Отпор да се закрият V и VI клас на математическите гимназии

 Ярослава Прохазкова; 24 часа

Отпор на закриването на петите и шестите класове на математическите гимназии дават обединените директори на елитните училища и специалистите, които от години готвят българчетата за международните олимпиади по математика.
5-и и 6-и клас ще отпаднат с приемането на новия образователен закон. За да измислят как да предотварят това, директори от цялата страна се събраха тези дни на закрита среща в Софийската математическа гимназия. Акцията им се подкрепя горещо от родители. Закриването на долните класове ще спре пълноценната подготовка на 
млади таланти Сега българските ученици всяка година печелят медали от международните си участия. Математическите гимназии у нас са 32. 
Математическите и природо-математическите гимназии да имат прием от 8-и до 12-и или от 5-и до 12-и клас включително - това да се запише в член 37 на проектозакона за предучилищното и училищното образование, настояват от сдружението на директорите.
В член 38 пък, където са изброени специализираните училища (спортни, по култура, изкуства, духовни), да бъдат разпознати като специализирани и математическите гимназии от 5-и клас.
Идеята е с петия и шестия клас математическите гимназии да станат
аналог на спортните училища Ще остане приемът след 7-и клас като профилираната неспециализирана гимназия, но децата, изкарали там 4-и и 5-и клас, няма да държат този изпит и за тях ще се разработят специализирани учебни планове и програми, с които да се "насърчава развитието и реализацията на силните страни и заложби". 
Предложенията ще бъдат внесени официално в Министерството на образованието и в просветната парламентарна комисия от Съюза на математиците. Така ще се легитимират институциите, които откриват даровити деца в областта на математическите, компютърните и природните науки. 
Директорите са категорични, че след като ги няма разпознати в документа, приемът след завършен 4-и клас е застрашен.
От сдружението настояват още приемът след 4-и клас да не бъде държавен, а на училищно ниво. 
"В интервала от 5-и до 7-и клас ние обучаваме по учебна програма на масовото училище, но и даваме допълнителна подготовка, която се реализира с гимназиални учители в конкурентна среда. Така че не може да става дума за държавен прием", обясни Павлин Петков, директор на Варненската математическа гимназия и председател на Сдружението на директорите на математическите гимназии.
Аргумент да не се посяга на математическите гимназии е и статистиката - 100% от завършващите ги стават студенти.
Между 20 и 30% от тях напускат страната
"Борбата е да успеем да задържим втория и третия ешелон. Както е тръгнало, 
няма да има кой да направи софтуера на БДЖ", шегува се Петков.
Последното издание на рейтинговата система на висшите училища пък показа, че завършилите висше образование, свързано с информатика, компютърни науки и математика, имат над 1000 лв. месечен осигурителен доход. Дипломиралите се информатика и компютърни науки в Софийския университет вземат 1860 лв.

Снежана Дукова, депутат от ГЕРБ, един от авторите на проекта:
Не виждам драма, може да са иновативни училища

- Математическите гимназии са приготвили да ви предложат допълнение към проектозакона, как ще реагирате вие, законодателите?
- Те ще станат иновативно училище или общообразователно математическо училище, така че да си запазят приема. Няма драма. Те държат на приема от 5-и клас нагоре, което няма логика във връзка с новата структура. 
- Председателят на сдружението на директорите на математическите гимназии казва, че в проектозакона такова животно като математическите гимназии няма?
- Не е точно така. Компромисът, който се направи в закона, е да има иновативни училища, за да могат те наистина да си правят прием от 5-и клас. Защо да не бъде средно училище, което да приема от 5-и клас, а трябва непременно да е гимназия, която да върви от 5-и клас. 
Нека сдружението направи предложенията си. Ще ги разгледаме на комисия. Ако се приеме обаче тяхното предложение, трябва и езиковите гимназии да приемат този статут и става доста сериозно преструктуриране на системата.

Защо държат да кажат, че такова животно няма

Опитът на математическите гимназии с приема след четвърти клас с цел да се търсят даровити деца в областта на математиката и компютърните науки, натрупан през последните 30 години, е неоспоримо положителен. Този проект не ни разпознава, което е тревожно. Никой никъде не е посочил анализи, които да характеризират този опит като отрицателен. Тук-там се споменавало през годините, че броят на паралелките след 4-и клас не съответства на големината на града. Когато говорим за даровити деца, не може да има 5-6 паралелки, а става дума за 1-2. Дори и при мен във Варна никога не съм приемал повече от 2 паралелки. Не ощетяваме другите училища. 
Другото, което много се изтъква, е, че в някои градове значителна част от децата не оставали в математическите и природо-математическите гимназии, а в други. Какво лошо има в това? Те се превръщат в отличните им ученици. Нашият ученик получава изключително качествено прогимназиално образование и с високите резултати от изпитите може да продължи, където си иска. Нашите ученици след 7-и клас на общо основание се явяват на изпит. Като цяло статистиката показва, че над 85% остават в гимназията и се превръщат в бъдещите разширени състави на отборите по математика и компютърни науки. Получава се нещо такова: има животински вид в природата, който си съществува. Но някой сяда да пише учебник за животинските видове и казва "Такова животно няма."
Има и друг проблем. При нас стандартът на издръжка на един ученик е като този в масовото училище, нямаме допълнително финансиране. Това, което правим, е на практика подарък. Осигуряваме услвовия за откриване и развитие на талантите. Не е редно да са еднакви средствата, след като в профилираната подготовка участват висококвалифицирани учители, има специална база, компютърни зали и т.н. Значи, че не искаш да има специализирани гимназии! Опитът с делегираните бюджети показва, че едно основно училище с пълни паралелки, което изпълнява само задължителната част от учебния си план при сегашната структура на финансиране, осигурява по-високи заплати на учителите. А задачата им е значително по-малка. 
С колегите оценихме като положителни много неща от проектозакона. Утвърждава се принципът основно образование на изхода на 7-и клас и 2 гимназиални етапа. Няма разноговорене по отношение на структурата. Другото добро нещо е, че в структурата е запазена идеята основният документ да визира 18 стандарта. Не предизвиква отрицателни реакции идеята за обществените съвети. Абсолютно съгласни сме, че при завършването на средно образование държавните зрелостни изпити трябва да кореспондират с профилираната подготовка - задължителната част от втория гимназиален етап, което е хубаво. Идеята за иновативни училища също е добра.