в прессъобщение на Кремъл. И Обама, и Путин позитивно оценили състоялите се в Минск консултации на контактната група и заявили желание за нейното продължаване. В резултат двамата лидери се съгласили "да държат каналите за връзка отворени".
