Откриха тайнствен манастир, закрилял Търновград
Археологът проф. Хитко Вачев, който през това лято разкри тайнствен царски манастир под Царевец, чака в началото на годината да получи обещаните още от служебния кабинет 30 000 лв., за да продължи разкопките. Откритието е едно от най-значимите на отминалия археологически сезон.
Археологът имаше редкия професионален шанс да разкопае останките на средновековната манастирска църква от началото на 13-ти век в стария квартал Френкхисар. Според професор Вачев, това е един от мистичните Богородични манастири, който са закриляли старопрестолнината и са дарявали благодат.
За два месеца работа екипът на проф. Вачев разкри останките на един от най-големите храмове от столичния период на Търново с размери 18 на 10 метра.
"Той има забележителна планова схема, която има своите аналогии, както в Търновград, така и в Константинопол. Архитектурата е много сложна, около него са развити параклиси и галерии, както и един сложен притвор. Размерите му показват, че това не е обикновена квартална църква, а манастирски храм", посочи археологът.
Църквата е била с три реда керамо-пластична украса, богато стенописана. До момента са открити над 6000 фрагмента от стенописите, както и многобройни полускъпоценни камъни, елементи от мозаечна икона на света Богородица. Предполага се, че това са части от патронната икона на храма - още един аргумент в подкрепа на хипотезата, че е открит един от Богородичните манастири, покровителствали Търново.
Тайните на старината започнаха да се откриват една след друга. Гроб на архимандрит или митрополит излезе в храма. В притвора на църквата бил погребан доста възрастен мъж, а под главата му била поставена тухла с надпис. Най-добрият епиграф у нас - проф.Казимир Попконстантинов е успял да разчете изкусния калиграфски текст, датиран от втората половина на XIII-ти век. Оказало се, че върху погребалната тухла са изписани I-IV стих от първа глава от Евангелието на Йоан.
"В Средновековието така са полагани само мъртъвци, свързани с висшата йерархия на църквата. Освен това в близост до гроба се натъкнахме на плитка стенописана ниша, в която постоянно е горяло кандило", обясни проф. Вачев, цитиран от "24 часа".
Сред най-ценните находки на екипа през този сезон са още богати погребения на знатна придворна дама, положена в каменна гробница, аристократ и царски военачалник от XIII-XIV-ти век. Открити са масивни златни надушници, златен пръстен, мъжка обеца от благородния метал, 40 копчета от чисто злато, както и останки от златосърмен текстил, които говорят, че мъртъвците са свързани с двора на Асеневци. ДНК експертиза на костния материал ще установява дали погребаните са били роднини.
Още при първите седмици работа да види уникалната находка пристигна служебният премиер Близнашки. Той пое ангажимент държавата да отпусне 30 хиляди лева за спешна консервация и защитно покритие на средновековния манастир, но парите така и не пристигнаха.
Затова пък общината помогна със 17 000 лв. за довършване на работата преди зимния сезон. Археологът обаче не спира да се надява, че ще получи държавното финансиране. Той твърди, че за 5 години непрекъсната работа ще проучи и разкрие старината в пълния й блясък.
