Откриха паметника на Йоан Павел II в Белене

Днес откриха паметника на папа Йоан Павел II на метри от най-страшния затвор на тоталитаризма - в Белене. "Тук, в родния град на блажения епископ Евгени Босилков, на метри от най-страшния затвор на репресивната тоталитарна власт, този монумент ще се извисява като вечен символ на вярата и доброто".

Това каза президентът на България Росен Плевнелиев при откриването на единствения в страната паметник на папа Йоан Павел II, пише "Дарик".

Президентът посочи, че днес, когато светът отбелязва 25-та годишнина от падането на Берлинската стена, за пореден път трябва да си припомним изключителната роля на светия папа Йоан Павел II в борбата на милиони източноевропейци за свобода и за достойнство.

"Тишината, която чух край този паметник беше най-оглушителният вик за свобода", припомни Плевнелиев думи на папа Йоан Павел, изречени от него при посещение на мемориала в Гданск.

Президентът припомни и думите на Евгени Босилков: "Следите от нашата кръв ще показват пътя към прекрасното бъдеще и независимо, че няма да го доживеем, другите ще пожънат това, което ние посяхме".

"Вярвам, че истината за репресиите на комунистическия режим трябва да се помни - и доброто и лошото, и позитивното, но и престъпленията. Трябва да го сложим в музея и в учебниците по един обективен начин - в интерес на нашите деца. Трябва да разказваме историите на хората, които пред примирението избраха достойнството", добави президентът.

Росен Плевнелиев цитира думи на летописеца на концлагерния живот в Белене Стефан Бочев: "Както отделният човек, така и всеки един народ, за да поумнее, трябва първо да разбере себе си, да извади поука от действията и бездействията си, от грешките и безумията на своя изминал живот. Не може човек, който лъже себе си, да поумнее и не може народ, който затваря очи за собствената си история, да очаква, че ще действа разумно занапред".

"България не прави изключение от политическото насилие, което буквално заля Европа през XX-ти век и много други европейски държави също страдат от тоталитарни режими. Милиони хора стават жертва на ирационални идеологии, осмелили се да заемат мястото на Бог и да определят съдбата на своя народ. Тези режими бяха осъдени и от народите, станали техни жертви", каза Плевнелиев и отбеляза, че за съжаление България е една от малкото страни, в които паметта за жертвите продължава да разделя, вместо да обединява нацията:

"Урокът от българската история е, че бивши хора няма и не може да има, защото колкото и да се опитваме да ги забравим, паметта за техните страдания винаги ще преследва обществената памет. Помирението не е възможно без паметта.

Освен това народът е творец, а не обект на историята, както мислеха комунистите. В годините на комунизма обаче народът беше превърнат в обект на социално инженерство, диктувано от комунистическата идеология и изпълняван от комунистическата партия и то по сигнал от Москва. В тази държава всички живееха в лагер. Някои прекараха години в реални лагери, а други, в по-широкия смисъл на думата - в несвободния комунистически лагер, в който вярата беше обявена за опиум на народите".

Плевнелиев подчерта и последиците от тихата репресия, на която бяха подложени в продължение на десетилетия лидерите на изповеданията, свещениците и миряните, като отбеляза, че 8000 са страниците на досиетата, свързани с лидерите на българската католическа църква.

"За мен е задача да направим така, че преходът да приключи скоро", категоричен бе президентът.

Откриването на паметника на папа Йоан Павел II стана в деня, когато в Белене се почита паметта на българските мъченици Евгений Босилков, Камен Вичев, Павел Джиджов, Йосафат Шишков, обявени от папа Йоан Павел II за блажени - мъченици на вярата, жертви на комунистическата власт.

Паметникът е висок три метра, като статуята е изработена от бронз в Полша, а постаментът е от червен гранит. Специално за събитието пристигна и папският нунций в България монсеньор Анселмо Гуидо Пекорари, който заедно с кмета на Белене Момчил Спасов откри паметника.