Осъден за убийство Живко Господинов: По-добре смъртна присъда, отколкото доживотен затвор

Кирил Борисов, "24 часа"

Живко Господинов е бивш служител на МВР в Добрич. През 1991 г. напуска системата. В следващите години е осъждан за грабеж над търговец на животни от омуртагкото село Беломорци. Доживотната му присъда без право на замяна е заради убийството на зърнения бос Иван Иванов от Добрич, извършено през ноември 1996 г. Според прокуратурата Господинов е ограбил и убил Иванов, защото са му били нужни пари, за да отиде в чужбина

-Oсъден сте на доживотен затвор без право на замяна. Какви са условията вътре, как живеете там?

- При тия условия в затвора и особено с естеството на присъдата - без право на замяна, престоят там убива физически и психически.

В затвора в Белене двама се самоубиха в една и съща килия. Самообесиха се в разстояние на няколко месеца. Не се даде гласност на тези случаи. Килиите там нямат осветление. Решетките са с големината на такива от противопехотни бункери. Почти не влиза дневна светлина.

- Не разговаряте ли със социални работници, психолози, каквито има във всеки затвор?

- Никой не работи с доживотно осъдените лишени от свобода, без значение дали са със или без право на замяна. Щом са до живот - там трябва да умрат и това е положението.

- Има ли лишени от свобода, които п*редпочитат смъртното наказание пред това да стоят в затвора, докато не умрат от естествена смърт?

- Да. Смъртната присъда е по-хуманното наказание, отколкото без право на замяна. Няма изгледи това да се промени. В проекта за нов Наказателен кодекс пише - ако си дал достатъчно основания, че си се поправил, ти даваме 15-годишна присъда. Затова, че си се поправил, ти дават още една присъда от 15 г.! Това го няма никъде по света.

- Доживотните затворници имат ли надежда, че ще излязат на свобода?

- Досега са пуснали само един, но той беше с право на замяна. Лежал е в старозагорския затвор. Там е работил като санитар в медицинския център. Друг пуснат с доживотна присъда няма. Направил съм справка за това наказание и в други държави.

Ние сме с най-жестокото наказание, което може да съществува. И в предишния, и в сегашния закон пише така: “Изолиран*е на лицето до края на дните му.” Никого не интересува дали си виновен, дали не си, дали присъдата ти е дадена в нарушение на човешките права, в нарушение на материалния закон...

- Има ли разлика в отношението между лишените до живот с право на замяна и без право на замяна?

- Не. Щом си до живот, както пише в закона, до края на дните ти. Има различно отношение със срочно осъдените, може би от страх от възмездие или от друго. С тях се отнасят коренно различно.

- Все още ли твърдите, че си невинен за престъплението, заради което си осъден на доживотен затвор?

- Да, и имам доказателства, че съм невинен. Правил съм искания за възобновяване на делото, но не ги уважават.

- Кой е най-силният ви коз?

- Свидетелката, заради която съм в затвора, е давала показания по всички мои дела. Когато са я разпитвали за убийството, са я качили на детектор на лъжата и тя се е провалила. Аз исках от следователя също да бъда подложен на детектора. Той ми каза: “Ти ще го излъжеш.” А аз никога не съм виждал такова нещо. Следователят Георги Върбанов беше отишъл в Добрич, беше се заровил в цялото досие на тази свидетелка. Лежала е в психиатрична болница с шизофрения, има документи. Тук в София е парадирала, че знае кой е убиецът на Андрей Луканов. По едното дело срещу мен чула през вратата, по другото - предположила, че съм аз.

- А близките на жертвата?

- Когато бяхме в Добрич на окръжен съд, сестрата на убития и дъщеря му малко преди края на делото станаха и казаха, че за тях аз не съм извършителят. И другото - няма един лев граждански иск от тяхна страна срещу мен.