Онкоболната, която живя 3 месеца в кола, остава на улицата
Йорданка Бикарска остава бездомна, защото по документи има имот, пише "24 часа". Жената бе принудена да живее с приятеля си три месеца в кола по улиците на София. До това тежко положение се стига, защото не могат да си върнат наследствен имот в квартал "Дианабад".
Месец след като и други медии подеха историята на бездомницата, кметът на район "Изгрев" Цветомир Жеков обеща, докато текат съдебните дела за спорното парче земя, да осигури общинско жилище на Йорданка и спътника. Сега обаче молбата за общинско жилище е отхвърлена, защото няма правно основание да го получи - на хартия има собственост в София. Тя, брат й Стоян и братовчедка им притежават 557 квадрата земя в кв. "Дианабад", които не използват.
Семейството някога е имало къща на този терен. Според документацията през 1975 г. са отчуждени 800 кв. м нива в тогавашното с. Дървеница, която е собственост на Йосиф Ненков и Петър Бикарски (бащата на Йорданка и брат й Стоян Бикарски). Ненков е обезщетен с пари, а Бикарски - с апартамент. В този апартамент онкоболната жена е живяла до 2006 г., когато е изхвърлена с полиция, защото ВАС отсъжда да им върнат парцела през 2002 г., а апартаментът се дава на общината.
"Баща ми изплати апартамента. Всеки път, когато плащаше вноските, ни казваше, че си заслужава, защото ще умре спокоен, че ние ще има къде да живеем. Какво ли би казал, ако беше жив?", плаче жената. "Докато живеехме там, брат ми все не ми даваше да правя ремонти. Нищо да не пипам, защото, като ни върнат мястото, ще трябва да отстъпим апартамента. Цял живот съм се чувствала на чуждо", разказва тя.
Кметът Жеков обясни, че част от имота попада върху бул. "Г. М. Димитров" и там отчуждаването е изпълнено. Няма как да се сложи ограда върху 200 квадрата от булеварда, а Бикарски си искат целия имот. Затова не могат да го получат, посочи той проблема.
"Не аз. Брат ми го иска. Но той има къде да живее, не него толкова години го подритват като боклук. Аз не искам така да умра! Вече не искам земята.
Великите планове на брат ми са с нея да си уреди децата, но той изобщо не се сеща, че и аз имам правото да живея. Искам онзи апартамент, в който бяхме, и нещата най-сетне да приключат. Този ад да свърши!", казва онкоболната и признава, че лакомията на брат й я оставя без покрив.
В началото на декември идва и новото решение на ВАС. Отказват да им върнат целия размер на земята, а Йорданка горчиво съжалява, че въобще са я поискали. С последния отказ на общината за жилище тя съвсем се срива. Сега се моли съдът в Страсбург, към който също са се обърнали, да отсъди по-различно от българския.
"Имах надежда, но до един момент. Вече нямам. Сега живея за кратко при трета братовчедка. Тя е пенсионерка. Прочела във вестника, че съм бездомна, и ме взе. Но скоро трябва да си ходя, а нямам и кола, в която да се върна", разказва Бикарска. В края на миналата година кметът предложил легло в общежитие.
Условията били трагични според нея. Нужни били медицинско и още куп документи за настаняването, но таксите за издаването им били над сто лева и тя не могла да плати. "Ходих, молих се на кмета. Обещаха да ми намерят някъде една общинска гарсониера. Да вляза някъде, да не мръзна, но само ако пак подам документи. Подадох и пак платих таксата от 24 лв.", разказва Йорданка. И след това нищо. Казват да изчака две седмици и ще кажат дали е одобрена. Срокът изтича, пак се моли, по телефона обещават да разгледат документите След още една седмица следва отказ. Според нея без обяснения, само я съветват да се обърне към социалните.
"Толкова съжалявам, че съм се родила в България! Тук е кошмар. Само не и за чужденците. На бежанците и циганите дават всичко, а за мен - нищо!
Та аз съм българка. За циганите строят общински жилища и къщи дори. Гледам как настаниха бежанците и ми се плаче", жалва се болната жена.
Тя е оперирана от рак, но понеже са изтекли пет години оттогава, държавата я води за здрава и не получава инвалидна пенсия и никакви социални облекчения. Единствената опора е нейната работа - касиерка в столичния зоопарк. Всеки ден обаче се страхува да не я загуби, защото от нея се иска да използва добре компютър. "От толкова мъка и страдание не мисля трезво. Вече не съм същият човек. А как да мисля за програмите в компютъра. Бог здраве да дава на счетоводителката в зоопарка, че ме учи. Там има наистина много добри хора", разказва тя. Всяка сутрин на път за зоопарка перфорира билетче, често това са единствените пари за деня. И се ядосва, че гратисчиите роми край нея се подминават от контрольорите.
"Ние от малки сме учени да работим, да не крадем, да плащаме данъци и накрая какво? Нищо. Плащах си всичко на държавата и когато се нуждаех от нея, тя ме изостави", плаче бездомната.
