Отец Стоян за постите и тяхното въздействие върху нас
Постът е древен дар. Узаконен в рая. От дървото за познаване на добро и зло Ева ако не беше яла сега не бихме имали нужда от тоя пост. Сега сме повредени от греха и имаме нужда от покаяние, а то без пост не става. Прости на ближния си оскърблението. Опрости дълга на длъжниците си.
Не пости в караници и съдене. Въздържаш се от храна а сееш обиди. Не ядеш месо, а изяждаш човека до себе си с приказките и делата си.Езикът ни трябва да пости. Да постим от завист, от съдене, от говорене на празни приказки, цинизми, от лъжи, лицемерие. Каква полза от телесният пост, ако умът и душата са нечисти? Каква полза ако каруцата е здрава, а кочияшът ненормален; корабът здрав, а кормчията пиян? Една от добродетелите, която в наши дни е криворазбрана е постът.
Постът не е диета. Телесният пост за вярващите е само средство, чрез което да достигнем едно по- високо духовно състояние, което наричаме духовен пост. Но за съжаление в много случаи оставаме на първото ниво – телесния пост- и то не толкова от незнание, от немощ на духа. Все не ни достигат сили да се откъснем от телесното, от земното, от материалното и да се извисим – с мисли, думи и дела – в сферата на духовното, на онова второ ниво, където са истинските, нетленните и вечни неща и стойности.
Телесният пост, когато не е придружен с духовен е едно отричане на религията. А мнозина имат подобно отношение не само към поста, а изобщо към вярата и Църквата. Те я възприемат единствено като хубава битова традиция, като сбор от обичаи и обреди, идване на църква в големи празници и палене на свещи за здраве, без да се запитат какви са тяхното съдържание, смисъл и цел. Едно такова отношение е колкото обидно и недопустимо, толкова и неправилно и пагубно.
Църквата е основана от нашия Господ Иисус Христос с великата мисия да спасява душите на човеците, а не само да им помага да добруват на земята и да украсява животът им, както мислят мнозина. Църквата съществува за да спасим в нея и чрез ея душите си, т.е. да влезем в духовното Божие царство и всичко в нея е подчинено на тази възвишена цел. Ако някои идват да се кръстят, за да не ги спохождат вече беди и нещастия; венчават се заради модата и после не ги виждаме на богослуженията; ако някои се причестяват за да им върви в работата и живота без да са го осмислили и липсва духовния пост- това не е религиозна вяра, а пресметливост и груб практицизъм.
Вижте цялата тема в
http://www.smisalat-na-jivota.com/
