Париж помни много по-големи касапници от тази в петък, 13-ти! Католиците избиват 3 000 протестанти във Вартоломеевата нощ през 1572 г.
*Григорий XIII медальон по повод клането с надпис: Ugonottorum strages 1572 (лат. – клането на хугенотите)
Светът е в шок, масово хората сменят профилните си снимки във Фейсбук с френското знаме, но ако се абстрахираме от моментната емоция в исторически план, това далеч не е най-масовата касапница в Париж.
Вартоломеевата нощ е масово избиване на хугеноти във Франция, организирано в нощта на 24 август 1572 г., деня на св.Вартоломей. Според повечето източници организатор е Катерина Медичи, майка на крал Шарл IX. През нощта само в Париж са убити около 3 000 хугеноти. След Вартоломеевата нощ религиозните войни във Франция се възобновяват.
Те се водят между католици и хугеноти (френски протестанти). Избухват в резултат от разпространението на калвинизма и стремежите на френския крал и католиците да се противопоставят на новото религиозно течение. Калвинистите са ръководени от Бурбонските принцове – Анри III, крал на Навара (и по-късно крал на Франция под името Анри IV), Антоан дьо Бурбон (илиАнтоан Наварски) и принц дьо Конде (известен като Луи I Бурбон-Конде). Начело на католиците стоят херцозите Дьо Гиз. Първите 3 религиозни войни (1562-63, 1567-68, 1568-70 г.) завършват с успех за хугенотите.
След Вартоломеевата нощ (1572) около 200 хиляди хугеноти избягват в съседни държави, а религиозните войни са възобновени. По-голямата част от емигриралите се заселват в протестантските провинции на Германия, в Холандия, Швейцария, Англия, в скандинавските страни, както и в протестантските колонии в Новия свят. Така те спомагат за стабилизирането на колониите на протестантските държави и индиректно спомагат за по-късното завладяване на френските колонии от конкурентни държави.
Общият брой на жертвите е неизвестен като варира между 5000 и 30 000. Някои съвременни историци посочват, че загинали в Париж са 2000 и между 5000 и 10 000 в останалата част на Франция.
Като метафора Вартоломеева нощ е знак за масово избиване и е израз на възмущение към насилието. Въпреки че и днес има противоречиви оценки на събитието, новината за проявената жестокост предизвиква отрицателни отзиви в Европа. Подобна проява на насилие е проявена по време на Френската революция, но този път то засяга католическата църква. В средите на католиците събитието било повод за празнуване:
„Когато вестта за клането достигна до Рим, ликуването сред духовенството бе безгранично. Кардиналът на Лотарингия награди вестителя с хиляда крони; оръдието на Свети Анджело даде радостен залп; а камбаните биеха от всеки църковен купол; огньове превърнаха нощта в ден;а Григорий XIII, придружен от кардинали и други църковни сановници, направи дълга процесия до църквата Свети Луи, където кардиналът на Лотарингия изпя едно Те Deum... Изработен бе медал за възпоменание на клането, а във Ватикана все още могат да се видят три фрески от Вазари, описващи атаката срещу адмирала, краля, който планира в съвета заговора за клането, и самото клане. Григорий изпрати на краля Златната роза, а четири месеца след клането... слушаше със задоволство проповедта на един френски свещеник..., който говореше за “оня ден, изпълнен с такова щастие и радост, когато пресветият отец получил новината и тържествено отишъл да благодари на Бога и на Св. Луи„
За реклама в "Петел" на цена от 60 лева без ДДС на ПР публикация пишете на info@petel.bg
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието!
Изпращайте вашите снимки на info@petel.bg по всяко време на дежурния редактор!
