Откриха лечебница от Средновековието
Малка лечебница, с място за вечен покой, откриха археолози от Пловдивския университет. Тя се намира до манастирския комплекс при с. Драгойново, излязъл при студенски разкопки от последните 2-3 години.
Първите лечебници в Европа възникват през ранното Средновековие и по време на кръстоносните походи. Тогава имало голямо движение на войскови части. Рицари преминавали и по нашите земи, и по-точно по Родопската яка. Следи от кръстоносците останали и при Перперикон. "Крепостите около него свидетелстват за масови движения на кръстоносци към Божи гроб", обяснява доц. д-р Иван Джамбов, ръководител на разкопките до Драгойново. Къде обаче е въпросната лечебница?
Говорим за един християнски паметник, в местността Хасара край Драгойново. Той е свързан с най-ранната църква, от края на X век, която продължила да съществува до XI-XII в. Тя попада някъде в целия този комплекс, който разкрихме при разкопките ни през годините. Разбира се, все още не е локализирана. Имаме три църкви, но към тях открихме едно ново помещение с ортогонален план и с диаметър 5 метра. Предстои неговото доразкриване, но това което видяхме до сега, без съмнение, е вход към параклис. Той е свързан с най-ранната църква, тази от X век.
Предположението на археолозите за лечебен център към църквата си има своите логични основания. Нерядко ги свързват и с манастирите. Проблемът е, че те не са толкова типични за нашите географски ширини. Има ги в Италия, където най-ранните лечебници дори датират от VIII-IХ век. И те са построени към католическите храмове.
"Католицизмът и православието в този период още не са толкова ярко противопоставени от архитектурна и строителна гледна точка. Поне до великата схизма през 1054 г. В подкрепа на тази тема не трябва да забравяме и друго - движението на рицарите през Средновековието. Това са кръстоносните походи, някои от които преминават и през българските земи. Воинството пренася тук различни заболявания от средна и западна Европа. Вероятно това наложило появата и на лечебнници, които да прекъсват пандемиите и да попречат на заразяването на големи маси от хора. Разбира се, това е хипотеза, която изисква още доказателства", застраховат се археолозите.
Многото открити погребения в района на село Драгойново също насочват към тази хипотеза.
"Открили сме няколко погребения от такъв тип. Мъжки индивид е намерен погребан в свито положение. С голям камък върху долните крайници, което е различното от християнската практика. Има го до с. Искра, Първомайско. Такъв тип погребения виждаме и в Русия, от същото време около XI век. Те са свързани с набезите на печенегите и други номадски племена, като узи, кумани", обясни Джамбов. Подобно разположение на скелета беше открито напоследък и на разкопките пред централна поща на т.нар. Форум-запад. Там дори са открити останки от кучета и каменно струпване върху тях. Вероятно в миналото районът е бил средище на различни пандемии. Има сведения за чума, за венерически и белодробни (туберколоза) болести, които се разпространили и взели много жертви.
"Археологията помага за разкриването на тези заболявания. На първо място чрез некрополите, които откриваме. Такъв има край с. Драгойново, другият е в с. Искра. Първомайско. Същите находки ги имаме и в Сопот - некропол с над 230 погребения. Както и в района на Асеновград, до с. Новаково", твърди Джамбов. Така изследванията, които се правят по археологически път могат да се обогатят чрез изводите на антропологията.
Археолозите от ПУ предполагат, че въпросният лепрозариум бил използван от самите свещеници, които едновременно били лечители и духовни лица. Нямаме категорични доказателства, но всички тези некрополи и погребения, които масово били извършвани тук са показателни. Те говорят за доста висока детска смъртност. Това ни отвежда към хипотезата, че наблизо е имало и лечебница", казва археологът. /Марица
