Отец Богдан: Щях да изведа стрелеца Петко от Лясковец за 5 минути

 България днес

снимка: Булфото, архив

 

Бивша барета, агент под прикритие в Коми, спасител на цял Лясковец, Горна и Долна Оряховица от адски взрив, за който малцина знаят. Това са само част от призванията, за които повече от половин век се труди не кой да е, а отец Богдан Арабаджиев от Лясковец.

"Преди оръжието ми бяха автомат, димки, гранати. А сега са вярата, кръстът и Библията. Цял живот защитавах физически населението, а сега съм свещеник и отново служа на народа, но с поглед към църквата и моралните устои." С тези слова ни посреща обичаният в цялата околия духовник и ни въвежда в храма "Свети Никола", за който бившият криминален експерт отговаря, пише "България днес".

Светата обител е в центъра на малкото градче на метри от злополучния блок, в който бе разстрелян Емил Шарков. Отец Богдан познава отлично и стрелеца Петко, и майка му. Убеден е, че е могъл да изведе съдения за убийството на Шарков за 5 минути, без да падне косъм от главата му.

кадър: БНТ

"Вътре е един Z-образен коридор. Знам го, защото съм ходил там да ръся. И ако ми се бяха обадили, щях да го изведа спокойно, без ексцесии. Но никой не ме потърси", споделя командосът.

И продължава: "Петко има маниакална шизофрения, майка му също има психическо заболяване. Но държавата е виновна за тези неща. По време на соца всички с подобни проблеми бяха на отчет и зачислени към един полицай, който поне веднъж в седмицата трябваше да разговаря с тях и да напише докладна в какво състояние са. А сега няма как да станат нещата, след като има човек в отряда, от който трябва да искаш разрешение дори да дишаш."

Бил разузнавач в казармата и след уволнението започнал работа като криминалист. "Дебнене на престъпници, стоене на секретен пост, разузнаване, ръкопашен бой. След това барета и агент под прикритие - всичко", разказва свещеникът.

Докато бил барета, царяла желязна дисциплина и всички акции по задържане на опасни престъпници минавали прецизно. Макар и, както признава щурмовакът, почти никога операцията да не протичала по предварителен план.

Така се случва и при обсадата на селска къща, в която се укриват въоръжени престъпници.

"Външният пръстен бяха местни полицаи. С нас бяха следовател, прокурор, началник на полицията. На 2 км от селото оставихме колите. Всеки зае местата си според разстановката. Бях втора щурмова двойка. Отговарях за вратата откъм двора, а първата атакуваше парадната. Къщата беше старичка и предвидих ексцесиите. Подходихме през нощта и на зазоряване пристъпихме към задържането. Говорихме по мегафона да се предадат. Бях с "Калашников" с муфа и трябваше да тегля един тегел на вратата. Да им покажа, че ножът не е дървен. Направих го. Пак ги увещавахме. Не се показаха и последва команда "Атака", спомня си екшъна бившата барета.

Първият щурмовак залегнал зад кладенеца и надничал зад кофата. Командосът също имал изгодна позиция.

"С тухли и камъни начупихме джамовете и пуснахме димките вътре. Единият се показа, но беше тарикат и излезе по слипове. Стъпих му с коляно на гърба и го закопчах. Той ме хвана за крака и като крокодил ме завлече и почна да ме влачи. Подпрях се на стената и с цевта го ударих между ребрата, той падна и се измъкнах. Бях сапьор и в мен беше взрива, ако трябваше да се взривява вратата", връща лентата спецполицаят.

Единият бандит бил залегнал под кревата, другият под юргана, а третият в долапа. Кое е селото и кои са бандитите отец Богдан не разкрива, защото още важи 50-годишната секретна тайна.

След залавянето се оказало, че баретата и колегите му останали без защита от наредените снайперисти. На единия камък му смачкал пръстите и отишъл до съпровождащата ги линейка да го превържат. А другият си забравил противогаза и след хвърлянето на димките се обгазил. След което се върнал за защитната маска. "Така фактически сме останали без огнево прикритие и със стоппатрони. Добре, че престъпниците не употребиха оръжие и всичко мина мирно и тихо", казва с усмивка таченият свещеник.

На няколко пъти Богдан Арабаджиев се разминава със смъртта. При един от тях бандит стрелял по него, но не го улучил.

"Един психично болен със седем убийства действаше в горист район около Габрово. Доста зор видяхме, защото се движеше основно нощем. В хода на операцията беше убит. Случи се в 2 ч. след полунощ. Направиха му засади и при една от тях го гръмнаха, но не бяха наши хора барети", разказва отец Богдан.

