Осем факта, които отричат кацането на Луната

На 21 юли, 45 години след едно от най-значимите събития в човешката история - стъпването на човешки крак на Луната, у много хора остава съмнението дали астронавтите Нийл Армстронг и Бъз Олдрин наистина са били там, пише "24 часа".

Скептиците обявяват цялото пътуване за фарс на американците, за да се спечели битката с Русия за надмощие в овладяването на Космоса.

Целта на програмата “Аполо” е да изпрати успешно човешки екип до повърхността на Луната, който да монтира научно оборудване и да събере образци оттам. От всички мисии 11-ата е единствената, завършила с кацане на човек на Луната.

Совалката излита на 16 юли 1969 г. от полигона на космическия център “Кенеди”, щата Флорида. След 76 часа полет на 19 юли Нийл Армстронг, Бъз Олдрин и Майкъл Колинс достигат спътника на Земята и се движат в орбита около него. Правят няколко обиколки, при които забелязват района, където трябва да кацнат, известен като Морето на спокойствието.

На 20 юли лунният модул започва бавно спускане към повърхността на Луната. Цялата операция се води в постоянен контакт с наземния екип от контролния център в Хюстън.

Нийл Армстронг на 21 юли прави първата човешка стъпка на Луната и изрича прословутата фраза: “Една малка крачка за човека - един голям скок за човечеството.”

Почти 60 минути след него и Бъз Олдрин излиза от лунния модул. Двамата остават малко над 2 часа на повърхността. През това време те успяват да монтират камера и да развеят американския флаг пред погледите на милиони зрители пред телевизионния екран. Провеждат и разговор с тогавашния американски президент Ричард Никсън.

Екипажът на “Аполо 11” изпълнява успешно своята мисия. При завръщането си на Земята астронавтите носят и доказателства за събитието, което променя космонавтиката завинаги.

Намират се обаче и скептици, за които кацането на Луната така и не се е случило, а американското правителство е успяло да създаде перфектната измама.

Съмнителните факти, които накараха някои да се чудят дали е имало кацане на Луната:

Веещият се американски флаг

Една от най-популярните теории, които се използват като контрааргумент, че американците са стъпили на Луната, е веещият се американски флаг, забит от двамата астронавти. Ако е на Земята, знамето може да се вее от въздушното течение. На Луната няма въздух, съответно няма и вятър, който да го развява. Затова хората се питат дали са истински кадрите.

В отговор на тази хипотеза от НАСА заявяват, че знамето изглежда изпънато заради пръта, на който е било окачено. Чрез хоризонтален държател, сложен на върха му, се постигал ефектът на изпънатост, а не обратното - знамето да е като повяхнало, както се очаква при атмосферните условия на Луната.

Вълнообразния си вид то дължало на факта, че за мисията било поставено в тънка тръбичка, затова щом космонавтите го извадили, било леко надиплено.

За потвърждаване на твърденията на НАСА са взети и моменти от записа, където ясно си личи как в период от 30 минути флагът стои неподвижно.

Слънчевите източници по време на снимките

Следващата мистерия, която откриват скептиците на мисията “Аполо 11”, е свързана със Слънцето. Според тях на Луната има само един силен източник на светлина и това е Слънцето. Следователно сенките трябва да се разпределят успоредно една на друга.

Да, но това не се забелязва от снимките и видеоматериала от кацането. Точно обратното - сенките падат в различни посоки, което води до извода, че по време на направата на фотосите е имало няколко светлинни източника. Това кара неверниците да смятат, че снимките от кацането са направени в студио.

И тук от НАСА оборват тези хипотези с твърдението, че неравномерният пейзаж и хълмовете на Луната са причинили тези несъответствия на снимките.

Къде е кратерът, който би трябвало да остане след кацането на “Аполо 11”?

При кацането лунният модул е трябвало да образува кратер под себе си, но такъв не се вижда на снимките.

Совалката изглежда като спусната с кран

В подкрепа на тази теория се включва и твърдението, че финият прах по повърхността на Луната не се вижда да е разпръснат около совалката.

Друго, което прави впечатление, е, че астронавтите оставят по-големи отпечатъци, стъпвайки по повърхността, отколкото лунният модул при кацането си (въпреки че тежи 17 т).

От НАСА умело отговарят и на тези нападки, като заявяват, че лунният модул при кацане използва много по-малко тяга в ниско гравитационни условия, каквито са тези на Луната. От космическата организация допълват, че и лунната повърхност е твърда като скала, така според тях е невъзможно да бъде направен кратер. (Дават и пример със самолетите, които не оставят следи върху пистите за кацане след приземяване.)

Загадката на радиационния колан

Мисията “Аполо 11” е първата, която успешно изпраща астронавти през радиационния колан Ван Алън (той се придържа от магнитното поле на Земята и не променя позицията си - б.а.). Учени се обединяват около тезата, че при преминаването си през този колан пилотите е трябвало буквално да се сварят.

От космическата централа не се съгласяват и с тази теза. Според тях астронавтите са минали за много кратък период през колана и по този начин са получили много малка доза радиация.

Гравираната скала

Снимката със скалата, на която е гравирана буква C, е една от най-известните, правени от кацането на Луната. Самата буква е като изписана от човек, което кара някои да се замислят дали това е естествено явление. Запознати с филмовото изкуство твърдят, че това е маркировка, която използват много режисьори при снимането на филми, и е възможно някой от екипа да е объркал страната на камъка, като по този начин излага грешната на показ.

Това може би е един от редките случаи, когато НАСА не успява да даде правдоподобно обяснение и опитва да се измъкне от ситуацията, като заявява, че това е фотографска шега, която се оказала злополучна по-късно за достоверността на мисията.

Липсата на звезди

Един от основните аргументи, че американците не са стъпили на Луната и всичко е било инсценирано, е липсата на звезди в снимковите и видеоматериали от кацането. На Луната няма облаци и земна атмосфера, което на практика означава, че небесните тела трябва да се виждат дори още по-добре, но такива няма на снимковите доказателства.

Обяснението на НАСА тук е, че звездите светят прекалено слабо, за да бъдат запаметени на снимка при условията на Луната.

Образците от Луната

Тук скептиците се обединяват около идеята, че изследваните скални образци, донесени от Луната, са идентични със скали от Земята. И по-точно с тези, събрани от научни експедиции в Антарктика.

Теорията за Стенли Кубрик

Една от най-шантавите хипотези, описващи кацането на Луната като фарс, е свързана с филмовия режисьор Стенли Кубрик. Според нея правителството на САЩ моли Кубрик да заснеме кацането на Луната.

Смята се, че НАСА са впечатлени от филма му “2001: Космическа одисея” (той излиза една година преди мисията “Аполо 11”), в който много реално пресъздавал Космоса и затова режисьорът бил помолен да инсценира мисията дотам.

За да се допълни налудничавата идея, се смята, че Кубрик е оставил скрити послания за това, че кацането на Луната, е измислица в друг свой филм - “Сиянието”. В лентата режисьорът е сменил номера на стаята от 217 (така е по книгата, по която е създаден филмът) на 237, което отвежда към разстоянието от Земята до Луната (приблизително 238 000 мили).

В една от сцените дете носи пуловер с апликация на ракетата “Аполо”. Конспираторите твърдят, че това отвежда директно към самата мисия от името на Кубрик.