Откриха второ златно съкровище в Града на вълците

Петя Минкова, в. "168 часа"

Казват, че Бог възнаграждава смелите и ентусиастите. И тези, които никога не се предават независимо от трудностите. 

Изглежда, такъв е случаят с археоложката проф. Диана Гергова, която тези дни направи поредния си удар – тя и екипът й откриха второ златно съкровище в Града на вълците – религиозната и политическата столица на гетите в Сборяново. Феноменалният й успех идва две години след като разкри друга гетска златна находка в Свещари. 
Да откриеш злато в археологията, е като да получиш Оскар в киното. 

За мнозина успехът й е закономерен 

„168 часа” следи работата й от години. Екипът ни е бил свидетел колко често тя работи с почти нулево финансиране. Как чука от врата на врата по институции, фирми, чужди организации и университети само и само да намери минимумът за започване на разкопки. Или необходимата техника.

Често плаща бензина си сама, докато пътува със старата си кола между Дядово, Сборяново, Свещари, Велинград и Ахтопол. 

Съвсем логично, на 15 октомври, ден след като е открила златното съкровище, я заварваме отново в автомобила й, който е закъсал и тя чака „Пътна помощ.” 
Едва ли има съвременен човек, който да работи почти без пари в подобни условия, в каквито Гергова и студентите й са от години. Нощуват в стари постройки, където мизерията е непоносима. Да не говорим за студа и жегите, в които копаят ден след ден - на доброволни начала заради страстта към откритията и науката. 

Заради тези ентусиазирани младежи от България, Полша и Япония Диана 
Гергова от години
се бори за справедливи
правила в археологията
и честно финансиране
 Тя е нещо като съвременен вариант на Дон Кихот, влюбен в професията си. 
Точно като него тя от години настоява Свещари и Сборяново да получат адекватно финансиране. И когато все пак се отпуснат някакви пари, те „потъват” незнайно къде. Накрая до Гергова достигат едни 12 или 20 хил. лв., с които трябва да продължи разкопките, да плати за охрана, за консервация, за нощувки и храна на екипа и студентите и за какво ли още не. 

С горчивина споделя, че често е принудена сама да поема разноските си, докато е на обектите Най-много я боли, че археологията е единственият неразработен актив на България, на който никой не му обръща внимание. А той е с неограничен потенциал за привличане на туристи и милиарди левове в икономиката. 

Всички са виждали как в Турция, Гърция и Италия на места са останали буквално два-три реда камъни от даден старинен обект, но около него са създадени истории и легенди – истински магнит за туристите.

У нас има уникални находки, много по-запазени и по-стари, но стоят буренясали или разбити от иманярските набези. 

Гърция почти без никакви мръсни производства е изградила индустрия, насочена почти изцяло за обслужване на многомилионния туристически поток. В Рим редовно се бутат жилищни блокове, защото археолозите непрекъснато откриват старини под тях .
Заради това в италианската столица не може да се диша от прахоляк, унищожават се улици и сгради, но управляващите, независимо кои са те, и гражданите са приели, че археологията е приоритет. Затова към нея се насочват огромни средства и в криза като сегашната именно старините дърпат икономиката напред. 

Гергова отказва да приеме, че страната ни доброволно се е отказала от професионалното управление на историческото си наследство и подкрепата за археологията. Страда, когато успее да осигури финансиране от чужбина за разкопките си, а у нас никой не й обръща внимание. И на никого не му пука, че това е спящ актив, 
който буквално след година-две усилени разкопки може да ни извади от кризата, в която циклим вече 25 години. Тогава няма нужда министрите да обикалят цял свят и да се молят на поредната компания да дойде да инвестира. Няма нужда да се развиват мръсни производства. Нито да се рекламираме като страната на евтиния алкохол. 
„Достатъчно е да се разкрият старините, които са на хиляди години и без аналог в Европа - веднага, а не след десетилетия, като незабавно бъдат експонирани и превърнати в притегателен център за образоване и наслада на посетителите - споделя тя. - След медийните сензации най-добрата реклама на страната ни се прави от учените археолози. Въз основа на новите открития следва да се развиват реставрацията, социализацията, рекламата, обратната връзка между общественото мнение и мениджърите на обектите."

След което да правим това, което правят Гърция и Италия, които отдавна са изчислили, че всяко евро вложено в археология, носи милиони. 

„Там знаят, че и един камък да имаш, можеш да пресъздадеш история, а не свидетелстващите за превратностите на историята ни руини да унищожаваме с ново строителство", казва Гергова.

В страните с развит културно-исторически туризъм археолозите и архитектите са на почит заради посвещението им да пазят наследството. 

„На откривателите и проектантите са поверени и проектите, и мениджмънта на обектите,докато тук е обратното - споделя Гергова. У нас туристът е
свещената крава,
в името на която археологическото наследство се е превърнало в поле за източване на милиони от администрации, строителни фирми и рекламни агенции. Въобще от всички, които нямат нищо общо с разкриването, опазването и адекватната реклама на историческото ни богатство. Археолозите и музейните работници все едно че не съществуват. Проектите за проучваните от тях обекти се изготвят зад гърба им. С копи-пейст от интернет се творят анонимни рекламни материали на обидно ниско ниво. Краде се интелектуална собственост. Въпреки налятите милиони все не стигат пари да бъдат окосени бодилите около националните ни светини и някои паметници на ЮНЕСКО."/ПЕТЕЛ