Най-голямата победа и гордост на отеца е от далечната 1978 г. Тогава криминалният експерт спасява цял Лясковец, Горна и Долна Оряховица, както и околните села от мощен взрив. Работник погрешка смесил 50 тона киселина с още толкова количество перхидрол. От смесицата се отделя промишлено количество отровен водород.

"Трябваше само една искра и целият този рай тук щеше да се превърне в гробище и пустиня. Изчислявахме тогава вследствие на евентуалната експлозия, че в периметър от един километър нямаше да остане камък върху камък. Всичко, което диша от аерозолите на киселината и перхидрола, щеше да загине", разказва отец Богдан.

"Отидох до цистерната и гледах смъртта в очите. Развих крана за източване на утайките. Започва да се изтиква киселината като по-тежка навън и постепенно контракциите започнаха да намаляват. По този начин се предотврати експлозията. Тогава нарязаха цистерните и не се съхраняваха такива опасни неща. Засекретиха случая, времената бяха такива и народът не се плашеше. Общо бяха спасени около 100 000 души", споделя спасителят на Лясковец и допълва, че от време на време хора му благодарят, че са останали живи.

В акцията му помогнал пожарникар, който от отровния водород бил покосен от рак на белите дробове и починал. Самият Богдан също бил с поразени бели дробове, но оцелял.

Днес бившата барета е сред най-уважаваните и обичани свещеници. Благият духовник винаги е носил Бог в себе си. След като починал местният свещеник, станал църковен настоятел, а владиката постепенно го склонил да сложи расото.

"Човек преоценява смисъла на живота. Всеки ден покрай мен мъртви, клани, недоклани хора. Налагало се е да разпитваме хора на операционната маса, докато ги режат. Преди да починат, евентуално да научим данни за престъпника", казва отецът.

И допълва: "Православието е нещо уникално. Това е една много стройна психо-физиологическа доктрина за оцеляване на човека. Взимай причастия, открий своя свещеник и се изповядвай. Не върши на другите онова, което не искаш на теб да вършат. В това се резюмират 10-те Божи заповеди. Бог или го имаш, или го нямаш. Щом забравяш Бог и Бог забравя теб."

Агент в Коми

Отец Богдан е бил агент под прикритие в Коми. Отишъл като обикновен секач на дърва и изкарал така две години, за да следи за далавери с дървесината и потока на пари.

"Беше опасно, защото в диаметър от 1000 км няма жива душа. В сърцето на тайгата, където само една жп линия беше поставена с траверсите върху пясъка. Влакът вървеше с максимална скорост от 5 км/ч и докато стигне, трябваха много денонощия", разказва отецът барета.

Мнозина се губили в тайгата. Едни ги издирвали по цял месец, други изобщо не били откривани.

"Винаги с десния крак до 10 см се прави по-голяма крачка от левия и постепенно човек се върти в кръг. И ако нямаш представа за тази и други ориентации, мъха от северната страна на дърветата, потоците, сянката от слънцето, си загубен. Имаше опасност и ние да изчезнем, особено ако накърним интересите на някои хора. Но до последно не ни активираха и си останахме спяща клетка през всичките две години", казва баретата.

Ходил в ада

При една от акциите по задържане бандит халосал Арабаджиев зад лявото рамо. След инцидента полицаят припаднал, а по-късно му се образували малки тумори.

"Два пъти ме оперираха. На третата операция във Военна болница ме изтърваха и ходих на оня свят. Някой обаче ме върна оттам с думите: "Тоя ще ми служи", спомня си командосът и описва преживелиците си.

"Ходих в ада да видя адовите мъки. Все едно главата ми лети над огромно море от пламъци. Адска, неописуема болка. Дори не можеш да крещиш от нея. А мисълта ми кристално чиста като сълза. В един момент като че ли някой ме дръпна и се видях отгоре от тавана. Гледах тялото си на операционната маса и как лекарите и сестрите тичат около него. И изведнъж ме хвърлиха като парче месо на едно легло и ме подкараха към реанимацията. Оцелях и изкарах там десетина дни", разказва отец Богдан.

Държавата дори не платила и лев обезщетение на спецполицая за средна телесна повреда.

"Затова съветвам колегите да бъдат внимателни, защото държавата не е милостива. Тя ни изцежда като лимон и ни захвърля, когато вече не сме й необходими. А и условията, в които работим, са, меко казано, цигански катун. Когато сме на 24-часови дежурства е неописуемо - издънени дюшеци, през одеялата можеш да четеш вестник, мизерия. Още по-зле е за момчетата по границата. Нищо не се е променило", казва още Богдан Арабаджиев.