Отец Стоян за църковните празници
Църковния календар се е изградил върху първия християнски празник – Възкресението, неделя. Към неделния ден били прибавени най – важните събития от живота на Господа Иисуса Христа, които също имат отношение към нашето спасение. Към тях били присъединени Богородичните и Светителски празници, в които се възпоменават и честват хора, придобили лична святост и прославили Господа Иисуса. Още от II век два от седмичните дни: сряда и петък били определени за пост: сряда като ден на предаване на Господа, а петък като ден на разпятието Му. Така се създава празничния календар на Христовата църква. Той не е бил еднакъв в отделните църкви, но с течение на времето от смесването на местните календари се създал празничния календар на Източната православна църква.
Християнските празници имат тройно значение: религиозно, обществено и антропологично. Религиозно, защото са повод за извършване на богослужение, за размисъл върху словото Божие и за участие в тайнствата и обредите. Обществено, защото чрез обща молитва у християните се култивира и осъзнава значението на тяхното равенство и единство, а чрез празнична почивка им се дава възможност да вършат благотворителност и да проявяват алтруизъм. Антропологично, защото предоставят на хората възможност за телесна почивка и духовен размисъл, откъсват ги от земното и м дават възможност да осъзнаят своята духовна същност.
