Омбудсманът поиска Конституционния съд да отмени текстовете за следенето в интернет

Омбудсманът Константин Пенчев сезира Конституционния съд (КС) с искане да се обявяват за противоконституционни разпоредбите от Закона за електронните съобщения, които регламентират съхранението на трафични данни на интернет потребителите. Текстовете бяха разписани в закона през 2010 г. и по този начин в българското законодателство бе транспонирана европейската директива за трафичните данни, по-популярна като директивата за следене в интернет.
Тя задължава интернет-доставчиците да пазят историята на активността на клиентите си в интернет за период до 2 години и да я предоставят на службите, когато се разследват тежки престъпления. В българския случай провайдърите са длъжни да съхраняват тези данни в продължение на 1 година, а МВР, ДАНС и прокуратурата имат право да ги изискват при разследване на престъпления, за които се полага затвор над 5 години.

Само преди седмица обаче магистратите от Съда на Европейския съюз приеха решение, с което обявяват директивата за невалидна, защото нарушава човешки права. Действията на българския обществен защитник следват именно това решение на Съда на ЕС.

Решението на съда

Съдът на ЕС бе сезиран от Върховния съд на Ирландия и Конституционния съд на Австрия, които поискаха от европейските магистрати да се поизнесат по валидността на директивата във връзка със съдебни дела, водени в двете държави относно законността на съхраняването на трафични данни. В крайна сметка институцията реши, че  разпоредбите на директивата, задължителна за всички страни членки, са твърде всеобхватни и дават възможност на службите за необосновано сериозна намеса в личния живот на гражданите и не дават пълни гаранции срещу злоупотреби с данните. Това според съдиите противоречи на Хартата за основните права в ЕС.

Подобни решения на Съда на ЕС не решават директно национални спорове, във връзка с които са направени, но националната юрисдикция трябва да се произнесе по делото в съответствие с решението на Съда на ЕС. Това решение обвързва по същия начин и останалите национални юрисдикции, когато са сезирани с подобен въпрос. Това означава, че ако българският съд бъде сезиран по казуса, той трябва да се произнесе в синхрон с решението на Съда на ЕС, след което българският парламент ще бъде принуден да преразгледа разпоредбите на Закона за електронните съобщения.

На местна почва

Именно тези събития задвижи омбудсманът като сезира КС. В искането си Константин Пенчев твърди, че решението на Съда на ЕС ясно показва, че законът противоречи на правото на ЕС и нарушава българската конституция. Той допълва, че нашият основен закон провъзгласява неприкосновеността на личния живот на гражданите. Съгласно конституцията свободата и тайната на кореспонденцията и на другите съобщения са неприкосновени. Законът за електронните съобщения обаче задължава да се съхраняват на общо основание данни за тяхната кореспонденция в интернет. Той допълва, че подобна намеса в личния живот, макар и да преследва законна цел в обществен интерес, е неоправдана и в противоречие с основния закон.

 

capital.bg

фото: НАДЕЖДА ЧИПЕВА